Решение № 10049 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Димитров, подадена чрез адвокат Д. Радева, против Решение 308/24.03.2023 г., постановено по административно дело 1989/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3282з-3584/12.10.2022 г. на ВПД Директор на Главна дирекция Гранична полиция в Министерство на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Касационната жалба се поддържа от адвокат Радева, която моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, Директор на Главна дирекция Гранична полиция МВР, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Младши инспектор Е. Димитров е заемал длъжността старши полицай в група Летищна сигурност от Гранично полицейско управление Летище Бургас към Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при Главна дирекция Гранична полицияв Министрество на вътрешните работи. С оспорената заповед, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на материалния закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения. Относно отсъствието на два подписа върху връчената на служителя обобщената справка на дисциплинарно-разследващата комисия, съдебният състав правилно е приел, че не представлява такова нарушение, доколкото подписите са били поставени по-късно по обективни причини, липсва инидиция за особено мнение на тези лица, както и предвид оперативната самостоятелност на наказващия орган, независимо от становището на комисията. Обосновано първостепенният съд е приел, че за да се обоснове извод за съставомерност на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, е следвало посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства, да се установи дали служителят е извадил личното си оръжие срещу друго лице и го е заплашил, дали това действие е осъществено след употреба на алкохол, дали е изтъкнал служебното си положение в своя полза и дали с тези си действия е уронил престижа на службата. Съдебният състав подробно и аргументирано е анализирал всички доказателства, след което е възприел верния извод за доказаност на вменените на Димитров нарушения на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 29 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Въпреки, че не е установено нарушение на т. 25 от Етичния кодекс, останалите четири нарушения в своята съвкупност, осъществяват състава на посочената по-горе норма от ЗМВР. Установено е, че в извънработно време служителят е участвал в конфликт в игрално заведение, при който е извадил носеното от него огнестрелно оръжие и го е насочил срещу охранител в заведението, като това е сторил след употреба на алкохол. Това му поведение е станало достояние на всички присъстващи лица, на служители от други структури на МВР, на органите на прокуратурата и досъдебното производство, като безспорно се е отразило негативно и е уронило престижа на службата. Действително, носеното от него оръжие е било лично, а не служебно, но това обстоятелство не изключва отговорността за нарушението по т. 29 от Етичния кодекс, както се твърди в касационната жалба. Видно от съдържанието на тази норма е, че забраната за носене и употреба на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, е относима за всеки вид оръжие лично или служебно, поради което възражението в този смисъл е неоснователно. Обстоятелството, че за извършеното от него деяние, Димитров е понесъл административно-наказателна отговорност по ЗОБВВПИ, не го освобождава от друг вид отговорност, каквато е дисциплинарната по ЗМВР. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,