Решение № 5652 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 894/2018 г.

Решение № 5652 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 894/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Г. като процесуален представител, срещу решение № 7075 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8388/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Институт по трафик технологии" ЕООД, чрез адв. Н. като процесуален представител, в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "Институт по трафик технологии" ЕООД писмо изх. № САГ17-УТ00-192- (1)/06.07.2017 г. на главния архитект на Столична община, с което се отказва издаване на удостоверение за търпимост за строеж "едноетажна постройка с идентификатор 68134.4089.363.1, находящ се частично в УПИ III-3511, 3513 "за зала за спортни игрища", кв. 14а, м. "бул. Ал. Малинов - жк М. ....."; в улица с паркинги между о. т. 12а-34г, район Младост и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че строежът с оглед времето на изграждането му 1978 - 1980 г. отговаря на предпоставките, предвидени в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Подробно е обсъдено неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, което установява конкретните параметри и предназначение на процесната постройка. С оглед доказателствата по делото съдът е приел, че сградата не е временен строеж по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) и чл. 54 ЗУТ, не противоречи на отреждането "за вторичен градски център" по първоначалния регулационен, застроителен и кадастрален план, одобрен със заповед № 152/26.03.1980 г. и съответства на действалите към момента на изграждането й правила и нормативи. Решението е правилно. Искането на заявителя до административния орган е за издаване на удостоверение за търпимост на едноетажна масивна сграда с идентификатор 68134.4089.363.1, изпълнена без строителни книжа. Безспорно е установено по делото, че строежът е изграден преди 1987 г., от което следва приложимост на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба строежът е търпим, ако е бил допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването им или по този закон. Правилно съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е констатирало, че строежът представлява административна сграда, като не са установени данни да е била изградена като "временен строеж" по чл. 120 ППЗТСУ (отм.), както е приел административният орган в мотивите на оспорения отказ. Към момента на построяването й за територията, в която попада, не е имало одобрен подробен устройствен план. Има действащ Общ градоустройствен план, по силата на който строежът е в територия, за която е допустимо строителство, включително и такова за обществено обслужване. В одобрения през 1980 г. първоначален застроителен, регулационен и кадастрален план са нанесени очертания само на основните улични трасета. По плана от 1984 г. строежът попада в квартал, отреден за "Обществено жилищно строителство с комплексно обществено обслужване". Съгласно действащия ПУП от 2003 г. строежът попада в УПИ III-3511, 3513, предвиден за "Комплексно обществено обслужване и подземни гаражи", а съгласно одобреното през 2008 г. изменение на ПРЗ този УПИ е отреден за "спортна зала". Строежът отговаря на строителните правила и норми към момента на изграждането му, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. При тези данни законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът е допустим съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Сградата съответства на строителните правила и норми, действали по времето на извършването й. Действително към този момент няма одобрен ПУП за територията, в която се намира, но независимо от това съгласно действащия Общ устройствен план на гр. С. за терена е предвидено строителство от вида на процесната сграда. След като строежът отговаря на условията по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за определянето му като търпим, обстоятелството, че по сега действащия план имотът, в който е изграден, има друго отреждане и не се предвижда запазването му, е без правно значение за преценката относно неговата допустимост по критериите, предвидени в приложимата правна норма. Търпимите строежи, за които няма строителни книжа, могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, поради което удостоверението за търпимост е необходимо условие в нотариалното производство. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция е заявено надлежно искане за присъждане на разноски от ответника в размер на 1650 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено от касатора, поради което следва да се присъди в пълен размер съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение