Решение № 1371 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2013 г.

Решение № 1371 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Атанасов, чрез своя процесуален представител адв. Кръстанов, срещу решение № 2561/17.04.2013 г., постановено по адм. дело № 748/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - 18 - 50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Красна поляна", Столична община, област София в частта относно границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.76 и 68134.1107.69. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Силвия Петрова Дуцова-Нейкова, Венцислав Христов Атанасов, Ваня Иванова Христова, Румяна Иванова Костова, Анна Иванова Николова, Андрей Георгиев Андреев, Дана Илиева Лазарова, Андрея Иванов Лазаров, Иля Иванов Лазаров, Иван Колев Велев и изпълнителният директор на АГКК не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Атанасов против заповед № РД - 18 - 50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Красна поляна", Столична община, област София, в частта относно границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.76 и 68134.1107.69. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и при издаването и административният орган не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 146 АПК. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри . Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай не е спорно между страните отсъствието на първия източник на данни - означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочени от собствениците гранични точки. От назначената по делото СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, е видно, че за процесните имоти има действащ към момента на издаване на заповедта кадастрален план. В т. 2 от заключението на вещото лице изрично е посочено, че границите на процесните имоти, съвпадат с имотните граници по предходния кадастрален план. Съгласно посочения по-горе приоритетен ред за отразяване на границите на имотите в кадастралната карта, административният орган правилно при издаване на заповедта се е съобразил с предвижданията на кадастралния план, а не с материализираните на място граници. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение