Решение № 13731 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2012 г.

Решение № 13731 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Даго" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу решение № 2903/7.12.2011 г. по адм. д. № 2956/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 181100679/12.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 396/18.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП за определени задължения: начислен ДДС в размер на 4 921,73 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. и намаление на декларираната загуба за 2007 г. с 1 426,37 лв., за 2008 г. с 14 759,66 лв. и за 2009 г. с 8 246,47 лв. и по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП срещу същото съдебно решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 181100679/12.04.2011 г. за начислен ДДС, както следва: за данъчен период м. 12.2008 г. - 9 306,85 лв., за данъчен период м. 01.2009 г. - 21,23 лв., за данъчен период м. 02.2009 г. - 264,70 лв., за данъчен период м. 03.2009 г. - 979,60 лв., за данъчен период м. 04.2009 г. - 865,40 лв., за данъчен период м. 05.2009 г. - 754,30 лв., за данъчен период м. 06.2009 г. - 743,97 лв. и съответните лихви върху всяко установено задължение. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му в съответната обжалвана част. По същество, касационният жалбоподател "Даго" ООД оспорва реалността на доставките по процесните фактури и поддържа твърдението, че стоките по процесните фактури не са му доставяни, като не отрича факта, че е имал търговски взаимоотношения с посочените фирми. Твърди, че не са разпитани свидетели, които да потвърдят, че действително стоката по спорните фактури е предадена на тях, а твърденията на доставчиците за издадени фактури на името на неговото дружество не го ангажира като получател по тези фактури. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП в касационната жалба поддържа твърдения за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и неправилни изводи, че е недопустимо с РА да се установи по-ранна дата за регистрация по ДДС, при наличие на влязъл в сила акт за регистрация, съобразно подадено заявление от дружеството. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба на ДД "ОУИ" е основателна, а на "Даго" ООД е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорван РА, относно установени задължения по ЗДДС, вследствие на установен достигнат оборот за регистрация по ДДС на дата по-ранна от тази, на която е подадено заявлението от дружеството за регистрация по ДДС. Установените обороти са от укрити приходи от неотчетени доставки, впоследствие неналични към края на годината, за което ревизиращите органи за приели, че са реализирани, чрез продажба, включително с установената надценка при продажби в същия обект. Освен достигнатият оборот за регистрация по ДДС, вследствие на укритите доставки, впоследствие реализирани като продажби, е определена данъчна основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. Корекцията е относно декларирания финансов резултат по ЗКПО - отчетена от дружеството загуба за 2007, 2008 и 2009 години. Първоинстанционният съд е приел за законосъобразни констатациите на ревизията за укрити приходи от продажба на стоки, доставени на дружеството от различни доставчици, но неотчетени от него, като е потвърдил изводите на ревизиращите органи, че са налице предпоставките за преминаване към облагане по реда на чл. 122 ДОПК при установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и в тази част e потвърдил РА. Решението е правилно в частта за потвърдените данъчни задължения по ДДС и ЗКПО, при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК. За да потвърди РА като законосъобразен в тази част съдът е изложил правилни мотиви за законосъобразно установени приходи от неотчетени продажби по посочени фактури, издадени на дружеството от трети лица и неотчетени от него в качеството му на получател. Правилно в тази част от решението съдът е отчел големият брой установени неотчетени фактури - 221 броя, издадени от различни дружества, за които "Даго" ООД не отрича, че е в търговски взаимоотношения, а именно: "Жар" ООД, "Белла" ООД, "Нестле Айс Крийм България" АД, "Дайрекс" ООД, "Пикант" ООД, "РД - Замразени храни" ЕООД, "Елма" ООД, "Примиера" ООД, "Гюрла" ООД. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, като се е позовал на установените факти от насрещните проверки при доставчиците за осчетоводяване на фактурите при тях, начисляване на ДДС, РКО за плащане в брой от страна на получателя, които плащания са отчетени като приход при доставчиците, доказателства за осъществяван транспорт от някои от доставчиците, включително представени пътни листи и протоколи за приемане на стоката от лице в обекта на получателя, както и писмени декларации от други доставчици, че транспортът е бил осъществен от получателя на стоките. В касационната жалба "Даго" ООД отново поддържа същите възражения, че не е доказана реалност по процесните фактури, на които възражения първоинстанционният съд е отговорил с фактически и правно обосновани мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. По изложените съображения касационната жалба на "Даго" ООД е неоснователна, а решението като правилно в тази част следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта относно начисления ДДС вследствие на установен достигнат облагаем оборот на по-ранна дата, от тази по подаденото от дружеството заявление за регистрация по ДДС по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Съдът в отменителната част от решението е приел, че в нарушение на материалния закон органа по приходите начислява ДДС в размер общо на 4 080,25 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г. - 06.2009 г. на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, при наличие на влязъл в сила акт за регистрация на дружеството по подадено Заявление за регистрация по ЗДДС от "Даго" ООД, при която регистрация е извършена проверка от органа по приходите и установените с този акт факти и обстоятелства са от значение за правилното определяне на задълженията по ДДС, поради което следва да бъдат зачетени от органите по приходите при издаване на процесния РА. В тази част решението е неправилно. Видно от установените по делото данни, по Заявление за регистрация по ЗДДС от "Даго" ООД, подадено на 15.06.2009 г., е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 03042090017147/22.06.2009 г. Позовавайки се на извършената проверка във връзка с акта за регистрация от органи по приходите, съдът е приел, че при ревизията ревизиращите органи по приходите е следвало да се съобразят с установените с влязъл в сила акт за регистрация факти и обстоятелства, установени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Тези изводи на съда са правно необосновани. Неправилно съдът е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС в случаите, когато регистрацията е извършена на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, която съставлява правното основание за начисляване на ДДС в конкретния спор има самостоятелно значение, т. е. тя се явява приложима и при осъществяване на доброволна регистрация по ЗДДС, както в процесния спор и в случаите, когато е осъществена от органа по приходите, служебно. Приемане на противната теза би означавало облагането с ДДС да се постави в зависимост от поведението на данъчнозадълженото лице, включително и недобросъвестното, както е в случая, което е недопустимо и е в противоречие с целта на ЗДДС. При потвърдени констатации на ревизията за наличието на предпоставки за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК и потвърдени изводи за наличие на укрити приходи от продажби на доставки, които не са намерили счетоводно отражение при получателя - ревизираното ДЗЛ, първоинстанционният съд в противоречие с установеният принцип за недопустимост да се черпят права от собствено неправомерно поведение, е приел, че ДЗЛ може да се ползва от влезлият в сила акт за регистрация по ДДС по реда на чл. 96, ал. 2 ЗДДС по подадено от него заявление и приетата със същият дата за достигане на облагаем оборот по ДДС и е недопустимо с ревизия да бъде установена действителната дата, на която е достигнат оборота за облагане с ДДС. При укрити обороти от ревизирания субект, същият в подаденото заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е отразил неверни данни, които са опровергани в хода на извършената ревизия. След като е безспорно установено и от съда, че ревизираното лице е осъществило за периода до доброволната си регистрация облагаеми доставки при наличието на изискуем от закона оборот, то законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС, в редакцията към ревизираните периоди. Разпоредбата има самостоятелно приложение и овластява органа по приходите да определи задължението по ДДС на лице, което е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация към датата на достигане на облагаемия оборот. Установените задължения по ДДС са законосъобразни и като ги е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу РА и в тази обжалвана част. При този изход на спора на ответната дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в допълнителен размер от 713,46 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,