Решение № 6292 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2010 г.

Решение № 6292 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Явор Димитров Капитанов и Людмила Кръстева Капитанова, двамата от гр. София, против Решение № 57/30.11.2009 г., по адм. д. № 2499/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила Ответникът Георги Якимов Соколов, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - началника на Столична РДНСК, също не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите против Заповед № ДК-10-21/18.02.2009 г. на Началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК, като неоснователна. С тази заповед, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ и Заповед № РД-13-028/19.01.2009 г. на Началника на ДНСК-София /неприложена към делото/, е отхвърлена жалбата на Явор Димитров Капитанов срещу Разрешение за строеж № 541/21.12.2006 г. на Гл. архитект на район "Лозенец", СО, за "Остъкляване с РVC дограма и едноскатен дървен покрив на балкони по фасади север и запад към кухнята и спалните на ап. № 39 в жилищна сграда", находяща се в УПИ ХII-537,538, кв. 184 по плана на гр. София, р-н"Лозенец", като процесуално недопустима, поради просрочие. Производството по делото е проведено, след като с определение от 16.05.2009 г. на АССГ, като ответник по оспорването е конституирана и в последствие призовавана, чрез Столична РДНСК и на адреса на последната, ДНСК-София. Обжалваното решение е процесуално недопустимо, по следните съображения: Характеристиката на индивидуалните административни актове по чл. 214, т. 1-3 ЗУТ сочи Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, като един от органите, компетентен да издава актове по този закон, наред с други административни органи. Съгласно чл. 2, чл. 7 и чл. 8 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол /отм. Д. в. бр. 7/26.01.2010 г./, Дирекцията е юридическо лице, структурирано в обща и специализирана администрация, с 28 регионални дирекции за национален строителен контрол, с териториален обхват на действие на територията на съответната област. Издаването на актове по ЗУТ е правомощие на началника на ДНСК по чл. 6, т. 2 от Устройствения правилник. Разпоредбата на чл. 222, ал. 1 ЗУТ изрично указва възможността същият да предоставя своите правомощия по т. 1-14 на изрично упълномощени длъжностни лица. С оглед структурата на ДНСК и териториалния обхват на действие на територията на съответната област на регионалните дирекции и законовата предпоставка по чл. 222, ал. 1 ЗУТ за предоставяне на правомощия, разпоредбите на Устройствения правилник на ДНСК /отм., но в сила към датата на издаване на процесната заповед/ се явяват специални по отношение нормата на чл. 215, ал. 4, предл. 2 ЗУТ, приложима по отношение на други административни органи, овластени да издават актове по закона. При наличие на упълномощаване по реда на чл. 222, ал. 1 ЗУТ, на основание цитираната в акта Заповед № РД-13-028/19.01.2009 г. на началника на ДНСК, като страна в производството по съдебно оспорване следва да участва упълномощеният началник-сектор "СК" на съответната Столична РДНСК, в чиято териториална компетентност, е било издаването на акта. С оглед изложеното, като постановено в съдебно производство, проведено при ненадлежно конституиране на ответника по оспорването, обжалваното решение се явява процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В случая недопустимо ненадлежната страна е допусната да бъде представлявана от пълномощник на Столична РДНСК, без представителна власт от началника на ДНСК, с което извършените от него процесуални действия се считат за нищожни. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение