Решение № 12608 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2015 г.

Решение № 12608 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Величка Русинова Георгиева срещу решение № 125 от 22.01.2015 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 1229/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение и алтернативно за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна. Ответникът по касационната жалба Общинска служба по земеделие Асеновград, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на незаконосъобразен отказ на ОСЗ - Асеновград, офис Лъки - "да издаде скици и то за целия възстановен земеделски имот, който е с площ, идентична с площта на имот с кадастрален номер 299 по новата кадастрална основа от 1990 г. на с. Манастир". Предметът на спора е уточнен с оглед изрично изявление на процесуалния представител на оспорващата страна. След уточняване на предмета на административния спор, съдът е преценил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е съобразил хронологията на процедурата по възстановяване на земеделски земи, заявени от наследодателката на жалбоподателката. След подробен анализ на реституционната процедура - постановените решения на ОСЗ за възстановяване на право на собственост, постановените съдебни решения и заявените искания в процедурата, съдът е стигнал до правен извод, че след като за процедираните имоти са налице решения за възстановяване на право на собственост от 1993 г. на трети лица и имотите са вписани в регистъра на земеделските земи към КВС по см. на Наредба № 49 за поддържане на КВС, плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ, ОСЗ не може да издаде скици за тези два имота на жалбоподателката в качеството й на техен собственик, тъй като припокриването на имоти сочи на спор за материално право. При този решаващ извод, съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на постановеното съдебно решение. В случая не е налице липса или ненадлежно упражняване на правото на съдебно производство, което би обусловило наличието на приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК, и съответно би довело до обезсилване на съдебното решение. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Развитите доводи в тази връзка не обосновават недопустимост на проверявания съдебен акт. Напротив, в съдебното производството съдът е положил достатъчно усилия да уточни предмета на оспорване и с оглед депозираните от повереника на оспорващата страна молби е приел за разглеждане допустим за производството предмет. В тази връзка следва да се отбележи, че оспорване за неизпълнение на съдебно решение не е допустимо, тъй като закона е предвидил друг санкционен ред за неизпълнение на влязъл в сила административен акт и на влязло в сила съдебно решение. При прецизен анализ на развитието на процедурата по възстановяване на земеделската земя, съдът е стигнал до правилен извод, че допустимия предмет на оспорването е отказът за издаване на скици, което по своята същност е отказ от извършване на административна услуга и подлежи на самостоятелно оспорване по аргумент от дефинитивната разпоредба на чл. 21, ал. 3 от АПК. Неоснователен е доводът, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като противоречи на друго влязло в сила съдебно решение. С обжалвания акт, съдът се е произнесъл във връзка с оспорване на отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права - индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21, ал. 3 от АПК. В това производство съдът проверява дали са налице законовите условия за издаване на искания документ. Едно от тези условия е признаване на правото за възстановяване на земеделската земя, но наред с това условие, правилно е преценено, че в случая е налице предпоставка за отказ от извършване на административната услуга. За процедираните имоти е признато право на възстановяване на трети лица и на основание на тази признати права в картата на възстановената собственост тези лица са вписани като собственици на имотите. Правилно съдът е приел, че в случая е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред - чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. При колизия на признати права на различни лица, административния орган не може да се произнесе като игнорира правата на лицата, които са отразени като собственици в картата на възстановената собственост. Едва след като бъде разрешен спора за материално право, в съответствие с постановеното съдебно решение по този спор, административния орган може да коригира отразяването в картата на възстановената собственост и да издаде искания документ с отразяване, така както е заявено от оспорващата страна. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение едно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение