Решение № 15332 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2017 г.

Решение № 15332 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6083/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 239 и сл. от АПК, образувано по искане на И. П. П., Я. И. П. и В. П. П., всички от гр. Б. за отмяна на основание чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 278/22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 303/2017 г. на Административен съд-Б. В искането се твърди, че съставените протоколи, удостоверяващи извършване на действия по принудително изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР са неистински, без да се сочат доказателства за това и без конкретизиране за кои протоколи се отнася твърдението. Сочи се, че премахнатия де факто в изпълнителното производство незаконен строеж е различен от описания такъв в изпълнителното основание- "паянтова стопанска постройка" и "полумасивна сграда-пилчарник", т. е. допуснато е объркване по отношение индивидуализацията на незаконния строеж по заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР и съдебно решение № 747/18.04.2016 г. по адм. д. № 2514/2015 г. на Административен съд-Б. Ответникът началника на РДНСК-ЮИР -Б. не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежни страни, но неоснователно по следните съображения. С решение № 278/22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 303/2017 г. на Административен съд-Б., чиято отмяна се претендира, влязло в сила на 22.02.2017 г./решението е окончателно /, е отхвърлена жалбата на И. П. П., Я. И. П. и В. П. П. срещу предприети действия по принудително премахване на незаконен строеж "паянтова постройка със селскостопанско предназначение" в ПИ № 40, м. "Батака", земл. На с. Т., обл. Б., в изпълнително производство, образувано на основание влязла в сила заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която е наредено премахване на незаконен строеж "полумасивна сграда-пилчарник" в ПИ № 40, м. "Батака", земл. На с. Т., обл. Б. Твърди се противоречие по реда на т. 4, чл. 239 от АПК на това решение с предходно постановени два съдебни акта-решение № 1326/10.08.2015 г. по адм. д. № 1313/2015 г. на Административен съд-Б. и решение № 747/18.04.2016 г. по адм. д. № 2514/2015 г. на Административен съд-Б. С първото решение № 1326/10.08.2015 г. по адм. д. № 1313/2015 г. на Административен съд-Б. е отхвърлена жалбата на Я. И. П. против фактически действия на органа по изпълнението и писмо изх. № БС-1707-04-522/30.06.2015 г. на началника на ДНСК за възлагане на "Хамър 86" ЕООД на принудителното изпълнение по премахване на незаконен строеж "полумасивна сграда-пилчарник" по заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР. С второто решение № 747/18.04.2016 г. по адм. д. № 2514/2015 г. на Административен съд-Б. В. П. П. срещу постановление на орган по изпълнението, обективиран в писмо изх. № БС-1707-04-522/30.06.2015 г. на началника на ДНСК за възлагане на "Хамър 86" ЕООД на принудителното изпълнение по премахване на незаконен строеж "полумасивна сграда-пилчарник" по заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Визираните в искането за отмяна влезли в сила съдебни решения не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като не е налице идентичност както между страните, така и в предмета на оспорване - обжалвани са различни по вид и време на извършване "предприети и изпълнени действия" по принудително премахване на незаконен строеж, визиран в заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР. Освен това решенията, дори и да се приеме идентичност на оспорването по трите дела и страните, не са противоречиви, тъй като и с трите са отхвърлени жалбите. Следователно не е налице твърдяното противоречие между влезлите в сила съдебни актове, което да налага отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК във връзка с Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г. Твърденията на молителите за премахване на различен от визирания в изпълнителното основание / заповед № ДК-02-ЮИР-64/31.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР/ строеж в имота са относими в отделно исково производство, но се явяват ирелевантни в настоящето производство по отмяна. В искането за отмяна се сочи и правното основание по т. 2, чл. 239 от АПК, без да се излагат доводи в тази насока и представят доказателства. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК, актът подлежи на отмяна когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата не са изложени никакви обстоятелства, установяващи наличието на предпоставките за приложението на хипотезата по т. 2,като не са приложени и съответните доказателства - влязла в сила присъда или съдебно решение, въз основа на които да може да се приеме наличието на някои от посочените по-горе предпоставки, вкл. "неистинност" на съставени в изпълнителното производство протоколи. С оглед на изложеното Върховния административен съд, второ отделение намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 2 и т. 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 278/22.02.2017 г., постановено по адм. д. № 303/2017 г. на Административен съд-Б., поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, второ отделение,