Решение № 12404 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2015 г.

Решение № 12404 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А." ООД, гр. П., чрез процесуалния му представител адв. С. Х. срещу Решение № 1181 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 481/2015 г. по описа на Административен съд П., 18 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно АС П. бил приел липсата на обстоятелства по чл. 129, ал. 6 от ДОПК и законна лихва върху горепосочените суми, намиращи се по банковата сметка на "А." ООД и запорирани от данъчните органи, не е дължима, доколкото е установено, че банковата сметка на дружеството неправилно е била запорирана с ПНОМ изх. № Рд - 50-2763 от 9.06.2010 г. за обезпечаване събирането на вземания за данъци съгласно РА № 162510000126 от 29.11.2010 г., който е бил отменен като незаконосъобразен. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания АПВ, като бъде задължен органът по приходите да издаде нов АПВ за възстановяване на претендираната законна лихва върху подробно описаните суми. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанция. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "А." ООД срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/№ П-16001614043705-004-01/12.11.2014 г., потвърден с Решение № 71 от 30.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта относно отказано олихвяване на сумите, постъпвали периодично по банковата сметка на дружеството, както и в частта на отказано възстановяване на лихвата върху запорираните суми, от чието ползване дружеството е било лишено. Процесният АПВ е издаден след извършена проверка по прихващане и възстановяване във връзка с постъпило искане вх. № 44690/15.10.2014 г. от "А." ООД, гр. П. за възстановяване на сума в общ размер от 89 266,45 лв., от които сумата от 12 674,40 лв., която е била прихваната от органите по приходите с АПВ № 1426000/30.07.2014 г., АПВ № 1302581/2.12.2013 г. и АПВ № 1300744/15.04.2013 г. и сума в размер на 76 592,05 лв., която е била принудително събрана чрез изпълнение върху наличности по банкови сметки в "Прокредит банк" и "Алианц банк", както и чрез изпълнение върху вземания на дружеството от трети лица, ведно със законната лихва върху посочените суми на основание чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Установено е, че сумата за възстановяване от 89 266,45 лв. е събрана от органите по приходите за погасяване на публични вземания, установени с РА № 16251000126/29.11.2010 г., който е отменен изцяло с решение № 1917/28.08.2014 г. на Административен съд П., ХII състав, влязло в сила на 29.09.2014 г. С оспорения АПВ на "А." ООД са възстановени недължимо платени и събрани суми общо в размер на 89 266,45 лв. и законна лихва в размер на 31 646,57 лв. Дружеството обжалва по административен ред АПВ в частта, в която е отказано определяне и възстановяване на лихвата върху запорираните суми, от чието ползване дружеството е било лишено, като твърди, че за периода 27.06.2012 г. - 29.10.2014 г. по банковата сметка на дружеството са постъпвали различни суми в общ размер на 30 996 лева, като тези суми не са могли да бъдат ползвани от лицето поради запорирането на сметката съгласно ПНОМ № РД - 50 2763 от 9.06.2010 г. и съответно, приходните органи не са определили законната лихва върху посочените суми от момента на налагането на запора до момента на вдигането му. С Решение № 71 от 30.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. АПВ в оспорената му част е потвърден. Административен съд П. е развил съображения за материална законосъобразност на АПВ в обжалваната му част. Приел е, че правилно приходният орган е начислил законна лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху претендираната сума от 89 266,45 лева за периода от внасянето на сумата до момента на възстановяването й. По отношение на отхвърленото искане за лихви върху суми, постъпващи в запорирана сметка на дружеството за нуждите на обезпечаване на публично вземане, признато за недължимо с влязъл в сила съдебен акт /решение на АС П./, първоинстанционният съд се е мотивирал, че не е налице недължимо платена или недължимо събрана сума по смисъла на чл. 129, ал. 5 и ал. 6 от ДОПК. Така формираният извод е формиран при съвкупна преценка на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 128 от ДОПК подлежащите на прихващане суми са недължимо платени или събрани за данъци, ЗОВ, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължително осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Систематически тълкувана ал. 6 от чл. 129 от ДОПК е свързана с ал. 5, която от своя страна въвежда задължение за органа по приходите в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, при определените в нормата условия. Следователно, чл. 129, ал. 6 от ДОПК урежда две самостоятелни хипотези относно началния момент, от който съответните суми се връщат заедно с лихвата, като критерият е дали съответните суми са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите или не, а не дали сумите са били недължимо платени или събрани. Установено е, че сумите, във връзка с които се иска възстановяване на процесните лихви, са постъпвали по банковата сметка на дружеството, като тези суми не са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. С оглед на това обосновано съдът е приел, че независимо, че сметката, по която са постъпвали процесните суми е била запорирана от данъчните органи с цел обезпечаване на публично вземане, което впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е признато за недължимо, не е налице хипотезата по чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. Следва да се посочи, че претенцията на дружеството да разполага със запорираните суми през периода на наложения запор и невъзможността да ги ползва, респ. евентуално да му бъде присъдена и законна лихва върху описаните суми, могат да бъдат заявени в друг съдебен процес - по реда на ЗОДОВ, а не и в този по оспорване на АПВ. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на АПВ в обжалваната му част, Административен съд П. е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните от касационния жалбоподател основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение