Решение № 15049 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2012 г.

Решение № 15049 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е подала касационна жалба срещу решението от 19.01.2012 г. по адм. дело № 354/2011 г. по описа на Административния съд - Кърджали, с което агенцията е била осъдена да заплати на Соня Атанасова Стоянова обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лева, причинени от незаконни действия на служители на ведомството, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявеният иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Соня Атанасова Стоянова е оспорила жалбата и е поискала присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Соня Атанасова Стоянова е била собственик на 1000 инвестиционни бона. На 23.12.1998 г. тя била регистрирана за участие за участие в централизирани публични търгове в регионално бюро на Агенцията за приватизация с код 100428. С нареждане за прехвърляне № 31 01119972 96 от 29.09.2003 г. в регионално бюро на Агенцията за приватизацията с код 219999 било наредено прехвърлянето на 750 инвестиционни бона от сметката на Соня Стоянова по сметка № 1-0218096076 на Димитър Георгиев Митов. С писмо № 92-00-81-261/22.01.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Соня Стоянова била уведомена, че по боновата й сметка е имало трансфер на 750 инвестиционни бона към друго лице. Назначената по делото графологична експертиза установила, че подписът в нареждането за прехвърляне не е положен от Соня Стоянова. Съгласно писмо № 287/6.01.2006 г. на дружеството - инвестиционен посредник "Бета Корп" АД и писмо № 648/5.07.2006 г. на Българска фондова борса АД, за периода август - септември 2003 г. не са осъществявани сделки с инвестиционни бонове на борсата, поради което не може да се удостовери пазарната им цена им към датата 29.09.2003 г. Съгласно писмо № 559/4.07.2006 г. на "Дилингова финансова компания" АД на 29.09.2003 г. били прехвърлени инвестиционни бонове, изкупени от първособственици в полза на клиент на цена 10%. След преценка на събраните доказателства съдът приел, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди в частта за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лева е основателен поради това, че прехвърлянето на инвестиционни бонове, собственост на ищцата, без нейно съгласие е извършено в нарушение на Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажби на акции - собственост на държавата и в Инструкция за организация на работата в регистрационните бюра, разкрити в пощенски станции при регистрация на български физически лица за участие в процеса на приватизация с инвестиционни бонове. В нарушение на чл. 72 от Инструкцията, според който обслужването на боновете продължава да се извършва в регистрационното бюро по адресната регистрация на собственика, освен ако той направи искане за промяна, прехвърлянето на 750 инвестиционни бона е било извършено в регистрационно бюро в София, където служителите не са били оправомощени да обслужват боновата сметка. Прехвърлянето е било извършено от лице, действащо с пълномощно, което Соня Стоянова не е подписвала. Изложените нарушения сочели действия и бездействия на служители на Агенцията за приватизация, които били в противоречие с изискванията. Не бил осъществен административен контрол при прехвърляне на инвестиционните бонове, вследствие на което ищцата претърпяла имуществени вреди. Имуществените вреди възлизали на нормативно установената левова равностойност на инвестиционните бонове - 1 инвестиционен бон за 1 лев, определена съобразно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове, тъй като към датата на прехвърлянето не е била формирана пазарна цена. По тези съображения административният съд осъдил Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като правоприемник на Агенцията за приватизация, да заплати на Соня Атанасова Стоянова сумата 750 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконни действия на служители на Агенцията за приватизация, ведно със законната лихва. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания за допуснато от съда неточно прилагане на материалния закон. Твърди се, че прехвърлянето на инвестиционни бонове не представлявало административна дейност, както приел административния съд, тъй служителите на Агенцията по приватизацията извършвали само технически действия. Не било осъществено нарушение при прехвърлянето на инвестиционните бонове в друго регионално бюро. Неподаването на заявление за промяна на обслужващото бюро не представлявало пречка за обслужването на гражданите във всяка звено на Агенцията за приватизация. На констатацията, че е било използвано пълномощно, което ищцата не била подписвала, жалбоподателят противопоставя довода, че служителите на Агенцията по приватизация не биха могли да установят, че подписът на Соня Стоянова не е автентичен. Съдът произволно приел, че един инвестиционен бон се равнява на един лев, тъй като, след като са станали търгуеми, боновете никога не са достигали цена от един лев. В нарушение на закона, административният съд не взел предвид възражението за погасяване на иска по давност, срокът на която изтекъл на 29.09.2008 г. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил съответстващи на материалноправните разпоредби изводи за извършени при осъществяването на административна дейност незаконни действия на служители на Агенцията по приватизация, в резултат на които на ищцата Соня Стоянова били причинени имуществени вреди. Съдът правилно определил като административна дейността на Агенцията по приватизация по обслужване на сметките на притежателите на инвестиционни бонове, издадени по Закона за преобразуване на държавни и общински предприятия (отм.). При положение, че Агенцията по приватизация е администрация към Министерския съвет, която изпълнява държавната политика за приватизация, а служителите на агенцията осъществяват възложената на агенцията дейност, няма място за различен от направения в решението правен извод. Както посочил първоинстанционният съд, в нарушение на нормативните правила, прехвърлянето на притежаваните от Соня Стоянова бонове е било извършено в регистрационно бюро, което не е обслужвало боновата й сметка, още повече, ако прехвърлянето на инвестиционните бонове не е било извършено лично от титуляря на боновата сметка, който има право да изрази желание за промяна на обслужващото звено, а от пълномощник. Ответникът по делото, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че при прехвърлянето е било представено пълномощно от името на Соня Стоянова. В представеното нареждане № 31 01119972 96 от 23.09.2003 г. не е направено отбелязване, че прехвърлянето на инвестиционните бонове се извършва от пълномощник. Прави впечатление, че нареждането е от 23.09.2003 г. (административният съд погрешно е посочил датата 29.09.2003 г.), а в описа, в който служителят на Агенцията по приватизация записва нареждането, е посочена датата 29.09.2003 г., която е поправена върху първоначално изписаната дата 23.09.2003 г. Допуснатите нарушения са в пряка причинна връзка с увреждането на имуществената сфера на ищцата, чието стойностно изражение - при липсата на пазар на инвестиционни бонове към оня момент - законосъобразно е било определено по номиналната стойност, предвидена в чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове. Както е приел административният съд, установените по делото обстоятелства обосновават преценка за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Независимо от това, съдът е следвало да отхвърли иска като неоснователен. В нарушение на материалния закон административният съд не е приложил последиците на давността, макар от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол да е било направено възражение, че искът е погасен по давност. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не урежда въпросите на давността. Разпоредбата на § 1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди препраща за неуредените случаи към трудовите и гражданските закони. Съгласно чл. 114 от Закона за задълженията и договорите давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По отношение началния момент на давностния срок за предявяването на иска следва да се приложи правилото, предвидено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, което е задължително за органите на съдебната власт съобразно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Според записаното в тълкувателното решение, погасителната давност за предявяването на иска за вреди от незаконни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица започва да тече от момента на преустановяването им. В случая давностният срок е започнал да тече от датата, на която е регистрирано прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на Соня Стоянова по сметката на друго лице, или от 23.09.2003 г. Тъй като давностният срок е петгодишен, срокът за предявяването на иска е изтекъл на 23.09.2008 г., а исковата молба е постъпила в Административния съд - Кърджали на 23.03.2011 г. Не може да се сподели доводът на ищцовата страна, че давностният срок започва да тече от датата на установяване на незаконните действия от съда. Разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК, според която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред което е предявен искът за обезщетение, не може да се използва като аргумент за определяне началото на давностния срок, тъй като това означава, че срокът за упражняване на процесуалното право на защита започва да тече от момента, в който защитата вече е проведена. В основата на подобно разбиране стои недопустимото смесване между датата, от която вземането е изискуемо, и датата, от която вземането подлежи на изпълнение. Както беше посочено по-горе, давностният срок за защита на материалното право започва да тече от момента на неговото възникване или от момента, в който бъде завършен фактическият състав, който го обективира. Що се отнася до разглеждания случай, правото на обезщетение на ищцата за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от състава на Агенцията за приватизация е възникнало в момента, в който са били увредени имуществените й интереси. Оттогава започва да тече и погасителната давност за предявяването на иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от административния съд решение е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева, определено съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените от противната страна разноски остават за нейна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд