Решение № 1446 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 665/2017 г.

Решение № 1446 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 665/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е касационна жалба от "ЕКО-ЕГГ" ЕООД, с управител В. П., чрез адв. И. Л., срещу решение № 402/12.12.2016 г., постановено по адм. д. № 306/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000415006371-091-001/08.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 109/04.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, чрез юрск. Найденова оспорва касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000415006371-091-001/08.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 109/04.04.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който на "ЕКО- ЕГГ" ЕООД са определени задължения за ДДС в размер на 17 344 лв. и лихви върху тях в размер на 2 587.97 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че ревизираното дружество не е доказало, че е налице реалност на фактурираната доставка на стоки по фактурата, издадена от "Кентавър" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Възраженията са неоснователни. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да установи това първоинстанционният съд съответно националните правила за доказването е извършил обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали "ЕКО-ЕГГ" ЕООД може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по посочената доставка на стока. По отношение на процесната доставка на машини и оборудване следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоките от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесните стоки. Фактурираните машини и оборудване са продадени от ЕТ "А. Д.- Г." на "Кентавър" ЕООД на 07.05.2014 г. и само два дни по-късно са продадени от "Кентавър" ЕООД на жалбоподателя - "ЕКО-ЕГГ" ЕООД. Същевременно "ЕКО-ЕГГ" ЕООД сключва на 07.05.2014 г. с "Кентавър" ЕООД договор за отговорно пазене, съгласно който "Кентавър" ЕООД ще пази и използва машините и оборудването, т. е. договорът е сключен още преди те да са собственост на дружеството-жалбоподател. Установено е, че е налице връзка между собствениците на гореизброените дружества, а именно: едноличните собственици и представители на "ЕКО- ЕГГ" ЕООД - В. П. и на "Кентавър" ЕООД - Ц. П. са майка и дъщеря, а А. Д. е съпруг на другата дъщеря на В. П.. От доказателствата по делото се установява, че предходен доставчик е ЕТ "А. Д.- Г.", който е изпаднал в неплатежоспособност с начална дата 19.03.2013 г. и по данни от ТР с Решение № 54 от 26.05.2014 г. по дело № 145/2013 г. на Окръжен съд С. е открито производство по несъстоятелност. Със съдебното решение е наложено и обезпечение чрез налагане на запор върху наличното имущество на ЕТ "А. Д. - Г." само няколко дни след издаване на процесните фактури от ЕТ "А. Д. - Г." към "Кентавър" ЕООД и от "Кентавър" ЕООД към жалбоподателя "ЕКО- ЕГГ" ЕООД. Предвид тези факти правилно първостепенният съд е установил, че са налице индиции, че спорната продажба на 09.05.2014 г. е фиктивна и не е налице реално прехвърляне на собственост, а само префактуриране на машините и оборудването. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на Ц. П., която твърди, че продажбата е извършена с цел да запази оборудването на дружеството на ЕТ "А. Д.- Г.", във връзка с което е открито производство по несъстоятелност на 26.05.2014 г. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема реална доставка по процесната фактура, издадена от "Кентавър" ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-В. Т. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция й се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 846 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,