Решение № 437 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5761/2007 г.

Решение № 437 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5761/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ищците С. Б. П. и С. П. П. срещу решение № 428/10.07.2007 г. по гр. дело № 160/2007 г. на П. окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 1163/03.12.2006 г. по гр. дело № 599/2006 г. на П. районен съд в частта, в която е развален договорът за продажба на недвижим имот за 2318/16500 идеални части и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от касаторите срещу С. Б. Б. и Д. Б. Б. с пр. осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, представляващ УПИ VII-561, находящ се в кв.44 по ПУП на с. В., община С., състоящ се от 680 кв. м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда от 54 кв. м., навес от 16 кв. м. и второ жилище от 16 кв. м., сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45/ нот.дело № 574/2001 г. на нотариус при ПРС за 2318/16500 ид.части и в частта, с която е отменено решението на П. районен съд по гр. дело № 599/2006 г. в частта, в която е отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, н. дело № 574/2001 г. на нотариус при ПРС относно 2318/16500 ид.части. В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателите налице е пълно неизпълнение на сключения договор за издръжка и гледане от приобретателите, поради което същият следва да бъде развален изцяло. Срещу постановеното решение на П. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 1163/03.12.2006 г. по гр. дело № 599/2006 г. на П. районен съд в частта, в която договорът е развален за 14182/16500 идеални части от недвижимия имот, както и е отменен нотариалният акт за покупко- продажба на недвижим имот № 45, н.дело № 574/2001 г. на нотариус при ПРС относно 14182/16500 идеални части в срок е подадена касационна жалба от ответниците С. Б. Б. и Д. Б. Б.. Ж. мотивират доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Всяка от страните-касатори не е изразила становище по жалбата на противната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа всяка от жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) и установи следното: Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледани по същество жалбата на ответниците е ответниците е частично основателна, а жалбата на ищците е неоснователна. По жалбата на ищците С: VII-561, находящ се в кв.44 по ПУП на с. В., община С., състоящ се от 680 кв. м., заедно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда от 54 кв. м., навес от 16 кв.м. и второ жилище от 16 кв. м. при цена 2318 лв., платена от купувачите, които поели и задължението за гледане и издръжка на продавачите, лично или чрез трети лица. Установено е от съда, че при сключване на договора касаторите-приобретатели изплатили уговорената цена от 2318 лв. на прехвърлителите. След сключване на договора до 2003 г. макар и несистемно задължението за гледане издръжка на прехвърлители били изпълнявани, чрез родителите на купувачите, което изпълнение било прието от ищците. През 2003 г. бащата на ответниците - се разболял и грижите за гледането и издръжката на продавачите, осъществявани чрез него и съпругата му Р. Б. били преустановени.Установено е влошено здравословно състояние на прехвърлителите-ищци и че приобретателите са живеели в отделно домакинство и в друго населено място. Като е обсъдил събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че след сключване на договора приобретателите С. и Д. Б. не са полагали грижи за ищците трайно, както и не са осигурявали средства за издръжката им системно и непрекъснато, лично или чрез трети лица за да им осигурят нормален живот. При така установената фактическа обстановка е обоснован извода на съда за основателност на исковата претенция в уважения размер. Правилен е извода на съда, че сключеният договор е със смесен характер - съдържа елементи на договор за продажба и на договор за издръжка и гледане. В тази насока съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД, според които при тълкуването на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от целия договор и с оглед неговата цел. В частта на договора, съдържаща съгласие за заплащане на стойността 2318 лв. съдът е приел, че съдържа елементи на продажба. В останалата част до пълния размер от16500 лв. пазарна цена на имота, към момента на сключване на договора същият има елементи на договор за издръжка и гледане. Обоснован е извода на съда, че приобретателите са изплатили уговорената продажна цена 2318 лв., поради което в тази част - за 2318/16500 идеални части иска за разваляне на договора е неоснователен. Неоснователни са доводите на ищците за допуснати съществени нарушения от съда и необоснованост в частта на постановеното решение, с което е отхвърлен иска за разваляне на договора за 2318/16500 идеални части. В тежест на касаторите-ищци е да докажат изпълнението на задължението по договора за изплащане на сумата 2318 лв. Изпълнението на това задължение е установено по делото от събраните писмени доказателства - в нотариалния акт за продажба на процесния недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка е удостоверено извършеното плащане от приобретателите на сумата 2318 лв., както и получаването й от продавачите. Преценката на доказателствата по делото не е извършена в нарушение разпоредбите на чл. 186 от ГПК (отм.) и чл. 188 от ГПК (отм.). Решението на въззивния съд в отхвърлената част на иска за 2318/16500 идеални части е правилно и следва да се остави в сила. По жалбата на ответниците С: Решението на въззивния съд в частта му, с която е прието основателност на иска за разваляне на договора за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка над 2318/16500 идеални части е правилно. За да направи извода за основателност на иска в този размер съдът е извършил анализ на всички факти, релевантни за спора и при изяснена фактическа обстановка. С договора за издръжка и гледане касаторите-приобретатели са поели срочното задължение да гледат и издържат прехвърлителите до края на живота им с обем на грижи и издръжка според уговореното, срещу насрещната престация, изпълнена със сключването на договора - прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за предмет продължителна във времето престация със срок до момента, в който ищците, които следва да получават престацията от издръжка и грижи починат. За да се постанови разваляне на договора за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане на осн.чл. 87, ал. 3 от ЗЗД следва да се установи неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, като е без значение дали неизпълнението е забавено или неточно, дали е пълно или частично. Всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. В тежест на приобретателите по алеаторния договор е да докажат, че са изпълнявали поетите задължения за издръжка и гледане. В случая не е установено ответниците по иска да са изпълнявали задълженията си по договора да полагат грижи и да подсигуряват средства с оглед уговореното и нуждите на прехвърлителите. Последните с оглед на възрастта и здравословното им състояние са имали нужда от грижи за храна, облекло, лична хигиена, грижи за хигиена на жилището, от средства за отопление, тъй като са имали ниски доходи. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че в тази част от сключения договор е налице пълно неизпълнение, което е основание за развалянето му над 2318/16500 идеални части. Изводите си съдът е направил след цялостен анализ на всички доказателства по делото, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка. Изложил е и подробни мотиви относно възприетите свидетелски показания. Именно с оглед показанията на посочените от ответниците свидетели, които съдът е възприел е установено по категоричен начин, че не е налице системно и непрекъснато изпълнение на произтичащите от договора задължения за гледане и издръжка от приобретателите. Като взема предвид изложеното съдът намира, че в тази част относно основателността на иска с пр.осн.чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за гледане и издръжка над 2318/16500 идеални части решението, като постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. Въззивният съд е отменил решение № 1163/03.12.2006 г. по гр. дело № 599/2006 г. на П. районен съд в частта му, с която е отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, н.дело № 574/2001 г. на нотариус при ПРС относно 2318/16500 идеални части и е оставил в сила същото решение в частта му, с която е отменен същият нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот относно 14182/16500 идеални части. В посочените части решението на съда е недопустимо. Съгласно разпоредбите на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) нотариалният акт може да бъде отменен или изменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица, или ако е постановен в нарушение на закона - чл. 431, ал. 3 от ГПК (отм.). В случая спорът е между страните по договора, които не са трети лица. Не е налице правен интерес правен интерес за ищците и не следва да се постановява отмяна на нотариален акт за сделка, когато по реда на съдебен спор между страните по сделката се постанови развалянето й. С вписване на съдебното решение, с което е развалена сделката отпада и легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена същата. Настоящият съдебен състав счита, че подлежат на отмяна или изменяване/частично или напълно обезсилване/ само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Поради изложеното въззивното решение в посочените части следва да се обезсили и производството по делото следва да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение