Решение № 960 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2010 г.

Решение № 960 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 712/15.05.2010 г., постановено по административно дело № 1204/2009 г., Пловдивският административен съд е: 1) отменил Ревизионен акт (РА) № 160801860/21.04.2009 г., издаден от Нина Плачкова, ст. инспектор по приходите на ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 407 от 19.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, с който са установени задължения за ДОО и ДЗПО-УФ, за периода 1.01.2001 г. до 31.10.2008 г., в частта, в която са установени задължения както следва: задължения ДОО периода 1.01.2001 г. до 31.10.2004 г., ведно с прилежащата им лихва; задължения ДЗПО за периода 1.01.2002 г. - 31.10.2004 г., ведно с прилежащата им лихва; вноски ЗО за периода 1.01.2000 г. - 31.10.2004 г., ведно с прилежащата им лихва; 2) отхвърлил жалбата на Атанас Димитров Байчаров, ЕГН хххххххххх, жив. гр. Асеновград, ул. "Възрожденци" № 7, против Ревизионен акт № 160801860/21.04.2009 г., издаден от Нина Плачкова, ст. инспектор по приходите на ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 407 от 19.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в останалата му част; 3) осъдил Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, да заплати на Атанас Димитров Байчаров, ЕГН хххххххххх, жив. гр. Асеновград, ул. "Възрожденци" № 7, сума в размер на 126 лв., представляваща разноските по делото и възнаграждението за един адвокат съразмерно уважената част на жалбата; 4) осъдил Атанас Димитров Байчаров, ЕГН хххххххххх, жив. гр. Асеновград, ул. "Възрожденци" № 7, да заплати на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, сума в размер на 186,20 лв., представляваща възнаграждението за юрисконсулт съобразно отхвърлената част на жалбата. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в частта му, в която при произнасянето си по същество на спора съдът е приел, че давността по чл. 115 от КСО за периода 1.01.2004 г. е изтекла към датата на започване на ревизионното производство касателно допълнително определените задължения за осигурителни вноски както следва: 1) ДОО - главница 2280,24 лв. и прилежащи лихви 3 127,00 лв.; 2) ЗО - 546,60 лв. и прилежащи лихви - 366,75 лв.; 3) ДЗПО-УФ - главница 148,80 лв. и прилежащи лихви 192,90 лв. Направени са касационни оплаквания за неправилност поради нарушения на процесуалния и материалния закони (относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК). Твърди се, че в тази част съдът не приложил материалния закон в относимата му за казуса редакция и че е приложил неправилно правилата за давността. Искането е за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло РА № 160801860 от 21.04.2009 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив в обжалваната му част, досежно отмяната на допълнително определени задължения за осигурителни вноски общо в размер на 6 662,29 лв. (главница и лихви) за периода 1.01.2000 г. - 31.10.2004 г., и за присъждане на съответстващото юрисконсултско възнаграждение. Съдебният акт е атакуван и от Атанас Димитров Байчаров с ЕГН хххххххххх и адрес гр. Асеновград, ул. "Възрожденци" № 7, с касационна жалба, подадена чрез пълномощника му адв. Тенова, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 160801860/21.04.2009 г., издаден от Нина Плачкова, ст. инспектор по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 407 от 19.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост. Сочи, че съдът е следвало изцяло да отмени ревизионния акт, защото вписването в Търговския регистър като съдружник, който може да представлява търговско дружество, не означава, че съответният съдружник упражнява трудова дейност като управител, в която връзка твърди за процесния период, че ако и да е бил вписан в Търговския регистър като съдружник, който може да представлява "М. А. Мотор" ООД, не е упражнявал трудова дейност като управител, поради което не е подал декларация по реда на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НСОЛБГРЧ) и не е бил длъжен да се самоосигурява. Според този касатор съдът неправилно е приел 1.02.2001 г. за начална дата на дейност на дружеството, от когато е възникнало задължението му за самоосигуряване, а лихвите върху посочените в ревизионния акт главници за периода 2001 - 2005 г. са погасени по давност, поради което е трябвало съдът да отмени ревизионния акт и в тази му част. Претендира отмяна на съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 160801860/21.04.2009 г., издаден от Нина Плачкова, ст. инспектор по приходите на ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 407 от 19.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, като съдебния акт се остави в сила в останалата му част. Същевременно в писмен отговор (подаден също от пълномощника му адв. Тенова) оспорва изцяло като неоснователна касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив и моли същата да бъде отхвърлена, в подкрепа на което навежда доводи за правилност на съдебното решение в частта му, с която е отменен ревизионният акт. В писмена защита и в съдебно заседание другият му повереник адв. Руменов също обосновава тезата, че съдебното решение в частта му, с която е отменен частично ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила, а в останалата му част, с която е отхвърлена частично жалбата срещу ревизионния акт, е неправилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Атанас Байчаров и частична основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, поради което предлага да се отмени съдебното решение в частта, с която е отменен ревизионния акт за установени задължения по ДОО и ДЗПО-УФ и ЗО и съответните лихви за периода 1.01.2003 - 31.10.2004 г. и да се постанови друго решение по същество, с което жалбата на Байчаров срещу ревизионния акт в тази й част да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с тях решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив е частично основателна, а тази на Атанас Димитров Байчаров е неоснователна. Съдът е приел, че задълженията за ДОО и ЗО за периода 1.02.2001 г. - 31.10.2004 г. и за ДЗПО-УФ от 01.02.2002 г. до 31.10.2004 г. са погасени по давност, тъй като изискуемостта на авансовите вноски настъпва от 11-то число на месеца, следващ този, за който се дължат. Като акцесорни е приел, че са погасени по давност и задълженията за лихви. В частта за отмяна на РА за задължения за периода 1.01.2003 г. - 31.10.2004 г. решението е неправилно като материално незаконосъобразно. Възраженията в касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив за материална незаконосъобразност на решението по чл. 6, ал. 8 от КСО (редакция ДВ, бр. 64/2000 г., в сила до 31.12.2001 г.), са относими само за задълженията за 2001 г. Тези задължения са погасени по давност съгласно чл. 115 от КСО към 31.12.2007 г. Решението е правилно като материално законосъобразно и за задълженията за 2002 г., по аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 1 и чл. 7, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 1/2002 г.). В частта за задълженията за периода от 01.01.2003 г. до 31.10.2004 г., 5-годишната давност не е изтекла. Решението в тази част противоречи на чл. 6, ал. 8 от КСО (ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 1.01.2003 г.). Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 1 от 1.01.2002 г., изм., бр. 67/2003 г.) вземанията на НОИ за невнесени осигурителни вноски и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Този срок следва да се брои съобразно чл. 140, ал. 1 от ДПК (в сила до 31.12.2005 г.), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Давностният срок за дължимите осигурителни вноски за 2003 г. е започнал да тече на 1.01.2004 г. и е следвало да изтече на 31.12.2009 г., съответно - срокът за 2004 г. изтича на 31.12.2010 г. Съобразно чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК давността е била спирана, а на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на оспорения РА давността е прекъсната, поради което срокът не е изтекъл. Изложеното налага извод за неправилност на оспорения съдебен акт в частта му, с която е отменен РА № 160801860/21.04.2009 г. за установени задължения по ДОО и ДЗПО-УФ и ЗО и съответните лихви за периода 1.01.2003 г. - 31.10.2004 г., поради което в тази част решението следва да бъде отменено и се постанови друго решение по същество, с което първоначалната жалба срещу РА в тази й част да бъде отхвърлена. Решението в обжалваната от Атанас Байчаров част е правилно. Съответстват на доказателствата по делото и на материалния закон изводите, че задължението за осигуряване на Байчаров е възникнало от 1.04.2001 г. - денят, в който този касатор е започнал упражняване на трудова дейност по трудов договор. Основанията за задължително осигуряване са тези по чл. 4, ал. 1, т. 1 (за всички осигурени социални рискове) от КСО за дейност на длъжност "монтьор на МПС" и по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт), като лице, съдружник или собственик на търговско дружество. На основание чл. 6, ал. 10 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход при ред, посочен в разпоредбата. Предвид изложеното, неоснователен е доводът за липса на задължение за самоосигуряване, защото не била извършвана дейност по управление на дружеството. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,