Решение № 11591 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2018 г.

Решение № 11591 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Несебър срещу Решение № 1981 от 23.11.2017 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2691/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 1755 от 31.08.2017 г. на кмета на Община Несебър, с която за спечелил конкурса за отдаване под наем на имот – общинска собственост, лекарски кабинет № 3 с площ от 15, 44 кв. м. (кота 7, 20) и Ѕ и. ч. от манипулационна № 1 а за индивидуална практика за извънболнична помощ, находящ се в "Общинска сграда за здравни дейности, извънболнична помощ с филиал център за спешна медицинска помощ", гр. Несебър е определен едноличен търговец "Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р В. Лакова".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – кметът на Община Несебър, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и счита за неправилен извода на съда за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при издаването на Заповед № 1608 от 02.08.2017 г., с която е открит конкурса. Позовава се на Решение № 568 по Протокол № 18 от 30.06.2017 г. на Общински съвет – Несебър и счита, че определените в решението критерии са спазени и не е налице "доразвитие" на критериите".

Необоснован счита извода на съда за несъответствие с критериите, приети от общинския съвет, както и за допуснато от оценителната комисия нарушение.

В допълнителна молба сочи, че д-р Д. Борисов вече не отговаря на изискванията за участие в конкурса, тъй като "Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД, считано от 16.03.2018 г. е заличено от търговския регистър, поради което за него вече не е налице правен интерес от обжалване на решението.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на д-р Борисов, алтернативно – да обезсили първоинстанционното съдебно решение и да прекрати съдебното производство. Претендира направените по делото разноски.

2. Ответникът по касационната жалба - "Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД (Медикасист), счита същата за неоснователна. Съдът правилно е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани изводи за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради промяна на критериите за оценка.

Счита, че за касатора не е налице правен интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като другият участник в конкурса е спечелил друг конкурс за отдаване под наем на общински имот – в с. Гюловица, с което не отговаря на условието по критерий К2 за целогодишна работа на лекарския кабинет при осемчасов работен ден и е в обективна невъзможност да сключи договор.

Моли съда да остави без уважение касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. Пасков, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

3. Ответникът по касационната жалба - едноличен търговец "Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р В. Лакова" (д-р Лакова), не взема становище.

4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Макар мотивите на съда за доразвитие на критериите, определени с решението на общинския съвет, да са неправилни, при съобразяване на критерий К4 и изричното условие, че при равен брой точки превес ще има кандидатът, получил по-висока оценка по критерия К4, както и при отчитане на офертите на двамата кандидати, изводът на съда, че неправилното оценяване по критерий К1 е повлияло на крайния резултат е правилен.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 30.06.2017 г. с Решение № 568 по Протокол № 18 Общински съвет Несебър решава да се проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от пет години на имот публична общинска собственост – лекарски кабинет № 3 (кота 7, 20) и Ѕ ид. ч. от манипулационна № 1 а за индивидуална практика за първична извънболнична помощ с площ 15, 44 кв. м., находящ се в "Общинска сграда за здравни дейности, извънболнична помощ с филиал Център за спешна медицинска помощ", идентификатор 51500.502.454. 1, като определя специфични условия, критерии за оценяване и упълномощава кмета на общината да проведе конкурса.

3. На 02.08.2017 г., със Заповед № 1608, кметът на Община Несебър открива конкурс за отдаване под наем на имота по т. 1, определя специфични условия, критерии за оценяване и одобрява конкурсните документи.

4. На 23.08.2017 г., със Заповед № 1730, кметът на Община Несебър назначава конкурсна комисия.

5. На 23.08.2017 г. конкурсната комисия провежда заседание, на което оценява получените предложения – 75 точки за едноличен търговец "Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р В. Лакова" и 70 точки за "Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД.

6. На 31.08.2017 г., със Заповед № 1755, кметът на Община Несебър, определя спечелилия конкурса участник - едноличен търговец "Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р В. Лакова".

7. В хода на съдебното производство органът е представил Заповед № 1861 от 16.11.2015 г. на кмета на Община Несебър за оправомощаване на заместник-кмета на общината да изпълнява функциите на кмет при отсъствие на кмета и болничен лист от 22.08.2017 г. за кмета на общината.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на правилата за провеждане на конкурс.

Съдът прави анализ на установените в Заповед № 1608 критерии и приема, че критерий К1 – договор с регионалната здравноосигурителна каса, е в съответствие с целта на закона и в правомощията на общинския съвет да определи условията, при които може да се ползва общинският имот. Смисълът на това условие, с оглед на приетото от общинския съвет и разпоредбите на чл. 2 и 8 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и чл. 58, 59, ал. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (330), е местното лечебно заведение за извънболнична помощ - изпълнител на медицинска помощ, да сключи договор с регионалната здравноосигурителна каса след спечелване на конкурса и регистриране на лечебното заведение на този адрес, тъй като сключването на този договор осигурява евтини медицински услуги за здравноосигурените лица на територията на Община Несебър.

С оглед на това неправилно и в противоречие с решението на общинския съвет в Заповед № 1608 кметът на общината е доразвил критерия като е посочил, че ако кандидатът посочи в офертата, че има сключен договор с която и да е регионална здравноосигурителна каса доказването на този факт става с неговото представяне, а точките, които ще получи са 20. Така приетото опорочава конкурса, като единствената хипотеза, в която кандидат може да получи 20 точки е ако е предишен наемател на обекта.

По отношение на критерий К2 – целогодишна работа при осемчасов работен ден, съдът приема, че работното време на регистрираните лечебни заведения не е предмет на регистрацията, а се определя от титуляра на практиката, поради което и при отчитане на факта, че и двамата кандидати са оценени еднакво не е налице нарушение от оценителната комисия.

По отношение на критерий К6 – извършване на специализирани дейности с необходимото за целта оборудване, съдът приема за основателни доводите на жалбоподателя за неправилното му оценяване, тъй като критерият не изисква изброяване на дейностите, а способността му да ги извършва се доказва от представеното удостоверение.

Неоснователни съдът приема доводите на жалбоподателя за неправилното му оценяване по критерий 4 – предложена месечна наемна цена, тъй като цената не е единственият критерий за оценяване.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед № 1755 и я отменя.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно.

Доводите, които излага за недопустимост на решението са свързани с настъпили след постановяването му факти. Касационният съд следва да обсъди тези новонастъпили факти, тъй като те не са относими към спора по същество, за който е приложима забраната по чл. 220 АПК, а са относими към допустимостта на самото съдебно производство, за което съдът на всеки етап от разглеждане на делото е длъжен да следи служебно.

Видно от публично достъпния регистър по чл. 40, ал. 1 ЗЛЗ на 16.03.2018 г. "Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД е заличена като лечебно заведение за индивидуална практика за първична медицинска помощ по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЛЗ. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЛЗ лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗЛЗ, т. е. за индивидуална практика за първична извънболнична помощ, се учредяват като еднолични търговски дружества или еднолични търговци, след което се регистрират по реда на чл. 40 ЗЛЗ. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЛЗ в предмета на дейност на търговеца задължително се вписва осъществяването само на извънболнична помощ, а съгласно ал. 4 търговската регистрация на фирмата задължително съдържа пълното означение на съответния вид лечебно заведение.

Видно от публично достъпния търговски регистър едноличното дружество, под чиято правно-организационна форма е съществувало лечебното заведение – жалбоподател в първоинстанционното съдебно -"Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД, от 20.03.2018 г. е с променено наименование – в него вече не фигурира означението на вида лечебно заведение (едноличното дружество е с наименование "Ви Асист") и в предмета му не фигурира оказване на извънболнична медицинска помощ.

Следователно, след постановяването на първоинстанционното съдебно решение правният субект, който е участвал в конкурса - "Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД, е престанал да съществува като лечебно заведение. Физическото лице д-р Д. Борисов не е участник в конкурса, а и осъществяването на дейността като лечебно заведение не е извършвано от него в качеството му на физическо лице с оглед на възможността по чл. 36, ал. 2, изречение 2 ЗЛЗ, за да се приеме, че за него продължава да е налице правен интерес от оспорване на Заповед № 1755 било то и единствено с оглед на възможността да се търси обезщетение за вреди. Физическото лице д-р Д. Борисов и "Амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Борисов – МЦ Медикасист" ЕООД са различни правни субекти между които не е налице правоприемство.

Липсата на правен субект, който да е адресат на оспорената Заповед № 1755 и който да е засегнат от нея прави съдебното производство недопустимо, тъй като няма надлежна страна по отношение на която съдът със своето решение да даде съдебна защита. Това налага съдът да обезсили първоинстанционното съдебно решение и да прекрати съдебното производство.

Тъй като липсва правен субект, който да е надлежна страна в съдебното производство съдът не може да присъди исканите от касатора разноски, отделно от факта, че в касационното производство няма доказателства касаторът да е защитаван от юрисконсулт – касационната жалба и двете допълнителни молби са подадени лично от органа, а в съдебно заседание органът не е бил представляван.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд