Решение № 13331 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2015 г.

Решение № 13331 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД против решение № 4038/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12180/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - Г. А. Ц. -В. оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, обосноваващо неговата отмяна и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С процесното решение, административният съд отменя по жалба на Г. А. Ц.-В. решение № 9010/1/25.11.2014 г. на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление, с негов вх. № 9010/18.11.2014 г. /вх. № СО-94-ЗДОИ-274/11.11.2014 г. на СО/, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от постъпването на преписката в изпълнение на влязлото в сила решение. При постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд приема, че между страните е безспорно от фактическа страна, че от ответника по касация е подадено заявление за достъп до обществена информация до кмета на Столична община, заведено с вх. № СО-94-ЗДОИ-274/11.11.2014 г. на Столична община, с което е поскано предоставянето на: "Общата стойност на начисления ДДС /алтернативно общата стойност на данъчната основа или общата стойност на получения приход/ за 2012-та и 2013-та година съответно за следните услуги и права, предоставяни от Столична община по цените определени с Решение 149/22.03.2012 г. на Столичен общински съвет: 1. Паркиране в "Синя зона" 2. Паркиране в "Зелена зона" 3. Закупуване на винетен стикер за "Синя зона" 3.1. месечен /първи автомобил/ 3.2. месечен /втори и следващ автомобил/ 3.3. годишен /първи автомобил/ 3.4. годишен /втори и следващ автомобил/ 4. Закупуване на винетен стикер за "Зелена зона" 4.1. месечен /първи автомобил/ 4.2. месечен /втори и следващ автомобил/ 4.3. годишен /първи автомобил/ 4.4. годишен /втори и следващ автомобил/ 5. Принудително задържане ППС чрез "скоба" 6. Принудително преместване на ППС 7. Служебен абонамент за "Синя зона" 8. Служебен абонамент за "Зелена зона". Направен е извод, съгласно който посочените в заявлението услуги и събираните за тях такси са израз на публична дейност, нормативно възложени на търговско дружество. Според решаващият съд, полученият от осъществяването на дейността приход за 2012 г. и 2013 г. е приход от осъществяването на публична дейност - формиран е от заплащането на такси от тези, които ползват определени услуги или операции на органи и учреждения на публичната власт. Съгласно мотивите на съда полученият приход е информация, която се съхранява при дружеството и на това основание се дължи предоставянето на същата като обществена. В подкрепа на това си съждение, съдът се позовава на дефинициите за обществена информация, установени в чл. 2 и чл. 9 от ЗДОИ. В заключение, решаващият съд приема, че задължението на лицата да предоставят информация по чл. 72 от ДОПК на органите по приходите не погасява задължението им като задължени субекти по ЗДОИ, тъй като се касае за приходи от публична по характера си дейност, а не от частна стопанска. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. "Център за градска мобилност" ЕАД е търговско дружество, което осъществява нормативно възложената му дейност за контрол по спазване правилата на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет, както и услуги свързани с тази дейност, срещу заплащане по цени, определени с решение № 149/22.03.2012 г. на Столичен общински съвет. Полученият от дружеството приход не е приход от осъществяване на публична дейност - формиран от плащане на такси от ползващите услуги органи и учреждения на публичната власт, а е приход от търговска дейност и представлява данъчна информация. Съгласно чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно: 1. банковите сметки; 2. размера на доходите; 3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси; 4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна; 5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 - 4. Предвид изричната разпоредба на чл. 72, ал. 2 от ДОПК, данъчната и осигурителната информация се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и се предоставя по реда на този кодекс. С разпоредбите на чл. 73-75 от ДОПК законодателят регламентира задълженията за опазване на информацията по чл. 72 от ДОПК и установява специален ред за разкриването й. Нормата на чл. 7 от ЗДОИ предвижда, че не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, като в ал. 2 е предвидено, че достъпът до обществена информация може да бъде пълен или частичен. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, съгласно която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Доколкото нито в ДОПК, нито в ЗДОИ са установени правила, които да изключват приложението на чл. 73-75 от ДОПК по отношение на правни субекти - юридически лица, на които едноличен собственик на капитала е общината, включително и в случаите, когато информацията по чл. 72 от ДОПК е свързана с получаване на парични средства за услуги, чийто размер е определен с решение на Общинския съвет, то възраженията на касатора са основателни. По изложените съображения, оспореният пред първата инстанция административен акт е законосъобразен, а изводите на решаващия съд в обратна насока неправилни, постановени в противоречие с материалния закон- чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено решение по съществото на спора, като бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. А. Ц.-В. срещу решение № 9010/1/25.11.2014 г. на изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски, ответника Г. А. Ц.-В. следва да бъде осъдена да заплати сума в в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. § 1 от ДР от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения - юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение