Решение № 2769 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2011 г.

Решение № 2769 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 850 от 10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 183/11 г. Административен съд-Благоевград, е отменил Решение № 1000-0014/07.02.2011 г. на Началника на Митница Югозападна. Със същото решение съдът е отменил акт № 7100-0133/10/13.01.2011 г. на старши инспектор в отдел "Акцизи" в Митница Югозападна, както и е осъдил Митница Югозападна да заплати на "БМВ 2000" - ООД - гр. Благоевград разноски по делото в размер на 350 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница Югозападна чрез пълномощника му Петрана Бухлева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Благоевград е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "БМВ - 2000" - ООД изцяло. Ответното по касационната жалба дружество "БМВ 2000" - ООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалби е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е частично основателна. С решението си Административен съд - Благоевград е отменил Решение № 1000-0014/07.02.2011 г. на Началника на Митница Югозападна, както и акт № 7100-0133/10/13.01.2011 г. на старши инспектор в отдел "Акцизи" в Митница Югозападна, с който в тежест на "БМВ - 2000" - ООД са установени задължения за акциз в размер на 57 858,08 лв. и лихви за просрочие. Съдът е описал подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт, както и основанията на митническия орган за определяне на задължения за акциз. Административният съд е приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. По отношение на определените задължения за акциз в резултат на установени нарушения при маркиране на газьола са изложени мотиви, че маркирането и вземането на проби е извършено съгласно правилата на ЗАДС и ППЗАДС, но определянето на съдържанието на маркера е извършено в противоречие с нормата на чл. 103, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС, тъй като към момента на вземане на пробите е действала разпоредбата на чл. 103, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС, която не е предвиждала условия и ред за маркиране на газьола. Отбелязано е, че писмо № 44/213/09/19.01.2010 г. на директора на Агенция "Митници" е вътрешно ведомствен акт, който е задължителен за системата на митниците, но той не може да променя закона. На база на това е направен извод, че за процесния период м. 03/2010 г. не е съществувала правна норма, която да определя условията и реда за маркиране и съответно вземането на проби от маркирано гориво, поради което определянето на задължения заради отклонение на количеството маркер в маркираното гориво е извършено в нарушение на закона. По отношение на определени задължения за установени отклонения в предназначението на гориво в размер на 5030,550 литра, описано в документ № 11/17.03.2010 г. към акцизен данъчен документ № 13105/17.03.2010 г. решаващият съд е приел, че отклонението в предназначението не е направено от лицензирания складодържател, а от транспортната фирма, поради което издадените от дружеството документи са с вярно съдържание и акцизът е определен правилно, сумата е платена и актът се явява незаконосъобразен в тази си част. Решението на Административен съд-Благоевград е частично не правилно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че съгласно чл. 33 и 34 от ЗАДС ставките за керосин и газьол се прилагат само за маркираните горива, че понятието маркиране е дефинирано в чл. 4, т. 11 от ЗАДС, че през процесния период 15.03. - 22.03.2010 г. е действала разпоредбата на чл. 93 от ЗАДС, съгласно която лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с КН 27101941 до 49, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторни горива. Посочва се още, че макар и към този период чл. 103 от ППЗАДС да не е съдържал разпоредби за маркирането на газьол, то предвид действащата разпоредба на чл. 93 от ЗАДС това е следвало да се извърши съгласно писмо рег. индекс № 44/213/09 от 19.01.2010 г. на директора на Агенция "Митници", като посочените в това писмо параметри на маркиращото вещество за маркиране на газьол за отопление напълно съответстват на определените в чл. 103, ал. 1 от ППЗАДС, в сила от 26.03.2010 г., поради което с оглед на констатираните отклонения в маркиращото вещество за дружеството възниква задължение за заплащане на разликата между дължимия и платения акциз по акцизната декларация за м. март 2010 г. По отношение на задълженията във връзка с акцизен данъчен документ № 13105/17.03.2010 г. се правят оплакванията, че административният съд неправилно е приел, че дружеството не следва да носи отговорност, още повече, че не е изпълнен предвидения в закона ред за корекция на подадената декларация. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно са формулирани и основните спорни въпроси - налице ли са законови основания за определяне на задължения за акциз на проверяваното дружество. Даденото разрешение на спора по отношение на задълженията, възникнали в резултат на установени отклонения в маркирането на горивото, е логически обосновано и при правилно тълкуване на материалния закон. Както се признава и от касатора, към процесния период - 15.03. - 22.03.2010 г. нормата на чл. 103, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС не съдържа регламентация относно реда на маркиране на газьол. Нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАДС в действалата към оня момент редакция определя, че маркирането на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Този ред е определен с нормата на чл. 103, ал. 1 от ППЗАДС, която е в сила от 26.03.2010 г. При тази правна регламентация от страна на административния съд е дадено правилно тълкуване на закона в смисъл, че за процесния период не е съществувала правна разпоредба, която да определя реда за извършване на маркирането на газьола, поради което определените задължения за акциз не намират подкрепа в закона. Правилно е прието, че соченото от административния орган писмо на директора на Агенция "Митници" по своето естество съставлява дописване на закона, което е недопустимо и то не можа да служи като годно правно основание за определяне на правни задължения. Без значение е и обстоятелството, че посочените в това писмо количества на маркиращото вещество съвпадат с количествата, посочени в нормата на чл. 103, ал. 1 от ППЗАДС. Отделно от това между страните е безспорно обстоятелството, че маркирането е извършено с участието на митнически служители, като отклоненията в количеството на маркиращото вещество се дължат на начина на разбъркване на веществото. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Касационната жалба се явява основателна в останалата й част. При иначе безспорно установена фактическа обстановка административният съд неправилно е приел, че "БМВ - 2000" - ООД не носи отговорност за отклонени количества по акцизен данъчен документ № 13105/17.03.2010 г. В хода на проверката е установено, че фактурираното количество не е доставено на посочения адрес, поради което то не може да бъде обложено със ставка по чл. 33 от ЗАДС, а с такава по чл. 32, ал. 1, т. 3 от закона. Обстоятелството, че дължимият акциз е внесен от трето лице, се явява неотносимо към спора, доколкото несъответствието в акцизната декларация не е отстранено по реда на чл. 103 от ДОПК, поради което корекцията е извършена от митническия орган при условията на чл. 106, ал. 1 от ДОПК. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "БМВ - 2000" - ООД следва да бъде отхвърлена в тази й част. При този изход на процеса решението следва да бъде коригирано и в частта му за разноските, като същите бъдат намалени от 350 лв. на 333,26 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,