Решение № 6109 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2008 г.

Решение № 6109 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на Софийска област подадена срещу решение № 224 от 15.04.2008 г. постановено по адм. дело № 153/2008 г. по описа на Административен съд - София-област. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна (страна по делото, за която решението е неблагоприятно) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) образувано на основание заповед № ОА/64 от 20.02.2008 г на областния управител на Софийска област, с която са оспорени пред административния съд решения с № 83, 84 и 96, приети с протокол № 4/31.01.2008 г на общинския съвет на община Самоков, е отхвърлил оспорването от административния орган като неоснователно. Съдът на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК е обсъдил основанията за отмяна, посочени в заповедта от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства е приел за установено, че оспорените административни актове са законосъобразни на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - Закона за общинската собственост (ЗОбС). От доказателствата по делото е установено, че с оспорените от областния управител административни решения общинският съвет на община Самоков на основание подадени молби от физически лица е приел (дал съгласие) решения по чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОбС за прекратяване на съсобственост върху общински имоти и физически лица по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 - чрез продажба на частта на общината по цени, определени в Наредба № 4 на общинския съвет и възлага на кмета на общината да сключи договори за продажба със съсобствениците на описаните недвижими имоти. Основанията на областния управител за отмяна на оспорените административни решения са, че са приети в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ЗОбС и Наредба № 4 на общинския съвет - общината се е разпоредила с имоти - частна общинска собственост, чрез продажба на части от имоти, актовете за които не са вписани по съответния ред в службата по вписванията. Поддържа се също, че тази разпоредба е императивна и вписването на актовете за общинска собственост за имотите, предмет на разпоредителни сделки, "следва да е налице през цялото време на осъществяване на съответния фактически състав" - за конкретните административни решения това изискване на закона не е било налице към момента на приемане на оспорените решения на общинския съвет (към 31.01.2008 г.) Към административното производство са представени писмени доказателства - актовете за частна общинска собственост, в които са отразени съсобствениците на имотите, предмет на оспорените административните решения, всички вписани в Службата по вписванията на Районния съд Самоков с дата 17.03.2008 г. - преди кметът на общината да издаде заповеди и да сключи договори за продажба с физическите лица - съсобственици на части от имотите на основание чл. 36, ал. 3 ЗОбС. При тези установени обстоятелства по административния спор правният извод на съда, че оспорените решения на общинския съвет са законосъобразни поради установеното обстоятелство, че законовото изискване за вписване на актовете за общинска собственост е налице преди сключването на договори за продажба на частта, собственост на общината, е правилен и обоснован като са преценили всички факти и доводи от значение за случая. При проверка на законосъобразността на оспорените административни решения, приети на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОбС, не следва механично да се прилага разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ЗОбС - разпоредителните действия на общината чрез решенията на общинския съвет, да се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията и това изискване на закона да прехожда по време решенията на общинския съвет. Вписването на съответните актове за частна общинска собственост има оповестително действие и е административна гаранция за реда за придобиване на правото на собственост (чл. 34, ал. 1 ЗОбС) на съответната община. С оспорените решения е прието да се прекрати съсобственост върху имоти между общината и физически лица, като с решението на общинския съвет по реда определен с наредбата на чл. 8, ал. 2 се посочва способа, чрез който да се извърши прекратяването на съсобствеността (изброени изчерпателно в чл. 36, ал. 1 на закона). Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 36 "при прекратяване на съсобствеността" по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс (съответно чл. 34, 35 и чл. 36 ЗС). По аргумент от тази законова разпоредба следва да се приеме е, че законодателят е отчел разликата между процедурата по чл. 34 и чл. 36 ЗОбС - разпореждане с имоти изключителна общинска собственост и прекратяване на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица. Съдът обосновано е приел, че процедурата по чл. 36, ал. 1 ЗОбС във вр. с ал. 3 е със сложен фактически състав - въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор за продажба на частта на общината. При вписването на този договор съдията по вписванията ще прецени дали административната процедура по чл. 36 ЗОбС е изпълнена изцяло, включително и дали е налице вписан акт по съответния ред за съсобственост между общината и физическите лица на описания в договора за покупко-продажба недвижим имот, защото вписването на актовете за съсобственост е предпоставка за валидността на сключените договори на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 ЗОбС, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения касационна жалба е неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,