Решение № 12550 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2013 г.

Решение № 12550 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев чл. 6 ЗДДС Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 832 от 07.02.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 2704 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2101103767/19.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 292/13.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 255 519, 65 лв. и лихви в размер на 7 965, 12 лв. на "А. П. Ц. " ЕООД по доставки, получени от "Богостил" ЕООД, "Рутара" ЕООД и "БТЛ - 04" ЕООД. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора събраните по делото доказателства не оборват констатацията за липса на реално извършени доставки на стоки. Моли да бъде отменено решението на АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "А. П. Ц." ЕООД в съдебно заседание я оспорва чрез адв. Терзиева. Моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд - София град. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение Административен съд - София град е отменил ревизионен акт № 2101103767/19.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 292/13.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 255 519, 65 лв. и лихви в размер на 7 965, 12 лв. на "А. П. Ц. " ЕООД по доставки, получени от "Богостил" ЕООД, "Рутара" ЕООД и "БТЛ - 04" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните разпоредби, но при неправилно приложение на материалния закон относно реалността на доставките по процесните фактури. Съдът в пространните си мотиви е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е представените по делото писмени доказателства - фактури, сключени договори с доставчиците, приемо - предавателни протоколи, пътни листи, наемни договори, в това число заключението на ССЕ, както и приложените документи във връзка с последваща реализация на процесните стоки /износни декларации, договор с "Мерилин", република Албания/ и е обосновал извод за реалност на осъществените доставки от "Богостил" ЕООД, "Рутара" ЕООД и "БТЛ - 04" ЕООД. Постановеното решение е правилно. Същото е постановено след коректен анализ на представените по делото доказателства, събрани както в хода на ревизията, така и в съдебната фаза. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е очертал предмета на спора, а имено налице ли са действително извършени доставки на стоки от "Богостил" ЕООД, "Рутара" ЕООД и "БТЛ - 04" ЕООД като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за ответника по касация. В тази връзка съдът е изложил мотиви относно проявлението на предпоставките за признаване право на данъчен кредит в конкретния случай, за установеността на реалността на извършените доставки, които кореспондират с възприетата фактическа обстановка по делото. В конкретния случай предмет на процесните фактури са доставки на облекла, които са родово определени вещи и за които ревизираното лице и преките доставчици са представили доказателства за реалното предаване, транспортиране и складиране - договори между доставчиците и ревизираното лице, приемо-предавателни протоколи, пътни листи и договор за наем на транспортно средство, удостоверяващи, че транспортът е за сметка на "А. П. Ц. " ЕООД. Налице са безспорни данни за извършени последващи облагаеми доставки със стоките, получени от "Богостил" ЕООД, "Рутара" ЕООД и "БТЛ - 04" ЕООД, към получателя "Мерилин", Албания. От писмените доказателства, вкл. митнически декларации и приетото заключение на ССчЕ се установява съответствие по вид и количество и стойност на стоките, получени от доставчиците и изнесени към последващия купувач. Досежно твърденията за недоказаност на произхода на процесните стоки, следва да се посочи, че установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Изследването на предходни стокови вериги за целите на облагането и правото на приспадане на данъчен кредит по процесното основание е отречено от новия ЗДДС и в практиката на СЕС, според която не следва да бъдат накърнявани правата на данъчен субект поради поведение и действия на предходни доставчици, когато не е доказано, че това поведение е неправомерно и цели данъчна измама, за което получателят е известен или е следвало да бъде. В случая не са налице нито твърдения, нито данни за такова поведение или знание. Неоснователни са и възраженията на касатора, че доказателствата - неоспорени от него, въз основа на които съдът е обосновал извода си за реалност на доставките, са частни свидетелстващи документи без достоверна дата, представени са едва в съдебното производство, а не в хода на ревизията, поради което не следва да се кредитират. Фактът, че един документ е частен не означава, че само по тази причина може да бъде игнориран. Обосновано административният съд, при съвкупната преценка на тези частни документи с всички останали доказателства, е достигнал до извода, че те кореспондират с всички неоспорени по делото доказателства и ги е кредитирал. Следва да се посочи, че процесуално задължение на съда като инстанция по съществото на спора е да изясни същия, предвид което не съществува процесуална пречка относими доказателства за спора да се представят и събират в съдебната фаза на обжалването на ревизионния акт. С оглед всички събрани доказателства направеният от съда извод за реалност на доставките е обоснован. По процесните фактури са изпълнени кумулативно всички предпоставки на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникването правото на данъчен кредит и тези на чл. 71 от закона за неговото упражняване. Не е налице отрицателното условие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като следва да бъде оставено в сила. Разноски: Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като изводът за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт не е обоснован само въз основа на представените пред съда писмени доказателства. Наред с това същите е можело да бъдат събрани и в хода на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи. Предвид тези съображения и с оглед резултата по спора, на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 6864,40 лв., съгласно представения списък на разноските в с. з. на 17.09.2013 г. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 832 от 07.02.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 2704 по описа на същия съд за 2012 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "А. П. Ц." ЕООД, със седалище в гр. Перник и адрес на управление: кв. "Христо Смирненски", бл. 2, ап. 18, представлявано от Валентин Йорданов Тодоров, сумата от 6864,40 лв. - разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.