Решение № 12309 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Разширен Факултетен съвет на Факултета по приложна математика и информатика при Технически университет - София, представляван от декана Д. А. И., и от Д. А. И., с адрес в гр. София, срещу решение 843/08.02.2024 г. по адм.дело 7774/23 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменено решение по протокол 39/11.07.2023 г. на Разширения Факултетен съвет на Факултета по приложна математика и информатика при Технически университет - София и е изпратена преписката на Разширения Факултетен съвет на Факултета по приложна математика и информатика при Технически университет - София (РФС) за ново провеждане на конкурса при спазване на задължителните указания за тълкуването и прилагането на закона в 6 - месечен срок от влизане на съдебното решение в сила. Касационните жалбоподатели поддържат в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, а втората касаторка - и лично, и като представляваща Разширения Факултетен съвет в качеството на декан на Факултета по приложна математика и информатика при Технически университет - София, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, искат отмяната му, отхвърляне на жалбата на И. П. Й. срещу решението на РФС или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по касационна жалба - И. П. Й., с адрес в гр. София, не взима становище. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е посочил, че производството пред него е образувано по жалба на И. П. Й. срещу решение по протокол 39/11.07.2023 г. на Разширения Факултетен съвет на Факултета по приложна математика и информатика (ФПМИ) при Технически университет - София, с което е избрана доцент д - р Д. А. И. за заемане на академична длъжност "професор" по професионално направление 4.6 Информатика и компютърни науки, специалност "Информатика" към катедра "Информатика" при ФПМИ. АССГ, след като е проследил отделените елементи от фактическия състав на процесната процедура, приключила с решението на Разширения факултетен съвет при ФПМИ е приела, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл.27а, ал.2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) вр. чл.29в, ал.4 ЗРАСРБ, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основания за отмяна на акта. Като такива нарушения е посочено, че заинтересованата страна в производството пред АССГ И. в качеството си на декан на ФПМИ в нарушение на разпоредбата на чл.10 АПК е участвала в гласуването при утвърждаване на предложеното от катедра "Информатика" научно жури, както и при вземането на решението за нейния избор за заемане на академичната длъжност "професор". АССГ е изложил мотиви, че две от хабилитираните лица, избрани за членове на научното жури за процесната процедура - професор доктор Г. В. и доцент доктор М. И. са във връзка на йерархична зависимост с Д. И., тъй като са част от академичния състав на ФПМИ, чийто декан е И.. Участието им и в РФС на ФПМИ би могло да доведе до облага по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗРАСРБ, което пък води до наличие на частен интерес по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗРАСРБ и съответно обосновава конфликт на интереси за тях - пар.1, т.2а от ДР на ЗРАСРБ. Конфликтът на интереси от своя страна е пречка да бъдат членове на научното жури според чл.4, ал.5, т.1 ЗРАСРБ. Посочено е, че неприсъствието на Й. на заключителното заседание на научното жури не е съществено нарушение на конкурсната процедура, но такова нарушение е протичането на заседанието при несъобразяване на факта, че от страна на Й. е депозирана молба за отлагане на заседанието поради подаден сигнал за нарушения при провеждане на конкурса до министъра на образованието и науката. В този случай съгласно чл.7а от Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности (ПУРЗАД) в Техническия университет - София ректорът е следвало да изиска становище от ФС по жалбата на заинтересованото лице. Становището се приема по реда на чл.7, ал.1 от ПУРЗАД в 10 - дневен срок от искането на ректора и същото е предпоставка, за да прецени ректора дало да упражни правомощието си по чл.32, ал.3 ЗРАСРБ. Административният орган не сочи доказателства да са изисквани подобни становища, а само един ден след заключителното заседание на научното жури, РФС на ФПМИ е провел заседанието, на което е взето оспореното по делото решение. Решението на АССГ е правилно. Неоснователно е оплакването на касаторите за просрочие на първоначалната жалба на Й. срещу решението на РФС. Както и в касационната жалба е посочено, липсва надлежно оформено съобщение за постановеното решение на РФС, от което да започне да тече срока за обжалване и да изтече. Съобщаването по електронен път по чл.18а АПК също следва да бъде надлежно удостоверено, а не да се предполага. В случая липсва и подобно удостоверяване. Неоснователно е твърдението на касаторите, че жалбата на Й. била недопустима, като насочена срещу акт на РФС, който според касаторите бил помощен орган. В случая решението е взето от РФС, а не от ФС съгласно специалната норма на чл.29 в, ал.3 вр. ал.1 ЗРАСРБ, когато във факултетния съвет по - малко от една трета от съвета е заемаща академичната длъжност "професор" или притежаваща научната степен "доктор на науките" и тогава при произнасяне за заемане на академична длъжност "професор" могат да бъдат привличани външни членове, за да се изпълни изискването поне една трета от състава да са с посочените академична длъжност или научна степен. В тези случай крайният акт се постановява от РФС и това е актът, подлежащ на оспорване чл.32, ал.1 ЗРАСРБ. Цитираната от касаторите норма на чл.27а ЗРАСРБ урежда процедурата за заемане на академична длъжност "доцент" и при нея няма подобни изисквания, а съгласно чл.29в, ал.4 ЗРАСРБ правилата за заемане на академична длъжност "доцент" са приложими спряма процедурите за заемане на академична длъжност "професор", само когато не е уредено изрично друго. В случая със специалната норма на чл.29в, ал.3 ЗРАСРБ е уредено изрично друго. АССГ не е споделил мотивите на Й., че оспореното решение на РФС е немотивирано, поради което доводите на касаторите в тази насока са неотносими към правилността на обжалваното съдебно решение. По отношение на констатираната пречка от АССГ за участие на двама от членовете на научното жури в него, поради участието им в РФС, настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК не следва да ги преповтаря. Следва да се подчертае единствено, че легалното понятие на "облага" по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗРАСРБ включва и "помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство", което те биха получили при гласуване в РФС за кандидата, който е декан на ФС и същите са от хабилитирания състав на същия факултет. Оттук обоснован е изводът за наличие за тях на "частен интерес" по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗРАСРБ и съответно "конфликт на интереси", представляващ пречка за участие в научното жури. Правилни са изводите на съда, че участникът в процедурата И. е следвало да не участва при вземане на решенията за избор на научно жури и на крайния акт на РФС на основание чл.10, ал.2 АПК, забраняващ участие в административното производството на длъжностно лице, заентересовано от изхода му. Нормата на АПК е обща по отношение на всички администратвни производства и не се дерогира от специалните норми на ЗРАСРБ, сочещи, че деканът на факултета е член на факултетния съвет. Принципът на безпристрастност и задължението за отвод и самоотвод се отнася и за членовете на колективните органи, независимо на какво основание конкретното физическо лице участва в колективния орган. В случая гласуването и вземането на решението е било опорочено не само поради гласа на И., който математически би могъл да се приспадне, но и поради влиянието, което неминуемо оказва на останалите членове на колективния орган участието на единия участник в конкурса на гласуването при отсъствието на другия. Молбата за отлагане на заседанието на РФС на ФПМИ, насрочено за 11.07.2023 г. на Й. е с входящ номер на Техническия университет 21 -00-185/10.07.2023 г., тоест от деня преди заседанието, поради които неоснователни са твърденията на касаторите за приключила процедура към датата на депозирането й. Видно и от представения от касатора доклад на Комисията по академична етика и сигналите на Й. до министъра на образованието и науката са били входирани на 10.07.2023 г. - тоест предходния ден пред РФС, за което РФС е бил уведомен надлежно с искане за отлагане на вземане на решението. В случая изводите на Комисията по академична етика не променят необходимостта от провеждане на процедурата по чл.7, ал.1 от ПУРЗАД, която не е била проведена, така както е посочил и АССГ, а вместо това е било взето оспореното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторите разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение