Решение № 312 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2014 г.

Решение № 312 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Държавно горско стопанство (ТПДГС) "Казанлък", срещу решение № 40/12.03.2014 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора, с което е отменена негова заповед № РД-04-151/17.10.2013 г. за прекратяване на конкурсна процедура за услугите: сеч, извоз, разкройване, рампиране, товарене, транспорт и разтоварване на прогнозно количество дървесина от обект № 132118 на територията на ТП на ДГС Казанлък. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответната страна - "ГРИЗЛИ ЛЕС" ЕООД, гр. Казанлък оспорва касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед формулираните възражения на страните, съдът съобрази: Със заповед № РД-04-35/18.04.2013 г. на директора на ТПДГС "Казанлък" е открит конкурс за възлагане на услугите: сеч, извоз, разкройване, рампиране, товарене, транспорт и разтоварване на прогнозно количество дървесина от обект № 132118 на територията на ТП на ДГС Казанлък, със срок на изпълнение - 31.10.2013 г. Със заповед № РД-04-54/09.05.2013 г. за участник спечелил конкурса е обявен участникът "Валентин Кирилов 8" ЕООД. По повод депозирана от "Гризли лес" ЕООД жалба, директорът на ЮИДП Сливен отменя заповедта и връща преписката на етап разглеждане, оценка класиране на кандидатите. Актът му е обжалван, като жалбата е оставена без разглеждане, поради недопустимост с влязло в сила на 17.09.2013 г. определение на АС - Сливен по адм. дело № 284/2013 г. Вследствие това, директорът на ТПДГС "Казанлък" е предложил за съгласуване на директора на ЮИДП прекратяване на процедурата, поради недостатъчен срок за изпълнение, което е потвърдено от горестоящия административен орган. На основание чл. 24, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни продукти (Наредбата) е издадена обжалваната заповед. За да отмени административният акт, първоинстанционният съдебен състав е приел, че невъзможността изпълнението на възлаганата с конкурса услуга да се извърши в срок не представлява обстоятелство, предвидено сред хипотезите на чл. 24 от Наредбата, като паралелно с това в приложимото към спора материално законодателство не е налице забрана за промяна на първоначално обявения срок за изпълнение, като елемент от условията на открития конкурс. Поради това не е налице и обстоятелство, налагащо и позволяващо прекратяване на обявения конкурс. Постановеното решение е неправилно: По силата на чл. 15, ал. 4, т. 5 от Наредбата, срокът за изпълнение на възлаганите дейности е задължително съдържание на заповедта за откриване на конкурса, респ. задължително условие на самия конкурс. Срокът има обвързващ оферентите характер, като по силата на чл. 17 от Наредбата, офертата на всеки кандидат следва да бъде съобразена с обявените условия, респ. със срока на изпълнение. По аргумент от чл. 20, ал. 1 офертите са невалидни извън посочените в тях условия. Това обстоятелство само по себе си налага извода, че с изтичане срока на изпълнение на дейността, предмет на конкурса, самите оферти, обвързани с този срок, не пораждат последващо задължение за оферентите във времето. Те не са обвързани с предложението си извън изрично посочения срок. В този смисъл, с изтичане на срока на предложенията, същите стават невалидни. Нещо повече - невалидно става и самото предложение на възложителя. Освен това, видно от цитираните норми - срокът представлява съществено условие на самия конкурс. Липсва регламентация, позволяваща изменение и удължаване на срока за изпълнение. Всъщност схващане, подобно на изложеното от първоинстанционния съд влиза в противоречие с принципите на правна сигурност, равнопоставеност на частно-правните субекти в конкурсната процедура, обективност и прозрачност на процедурата. Не на последно място, подобно действие би довело до заплаха от административен произвол, който органът законосъобразно се е въздържал да осъществи. При обявена конкурсна процедура с разписан срок на изпълнение, този срок се явява прекратително условие спрямо самата процедура и спрямо заповедта, с която ще бъде обявен за спечелил конкурса участник. Т. е. цялото производство се осъществява под условие, което представлява отрицателна предпоставка за по-нататъшното му развитие. В заключение и основно поради подчертаната тенденция на първоинстанционния състав да прави референции към ЗОП, следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС, по силата на която промяната на съществено условие на самата поръчка (като срока за изпълнение) на етап - определяне на изпълнител, е възможно само, ако това правомощие на възложителя е изрично разписано още при обявяване на поръчката, така че всички кандидати да могат да се запознаят и да са наясно с него при упражняване правото си на участие. В обратната хипотеза подобна практика ще представлява нарушение на принципите на откритост, прозрачност, равнопоставеност на оферентите, също така - обективност на процедурата и еднообразно приложение на правилата на поръчката (виж Решение на СЕС от 29 Април 2004 г. по дело С-496/99). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение