Решение № 10671 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2016 г.

Решение № 10671 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Якоруда, чрез адв. Тагарева срещу решение № 152 от 05.02.2016 г. по адм. д. № 384/2015 г. на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът С. М. М., чрез адв. Немчева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 58/24.04.2015 г. на кмета на Община Якоруда, с която съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Масивна двуетажна сграда с три броя пристройки и конструктивно свързана към нея масивна едноетажна сграда и дървена клетка за отглеждане на птици", находящ се в пл. № 219, кв. 19 по плана на с. Юруково, Община Якоруда. Прието е за безспорно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснато съществено нарушение на процедурата. Решаващият правен извод за незаконосъобразност на заповедта е изведен от констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, сочеща на наличие в имота на друга сграда-основно застрояване, в която се намира единствения в имота гараж, а в някои от визираните незаконни строежи има разминаване в квадратурата. Отчитайки безспорно установеното по делото наличие на влезли в сила предходни административни актове-отказ за узаконяване на незаконен строеж № 1 по скицата и отменени строителни книжа, съдът е приел, че не е идентифициран достатъчно предмета на заповедта, т. е. описаните под № 1 до № 5 обекти, съставляващи основна сграда и пристройки към нея. Изложени са и допълнителни мотиви за незаконосъобразност на заповедта, а именно: не е изследвана търпимостта на сградите, както и изменението на уличната регулация с решение № 73 по протокол № 7/14.05.2012 г. на ОбС-Якоруда. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Съдът неправилно е визирал пороци в процесната заповед досежно липса на възможност за индивидуализация на строежа, чрез описание на местонахождението му, отстояния от сгради в съседство и т. н. Разликите между отразените измервания в Констативен акт № 1/13.02.2015 г. и съдебно-техническата експертиза не са достатъчни за да настъпи объркване относно изясняване на обекта на заповедта, още повече, че към Констативния акт се съдържа окомерна скица, на която ясно и недвусмислено са отразени обектите, които подлежат на премахване. Освен това в самата заповед и Констативни актове № 1/13.02.2015 г. и № 3/13.02.2015 г. се съдържа изчерпателно описание на петте обекта, а именно: 1.Масивна двуетажна сграда, обозначена с № 1 с размери в план: дължина - 10.50 м, широчина - 9.10 м и височина приблизително 4.60 м., изпълнена от три броя стоманобетонови плочи на кота +0.00 м, на +2.25 м и на +4.60 м; греди и стоманобетонови колони с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. На кота +2.25 м от към източната фасада е обособена тераса с размери 3.28 м/5 м, включена в обема на масивната двуетажна сграда, терасата стъпва на 6 броя стоманобетонови колони, достъпа до второто ниво се осъществява посредством еднорамово стоманобетоново стълбище, което стълбище води до терасата на кота +2.25 м., сградата е изградена поетапно в периода 2002 г. -2005 г. и фигурира в Акт за отказ за узаконяване № 1/16.02.2011 г. като "пристройка на два етажа", 2.Постройка, обозначена с № 2, допряна на югозападната фасада на масивната двуетажна сграда с приблизителни размери 3,20 м/4,98 м и височина Нсредно =2 м, изпълнена е от тухлена зидария, покрита с ламарина, допълващо застрояване, фигурираща в Акт за отказ за узаконяване № 1/16.02.2011 г. като "складови помещения и битова", 3.Постройка, обозначена с № 3 е залепена до пристройка № 2 в югоизточната фасада с приблизителни размери 1 м/1м и височина 2 м, от тухлена зидария, неизмазана покрита с дървена конструкция, керемиди и ламарина, фигурираща в Акт за отказ за узаконяване № 1/16.02.2011 г. като "складови помещения и битова", 4. Постройка, обозначена с № 4 е допряна до част от югоизточната фасада на постройки № 1 и № 2 с размери 1 м/1,80 м и приблизителна височина 2.25 м., изпълнена от тухлени стени и и стоманобетонова плоча с дебелина 8 см., допълващо застрояване, фигурираща в Акт за отказ за узаконяване № 1/16.02.2011 г. като "складови помещения и битова", 5.Масивна едноетажна сграда, обозначена с № 5, изградена в източната част на парцела, която е конструктивно свързана със сграда № 1 и е с размери 3.60 м/4.90 м и височина от 2.10 м до 3.30 м, изпълнена от стоманобетонова плоча на кота +0,00 м, колони и тухлена зидария, с дървена покривна конструкция, покрита с ондулин, монтирана дограма, а за достъпа от парцела, в който е извършено строителството до входа на едноетажната сграда се осъществява посредством стоманобетонова стълба, на западната й фасада е монтирана дървена клетка с мрежа за отглеждане на птици. Така конкретизирания предмет на премахване не може да се приеме, че е "неясен" само поради констатираното от вещото лице разминаване в термините "основно" и "допълващо" застрояване и установената разлика при измерването на място в дължината на масивната двуетажна сграда от около 1м. -експертизата сочи, че "дължината на масивната двуетажна сграда е 11.50 м, вместо посочената в констативния акт дължина от 10.40 м., съответно дължината на едноетажната масивна сграда е 5.90 м, вместо посочена в констативния акт дължина 4.90 м. " Не съставлява порок при индивидуализиране на незаконния строеж и обстоятелството, че в окомерната скица към Констативния акт не е нанесено съществуващото в имота основно застрояване с гараж, тъй като параметрите на тази сграда са коренно различни - "двуетажна жилищна сграда, основно застрояване с размери 8,60/10,80м. ", съгласно заключението на експерта. Следователно, въпреки разминаващите се измервания и евентуалното неправилното посочване на строеж № 1 като основно застрояване, е безспорно установено, кои са строежите, предмет на премахване с процесната заповед. Точното определяне на предназначението на обектите от № 1 -5 също е ирелевантно за законосъобразността на заповедта, тъй като тя е с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, т. е. премахване на незаконен строеж, поради липса на строителни книжа, а не промяна на предназначението. Липсата на строителни книжа е безспорна по делото, както и обстоятелството по влязъл в сила отказ за узаконяване, последицата от което е установена както в нормата на § 127, ал. 15 от ПР на ЗУТ, така и в тази на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ. Безспорно е и обстоятелството, че с влязла в сила заповед № ДК-11-22/06.07.2005 г. на началника на РДНСК -Благоевград са отменени разрешение за строеж № 21/14.06.2005 г. и одобрените проекти за заснемане на магазин за хранителни стоки и пристройка от 2 етажа-складови помещения, битова и магазин за промишлени стоки. Предвид това се явява незаконосъобразен и извода на съда за порок на обжалваната заповед, поради неизследване търпимостта на незаконните строежи, тъй като е налице влязъл в сила отказ за узаконяване, а освен това изграждането им е извън крайния срок на режима за търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ- до 31.03.2001 г. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по реда на чл. 222, ал. 1, с което се отхвърли жалбата на С. М. срещу процесната заповед като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от пълномощника на ответника в първоинстанционното производство, в полза на Община Якоруда следва да се присъдят реално направените разноски в размер на мин. адв. възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 182006 г. за размерите на минималните размери на адв. възнаграждения от 600 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение