Решение № 7583 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2017 г.

Решение № 7583 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс(АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Манолева против решение № 1927 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2547/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което НАП е осъдена да заплати на "Деливъри" ООД ЕИК 160066618 обезщетение за имуществени вреди в размер на 13575, 60 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 216059 F168572 от 02.09.2016 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив /НП/ и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване и отмяна на НП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и 1149, 71 лв. съдебни разноски по делото. Касаторът твърди неправилност на решението, позовавайки се посочените в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Счита, че не са налице всички кумулативно дадени предпоставки на иска по ЗОДОВ, както и че неправилно е тълкуван и приложен законът, като не е приспаднато ДДС, начислено върху адвокатския хонорар; неправилно е начислена и лихва върху адвокатските възнаграждение, които се присъждат в тези производства, тъй като те са разноски и върху тях лихва не се дължи. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на третото отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пловдив е осъдил НАП да заплати на "ДЕЛИВЪРИ" ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 13575, 60 лв., претърпени в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно постановление и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и съдебни разноски по делото в производството по ЗОДОВ. Съдът е установил от фактическа страна, а и не е било спорно между страните, че с НП на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 204595, 00 лв. на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/ за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. С Решение № 61/16.01.2017 г., постановено по АНД № 6852/2016 г. състав на РС Пловдив е потвърдил наказателното постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив. С постановено Решение № 672/24.04.2017 г. по КАНД № 404/2017 г. Пловдивският административен съд е отменил първоинстанционното съдебно решение и е отменил НП № 216059-F168572/02.09.2016 г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив. По административно-наказателните дела дружеството е представлявано от адвокат, за което е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 6744, 00 лв. за първата съдебна инстанция, платими до приключване на делото на тази инстанция. За доказване на плащането са приложени фактура и преводно нареждане за кредитен превод от 14.11.2016 г., удостоверяващи факта на плащане по банков път на сумата от 6744, 00 лв. от страна на дружеството в полза на упълномощения адвокат. За представителството пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017 г. и пълномощно. Уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 6831, 60 лв. за тази съдебна инстанция, платими по банкова сметка, за което са представени фактура и извлечение от разплащателната сметка от 20.02.2017 г. При така установените факти и след обстойно обсъждане на приложимата правна уредба, съдът е достигнал до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и е присъдил претендирания размер на вредите изцяло, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Подробно е обсъдено възражението на Национална агенция за приходите във връзка с присъждане и начисления върху адвокатския хонорар ДДС. Съдът е посочил, че ако за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, това не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключили договора. Според съда, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема "доставка" по см. на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Касационната жалба е частично основателна. Правилно административният съд е преценил, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП представлява имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административно-наказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган; от отмененото като незаконосъобразно НП, реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат; платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ответникът по касация в настоящото производство не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. С посоченото Тълкувателно решение е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Размерът на обезщетението съответства на действителните разходи, които от своя страна са съответни на високата фактическа и правна сложност на делата. Освен високия имуществен интерес, от значение в случая е обемът на извършената адвокатска работа, събраните и обсъдени доказателства и сложността на правния спор по конкретните дела. Правилно е присъдена и лихва върху обезщетението. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че по своята същност вредата е разноски за адвокатски възнаграждения и върху тях лихва не следва да се присъжда. Именно защото платените адвокатски възнаграждения в административно-наказателните съдебни производства по ЗАНН всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, се дължи лихва. Споделят се и мотивите на първоинстанционния съд, изложени във връзка с възражението на ответника за намаляване на вредата с размера на дължимото ДДС. Това е и основният касационен довод пред настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че такава компенсация в това производство не може да се направи, тъй като тя е допустима само в рамките на едно и също правоотношение. В случая са налице две самостоятелни правоотношения - между дружеството и адвоката който го е представлявал в производството по обжалване на НП и което правоотношение е такова по ЗЗД и съответно между дружеството и фиска, което е правоотношение по ЗДДС. В този смисъл дали страната има право на възстановяване на данъчен кредити или не, не е от значение при преценка на основателността на иска. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не са допуснати твърдените нарушения за неправилно тълкуване и прилагане на закона. При наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение