Решение № 264 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6207/2007 г.

Решение № 264 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6207/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . И. Р. Д. и Д. Р. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 179 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 159 от 2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 170 от 5.01.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Старозагорския районен съд и е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост срещу М. Х. П.. В касационната инстанция се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, субсумирано в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), необоснованост и материална неправилност на решението. Молят същото да бъде отменено и иска да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски. Ответницата М. Х. П. е взела становище, с което оспорва касационната жалба и излага аргументи в подкрепа на атакуваното съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 24.09.2007 г. и е изтекъл на 24.10.2007 г., а касационната жалба е подадена на 18.10.2007 г.с вх. № 1* в рамките на законният срок. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Инвокираните оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на закона са основателни. Съдилищата са отхвърлили предявеният от касаторите срещу М. Х. П. иск за собственост на 470/882 кв. м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 882 кв. м., съставляващо по действащия ЗРП от 1993 г. - урегулиран поземлен имот № Х* от кв.3 по плана на с. Л., Старозагорска област. Аргументите на въззивният съд за отхвърляне на предявеният от касаторите положителен установителен иск за собственост на идеална част от имота, придобита на оригинерно основание - изтекла в полза на ищците десет годишна придобивна давност са, че не е установен анимуса на владението, а именно намерението на ищците да го държат като свой. Този извод на съда е необоснован и неправилен. От данните по делото без противоречиво се установява, че с н.а. № 1* т.06, н.д. № 2* от 1983 г. ищците като съпрузи са закупили в съсобственост с М. П. Д., която не е страна по делото един имот, който е бил в регулация - парцел **** от кв.3 по плана на с. Л., Старозагорска община. От анализа на акта се установява, че имота е бил с неуредени сметки по регулация и частта от им. пл. № 12, собственост към тази дата на ответницата, за които е бил отреден парцела е била с площ от 412 кв. м. В тази посока е заключението на в.л. Господин С., което е подкрепено от приложеното копие от кадастралния и регулационен план на селото за 1961 г. Изводите на експертизата кореспондират и с представената скица на имота № от 20.05.1987 г. За село "Люляк съществуват само два регулационни плана - първият от 1961 г., а вторият от 1993 г. Продажбата е била извършена при действието на плана от1961 г. По този план останалата част от им. пл. № 12, който е била с обща площ от 905 кв. м. се е придавала към съседни парцели и част от имота е бил отреден за улица. Следователно към този момент ищците са купили един обект в съсобственост с М. Д., поради което извършената с нея делба по гр.д. № 2* от 1985 г. на Старозагорския районен съд е действителна и с нея между участващите в делото съделители е прекратена съсобствеността. Към този момент ответницата не е била съсобственик на парцела, тъй като го е прехвърлила с посоченият по-горе акт. С нотариален акт № 1* т.06, н.д. № 2* от 1983 г. М. Х. е учредила в полза на купувачите и право на ползване под условие върху останалата част от имота, която не е била включена в границите на парцела и е била отредена като придаваема част към съседните парцели и за прокарване на улица. Няма спор, че сметките по регулация не са уредени, предвидената по плана улица не е прокарана. През този период ищците ползват имота необезпокоявано и действително макар, че извличат плодове от целия терен не осъществяват владелчески действия с цел своенето му за себе си и придобиването му в собственост на първично основание. През 1991 г. влиза в сила новата регулация при действието на ЗТСУ. В границите на парцела се връщат и останалите части от бившия им. пл. № 12 и за него се отрежда парцел ****, кв.3 по плана на с. Л., който вече е с площ от 855 кв. м. и към него се придават 52 кв. м. от им. пл. № 3* Именно към този момент от показанията на разпитаните свидетели еднозначно се установява, че ищците са оградили имота, декларирали са го като свой и са осъществявали всички действия по владеене, ползване и разпореждане, каквито осъществява собственика. Свидетелите на ответницата не са в противоречие с показанията на свидетелите, посочени от сем. Д., тъй като установяват други факти, а именно, че от четири- пет години са разбрали, че ответницата има имот в с. Л., който го смята за съсобствен с тези, които го владеят в момента защото те не са й го платили. Всички свидетели обаче установяват, че М. П. от продажбата на имота през 1983 г. до един незначителен период от време преди завеждането на иска не се е интересувала от имота. Преценени всички тези данни в съвкупност налагат извода, че ищците са променили анимуса си през 1993 г., когато е процедира на втората регулация и осъществявайки действия за своене на имота са придобили същия на първично основание през 2003 г преди предявяването на иска. В случая са налице както корпуса, така и анимуса на придобиването на правото на собственост съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Извода на съда, че субективния елемент не е установен не се подкрепя от доказателствата по делото, а напротив установява се по категоричен начин. Решението е неправилно и следва да се отмени и тъй като не са налице съществени процесуални нарушения, които да не могат да се изправят в тази инстанция следва да се постанови решение по същество, с което да се уважи предявеният иск като се признаят касаторите за собственици на посочената идеална част от урегулираният недвижим имот и им се присъдят разноските 210 лв., така както са документирани в кориците на делото. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г.о.