Решение № 2640 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13289/2009 г.

Решение № 2640 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13289/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на "Региана ТВ" ООД гр. Русе, ул. "Фердинанд" № 1, представлявано от Мария Тодорова Попова, против Решение № 22 от 14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии, с което е решено издаването на акт за установяване на публично държавно вземане на жалбоподателя в размер на 10 164,38 лв. заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се навеждат доводи за постановяване на акта при липса на компетентност на органа, който го е издал, евентуално - при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила поради несъобразяване на релевантните за издаване на акта факти, както и при противоречие на акта с целта на закона.

Върховният административен съд - първо отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване административен акт, а по съществото й съобрази следното:

1. По възражението за некомпетентност на органа, издал акта.

Процесният акт е решение на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на телевизионен оператор, за неплатени годишни лицензионни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Жалбоподателят има основание, като твърди, че разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 от ЗРТ не дава компетентност на СЕМ за издаване на АУПДВ. Това е така, тъй като посоченият текст има предвид компетентност на Съвета да взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, между които не е установяването на публични държавни вземания. Обжалваният акт обаче е издаден от компетентен орган, защото: Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По ал. 2-ра на текста, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В Закона за радиото и телевизията не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред, за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни такси. Поради посочените текстове на ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК.

1. По възражението за допуснати съществени процесуални нарушения

В жалбата се твърди, че процесното решение като индивидуален административен акт, издаден по инициатива на издалия го административния орган, е постановено след изтичане на срока по чл. 57 АПК, който бил преклузивен и с изтичането му бил налице мълчалив отказ за издаването на акт, последван от изрично решение, което е недопустимо. Срокът за издаване на акта по чл. 57, ал. 1 АПК е инструктивен за административния орган и с изтичането му не се преклудира възможността за издаване на акта. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Така е прието още в Постановление на Пленума на Върховния съд 4/1976 г. за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на Закона за административното производство. Отделно, фикцията на мълчаливия отказ има значение при издаване на акт по инициатива на гражданин или организация, а не по инициатива на административния орган. Затова издаването на процесния акт след изтичане на 14-дневен срок след даването от страна на адресата на акта на възражение против уведомлението за дължимост на годишни регистрационни такси не е съществено нарушение на процесуални правила.

Процедурата по АПК по издаването на решението е спазена. Адресатът на акта е бил уведомен за началото й и е имал възможност писмено да възрази срещу дължимостта на посочените в уведомлението суми.

1. По оплакванията за противоречие на акта с материалния закон и с целта на закона.

В жалбата се твърди, че лицензията на жалбоподателя като телевизионен оператор е прекратена едностранно по искане на лицензианта, на осн. чл. 121, ал. 1, т. 4 ЗРТ, на по-ранна дата от 28.04.2009 г., когато с Решение № 102 СЕМ го е заличил като такъв оператор. Представени са писма на жалбоподателя до СЕМ, съответно от 11.03.2008 г. и от 4.04.2008 г., с които се иска заличаването му като телевизионен оператор поради прекратяване на дейността на програмата. Основателно е възражението на ответника в писмената защита по съществото на делото, че жалбоподателят не е доказал получаването на тези писма от СЕМ. Иначе, принципно правилно жалбоподателят поддържа, че при прекратяване на лицензията по чл. 121, ал. 1, т. 4 ЗРТ, е необходимо само волеизявление на лицензианта, достигнало до регулаторния орган.

При безспорно установените факти, че жалбоподателят е лицензиран телевизионен оператор с право да създава и разпространява телевизионна програма на територията на област Русе, съгласно притежаваната от 2002 г. индивидуална лицензия и до датата на решение № 102 на СЕМ от 28.04.2009 г. за прекратяване на лицензията, на осн. чл. 102 от ЗРТ, той дължи годишни лицензионни такси, които не е заплатил.

По твърденията, че като оператор не е извършвал дейността, за която е бил лицензиран, жалбоподателят е следвало да поиска по-рано предсрочно прекратяване на лицензията. Следва да се посочи, че нито в ЗРТ нито в Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ - 16.06.2006 г. до края на 2008 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради което същият не дължи заплащане на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от Тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията.

Предвид всичко изложено, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, в съгласие с материално-правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,