Решение № 8118 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от З. А., гражданин на Афганистан, чрез пълномощник адв. Д. Трайков, против решение № 21472 от 29.05.2026г., постановено по адм. дело № 5637/2026г. по описа на Административен съд София-град. По наведени в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия процесуален и материален закон, се претендира отмяната му. Ответникът – оперативен дежурен при сектор ОДЦ-Дирекция „Миграция“ не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на З. А., гражданин на Афганистан, срещу заповед рег. № 5364з-4102/12.05.2026г., срещу допуснатото предварително изпълнение и принудителното задържане на основание чл. 60, ал. 1 АПК. Видно от съдържанието на жалбата, конкретните оплаквания са систематизирани в отделни точки, като в т. 1-9 са изложени доводи срещу заповедта за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“ и приетото от органа фактическо основание за нейното издаване, а именно че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. По-нататък, в т. 10-15 са наведени съображения срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“, с твърдения, че не са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, а в т. 15-18 се релевирани възражения срещу принудителното задържане на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), по същество насочени срещу заповед рег. № 5364з-4103/12.05.2026г. В петитума на жалбата е формулирано следното искане: „1. Да отмените Заповед рег. № 5364з–4102/12.05.2026г., на основание чл. 44, ал. 1, чл. 41, т. 1 ЗЧРБ срещу допуснатото предварително изпълнение и принудителното задържане на основание чл. 60, ал. 1 АПК, и мотивите, изложени в предложение рег. № 5364р–11348/12.05.2026г. на началника на отдел „Противодействие на незаконната миграция“, като незаконосъобразна при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона (превратно упражняване на власт), с произтичащите от това последици. 2. Да отмените заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ (…)“ От така заявения петитум, въпреки непрецизната му формулировка, но разглеждан с оглед на конкретно наведените оплаквания в обстоятелствената част на жалбата, е ясна волята на нейния подател да оспори и двата акта, намиращи се във взаимовръзка и обусловеност, доколкото настаняването в СДВНЧ има за цел да обезпечи изпълнението на ПАМ „Връщане до страна на произход“, наложена със заповед рег. № 5364з–4102/12.05.2026г. При определяне предмета на делото решаващият съд е счел, че се оспорват два различни акта, подлежащи на разглеждане по различен ред - разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК, включено в заповед рег. № 5364з-4102/12.05.2026г., но не и самата заповед, както и заповед рег. № 5364з-4103/12.05.2026г. за принудително настаняване в СДВНЧ, и двете издадени от оперативен дежурен при сектор ОДЦ-Дирекция „Миграция“. С оглед на така направената преценка за предмета на спора, с който е сезиран, съдът е разделил производството по делото, като е оставил за разглеждане жалбата срещу заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ, а в останалата част – срещу разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК е образувано отделно дело, разпределено на дежурен съдия. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид установеното от настоящия съдебен състав конкретно съдържание на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, е видно, че в нея са наведени доводи както срещу заповедта за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“ и обективираното в нея разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК - заповед рег. № 5364з-4102/12.05.2026г., така и срещу заповедта за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ - заповед рег. № 5364з–4103/12.05.2026г. Вярно е, че петитумът на жалбата е формулиран непрецизно, като в едно изречение, цитирано по-горе, са обобщени правните основания за издаване на заповедта за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“, същевременно се възразява срещу допуснатото предварително изпълнение и принудителното задържане на основание чл. 60, ал. 1 АПК и мотивите, изложени в предложението за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“, а накрая се поддържа неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Отделно е заявено искане за отмяна на заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ. В тази връзка, според състава, по аргумент от чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, административният съд, вместо да разделя производството, е следвало първо да остави оспорването без движение и да укаже на чуждия гражданин да посочи изрично дали оспорва заповедта за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход“, като обуславяща издаването на другата ПАМ, и служеща за обезпечение на нейното изпълнение. Като не е сторил това и е приел, че се оспорва единствено разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК, включено в заповед рег. № 5364–4102/12.05.2026г., но не и самата заповед, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, лишавайки оспорващия от право на защита срещу този акт. По изложените съображения, приемайки директно, без извършване на дължимите процесуални действия по отстраняване нередовности на жалбата, с постановеното определение по хода на делото от 19.05.2026г., че заповед рег. № 5364з-4102/12.05.2026г. не е включена в предмета на оспорване, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяната на постановеното решение и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При допуснатото от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационната инстанция е възпрепятствана да осъществи служебно дължимата съобразно чл. 218, ал. 2 АПК проверка за допустимост и съответствие с материалния закон на атакуваното пред нея решение. Атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. За целта, при новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши проверка за редовност на оспорването, включително като на основание чл. 158, ал. 1 АПК го остави без движение и укаже на З. А. да отстрани в 7-дневен срок нередовността по отношение на конкретно оспорените актове, едва след което да прецени дали има основание за разделяне на производството по делото. При този изход на делото, въпросът относно разноските следва да бъде решен от административния съд при новото разглеждане на делото съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,