Решение № 10000 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2014 г.

Решение № 10000 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 28 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. П., в качеството й на и. д. зам. -директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, срещу решение № 2053 от 7.10.2014 г. по адм. дело № 697 по описа за 2013 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Билс" ООД е отменен ревизионен акт № 241203870 от 28.11.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 179 от 18.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 171 325.70 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 99 367.64 лв., за сумата над 3 698.73 лв., главница и над 1555.61 лв., лихва до посочените пълни размери.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 203, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне изцяло на жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - "Билс" ООД оспорва същата чрез депозирано становище от процесуалния представител адв. Светозар Бъчваров по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил № 241203870 от 28.11.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 179 от 18.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 171 325.70 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 99 367.64 лв. Ревизионният акт е издаден в изпълнение на решение № 387 от 10.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив и е по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди м. м. 04, 05, 06, 08, 09,10, 11 и 12.2007 г., както и за м. м. 01, 021 03, 05, 06, 10 и 12.2008 г.

От фактическа страна по делото се установява следното:

1. Отказано е право на данъчен кредит по 1 брой фактура, издадена от "Еско 79" ЕООД в размер на 3 698.77 лв., с предмет на доставката различни видове тухли. Административният съд е приел, че жалбата е неоснователна в тази й част и с постановеното решение тя е отхвърлена. Няма постъпила касационна жалба.

2. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по 11 броя фактури, издадени от "Стонисто-Строй" ЕООД, в общ размер от 44 824.58 лв. Предмет на доставките са различни видове строителни материали: арматурно желязо, итонг, цимент, теракол, гипскартон и др. Административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен, понеже тези доставки от този пряк доставчик са действително, реално осъществени, поради което той е отменен в тази му част. Касационната жалба е насочена срещу решението в тази му част.

3. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 000.00 лв. по фактура, издадена от "Габи-Билдинг" ЕООД с предмет доставка на строителни материали по опис. Административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен, поради което го е отменил. В тази част на спора има касационна жалба.

4. С ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по 30 броя фактури, издадени от "Теню 56" ЕООД в размер на 96 107.66 лв., като предмет на същите са строителни материали и заготовка на арматура. Прието е от съда, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част, поради което е отменен. Срещу решението в тази му част има касационна жалба.

5. Отказано е право на данъчен кредит в общ размер от 14 694.73 лв. по 8 броя фактури, издадени от същото търговско дружество с предмет строителни материали. Административният съд е направил извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част и го е отменил, като срещу решението му и в тази част има касационна жалба.

6. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 7 000.00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Атлантис 777" ЕООД с предмет различни видове строителни материали. Административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част, като го е отменил и има касационна жалба срещу решението му.

Така предметът на касационен контрол от настоящата съдебна инстанция се свежда до решението в частта, в която е прието, че неправилно органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен креди по фактурите, издадени от "Стонисто-Строй" ЕООД, "Габи-Билдинг" ЕООД, "Теню 56" ЕООД и "Атлантис 777" ЕООД.

В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по делото, установеното в хода на ревизията по доставчици, събраните доказателства, включително съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, гласните доказателства - разпит на свидетели, приложената разпоредба на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е извършено позоваване на съдебна практика на СЕС.

По повод първия спорен момент относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стонисто-Строй" ЕООД, административният съд е посочил предмета на доставките - арматурно желязо, итонг, цимент, теракол, гипскартон. По доставките е извършено плащане и е представен договор от 7.01.2008 г. между търговските дружество, придружен със спецификация за арматурното желязо и заявка. Представени са 53 броя стокови разписки по повод предаването на строителните материали. По писмени обяснения траспортирането е ставало със собствен превоз, както и товарен автомобил на трето лице "А. П. П Инженеринг" ЕООД, за което са представени заверени копия на пътни листове. Водачи на МПС са А. П., Б. Б., като те имат договори с посоченото дружество и ревизираното дружество. Материалите са превозвани от гр. Провадия до гр. Созопол и от гр. Провадия до гр. Стара Загора. Доставчикът осъществява дейност в база в гр. Провадия. В ревизионното производство доставчикът не е намерен на адреса. Административният съд се позовава на тези факти, както и на двете заключения по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза. Според първия експерт фактурите са осчетоводени при получателя, като счетоводството на същия е водено редовно. Строителните материали са включени в себестойността на строителните обекти, които са изпълнени от ревизираното дружество и експертът ги е отчел по години и обекти, подробно описани и в мотивите на съдебното решение. Експертът по техническата експертиза е направил подробна справка, част от неговото заключение, за вложени по обекти строителни материали, закупени от прекия доставчик. Според него доставените количества строителни материали, съобразно разходните норми за изпълнение на процесния вид СМР са достатъчни и отговарят на изпълнението на конкретния обект. Също така са разпитани като свидетели М. К. и А. П., по повод авторството на пътните листове, което е оспорено. Същите са заявили, че положените подписи са техни.

По повод доставката от "Габи-Билдинг" ЕООД е установен предмета на доставката "строителни материали по опис", осъществено е плащане, представени са стокови разписки - 8 броя, както и 8 броя пътни листове по повод превоза на стоката, както и нотариално заверена декларация относно предаването на същата. Прекият доставчик не е открит на декларирания от него адрес. Съдът се е позовал на изслушаните заключения по двете експертизи при формиране на извода си за реалност на процесната доставка.

По повод двете групи доставки от "Теню 56" ЕООД, за които са издадени 30 броя и 8 броя фактури, съдът също е изложил подробни съображения относно предмета на доставките - различни видове строителни материали и строителни услуги, относно сключен договор за изработка от 20.04.2007 г. и анекси към него, относно осъществено плащане, за което са издадени фискални бонове; относно стокови разписки, които удостоверяват предаването на стоките, както и писмени обяснения за транспортирането на част от стоките, извършено от гр. Провадия до гр. Созопол. Представен е договор от 10.09.2006 г., по който ревизираното дружество е изпълнител за обект "Мапи"-Апартхотел -"Серена Резидънс", Созопол (с инвеститор "Стар Бат България" ЕООД), издадени от него фактури на възложителя ЕТ "Строник-Николай Николов". Констатирал е съдът, че друга част от процесните материали са за обекти в Стара Загора, като са представени пътни листове Съдът е обсъдил и механизма на осъществяване на транспорта, и представените нотариално заверени декларации от А. П. и М. К.. При извършена насрещна проверка прекият доставчик не е открит на декларирания адрес. По делото не е бил спорен факта, че фактурите са осчетоводени. По повод втората група доставки, то те са с предмет строителни материали. Осъществено е плащане. Представен е договор за изработка от 19.04.2007 г. с предмет заготовки и доставяне на бетонно желязо. Осъществено е плащане Представени са стокови разписки по повод предаването на стоките, както и нотариално заверени декларации. Съдът подробно е обсъдил заключенията по двете експертизи.

По повод доставките от "Атлантис 777" ЕООД, за което са издадени 2 броя фактури съдът а изложил фактите по спора, а именно предмета на доставките - различни видове строителни материали, представените 12 броя стокови разписки за предаване на стоките, 12 броя пътни листове, посочил е обясненията по повод транспортирането на стоките, ненамирането на прекия доставчик на декларирания адрес, както и двете експертизи, които установяват счетоводното отразяване на доставките и влагането на материалите в обекта в гр. Созопол и за ремонта в МДЗОС-Стара Загора.

Касационните възражения са насочени към допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а именно неконкретното обсъждане на доказателствата и доказателствените средства по всяка една доставка, респ. тяхната оценка с данните по делото, което формира неправилни изводи, в противоречие с материалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните нарушения, като касационните доводи относно съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза е следвало да бъдат изложени в съдебно заседание и оспорени не само чрез заявяване на такова становище, а и поставяне на допълнителни или нови задачи, или чрез разширяване на единичната в тройна съдебна експертиза.

По повод основния спорен момент по делото относно реалността на доставките, който е фактически и е въпрос на доказване при правилно разпределение на доказателствената тежест, съответно относно правилното прилагане на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, настоящият състав отчита две обстоятелства. Първото е липсата в закона за облагане с данък върху добавената стойност на изискване, конкретно уредено в съответна правна норма за реалност на доставките, по повод на които се претендира приспадане на данъчен кредит. Правилно е прието, че в националния закон, както и в директивата липсва конкретно изискване за реалност на доставките като отделен и самостоятелен критерий. Наличието на данъчна фактура, която отговаря на формалните изисквания за форма, отразена е в счетоводството, извършено плащане на данъчна основа и ДДС не се явява достатъчно да обуслови правото на данъчен кредит. Характерът на данъка, самият механизъм на облагане с него, изискванията, които са нормативно уредени за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изискват по несъмнен начин да се установи, че издателят на данъчната фактура е субектът който притежава съответната стока или е извършил съответната услуга. По делото са изслушани две съдебн експертизи, като са събрани и гласни доказателства по повод направено оспорване на частни документи и по отношение на които доказателствената тежест се носи от този който ги представя, и ще се ползва от тях. В мотивите на съдебния акт подробно е отграничена фактическата обстановка, установена от административния орган и тази по повод събраните доказателства в самото съдебно производство. Преките доставчици са подробно посочени, макар и ненамерени в административното производство. Безспорно е, че те са издали процесните фактури, извършено е начисляване на данъка и е осъществено плащане по тях. Строителните материали, подробно изброени по вид и качество са транспортирани и предоставени на ревизирания субект, за което са представени пътни листове и стокови разписки, които са оспорени и ценени като частни документи с оглед изслушването на свидетелите, които заявяват, че са ги подписали. Техническата експертиза сочи, че материалите са вложени в цитираните обекти и услуги. За някои от доставките се установяват последващите доставки. Съдът правилно е отговорил на спорните моменти относно ненамирането на прекия доставчик на деклариран адрес, както и относно преценяване на факта на произхода на стоката, с оглед установената национална съдебна практика. Второто обстоятелство дали процесните стоки са доставени от конкретния пряк доставчик е въпрос на доказване от жалбоподателя, доколкото същият е проявил процесуална активност повече от Обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила в обсъжданата му част.

При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 5 200.00 лв.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение