Решение № 14993 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2009 г.

Решение № 14993 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Асеновград, против Решение № 252/09.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1889/2008 год. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стефан Щерев Ножаров от гр. Асеновград, против Заповед № КД-14-16-383 от 21.07.2008 год. на Началника на СГКК - Пловдив, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград, с нанасяне на нов, възстановен имот, а жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото на Сотириос Константинос Хаджистефану от гр. Пловдив. Решението се счита неправилно, поради нищожността, респ. незаконосъобразността на процесния административен акт, което съдът не е съобразил - без съгласието на община Асеновград органите на СГКК са се разпоредили с 9 кв. м. общинска собственост. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответните по касационната жалба страни: Стефан Щерев Ножаров, Фанка Щерева Пеева, Марийка Пенчева Димитрова, Светослава Димитрова Пройчева, Веселина Димитрова Асланян и Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът Сотириос Константинос Хаджистефану се явява лично и с адв. Стойчев, настоява да се оставите без уважение касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да се остави в сила. Видно от данните по делото, първоинстанционното производство е било образувано по жалба на Стефан Щерев Ножаров от гр. Асеновград, против заповедта на Началника на СГКК, за одобряване на изменение на КК и КР на гр. Асеновград (одобрени със Заповед № 300-5-52/8.07.2004 г.), досежно ПИ с идентификатори 00702.508.68 и 00702.508.95, които се коригират, като се нанася нов имот с идентификатор 00702.508.232, с площ от 179 кв. м., с начин на трайно ползване - ниско застрояване и посочени съседи. В хода на производството се е установило, че имотът на първоначалния жалбоподател не е засегнат от изменението, както е твърдял, поради което и жалбата му е била отхвърлена и по отношение на него решението е влязло в сила. От своя страна кметът на община Асеновград не е оспорил заповедта, бил е конституиран като заинтересована страна в процеса по жалбата на Ножаров, не е изразил становище пред решаващия съд, а едва в касационната жалба са наведени оплаквания, които касаят съществото на спора. Същите са неоснователни. Изготвеният в процедурата по попълване акт за непълноти и грешки (не е спорно), е подписан от кмета на общината, като на ответника Сотириос Константинос от целия имот, предмет на Решение № 801/2008 год. са възстановени 170 кв. м., които са били изчислени "по графични данни". При нанасянето на имотната граница върху кадастралната карта, площта вече се определя по-точно, чрез координатите на определящите ги точки. По този начин се е получила разликата от процесните 9 кв. м., което съдът е приел в границите на допустимата грешка съгласно чл. 18 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър. Данните, възприети в решението съгласно писмо от 7.01.2009 г. (л. 106 по делото), не са оспорени, не е поискана експертиза, която по посочената в чл. 18 от цитираната норма формула да се произнесе по наведеното оплакване. Касационната инстанция не може да установява факти, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание, жалбата е неоснователна, решението е правилно, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,