Решение № 585 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 383/2008 г.

Решение № 585 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 383/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение № 1* от 13.11.2007 г., постановено по в. гр. дело № 722/2007 г. по описа на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 88 от 12.07.2007 г. по гр. дело № 193/2007 г. на В. районен съд за отхвърляне иска с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 31.05.1995 г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ лозе в местността "Д." в района на гр. В. заедно с находящите се в него постройки, къща на два етажа от 6 стаи със застроена площ от 38 кв. м. на етаж или 76 кв. м. разгъната площ, геран и стопанска постройка. Недоволна от въззивното решение е ищцата (касатор) В. Д. К. от гр. В., представлявана от адвокат Д. от АК-В., която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и е необосновано тъй като е налице обективна невъзможност за сключване на окончателен договор. Допълнително съображения излага в писмена защита. Ответниците по касация Д. Й. Г. и С. К. П., двете от гр. В. не вземат становище по жалбата. Ответникът по касация П. К. С. от гр. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че представеният договор от 31.05.1995 г. съдържа характеристиките на предварителен договор, не се спори, че ищцата е получила владението с подписването му, при което правото й на принудително изпълнение на задължението на продавача е погасено по давност с изтичане на 5-годишния срок по чл. 110 ЗЗД. Касационната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. При условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки, непосредствени изводи, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция, при което не е съобразена нормата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, която се отнася до предварителния договор и общоважащия принцип, че законосъобразността на сделката се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 2 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а въззивното решение отмени изцяло като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, по съществото на спора. Ищцата е доказала съществуването на облигационни правоотношения между страните с предмет прехвърляне правото на собственост на недвижим имот, но с оглед характера на последния се касае до бъдеща вещ, поради което липсата на план за процесната земя не води до погасяване по давност както неправилно е приел въззивния съд без да съобрази, че са изпълнени особените изисквания на чл. 298 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение