Решение № 1423 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2009 г.

Решение № 1423 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница София (с ново наименование Митница Столична) срещу Решение № 44/13.05.09 г., постановено по адм. д. № 5181/08 г. по описа на Административен съд - София град, с което е прогласено за нищожно Решение № К47-0392/07.05.08 г., издадено от началника Митница София, в частта относно задължението за заплащане на лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните, иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Аурубис България" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД), чрез процесуалния си представител, иска решението да бъде оставено в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима като подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат Административен съд - София-град е приел, че макар и издаден в изискуемата от закона писмена форма, съществено е нарушено изискването за компетентност. Предмет на производството пред административния съд е Решение № К47-0392/07.05.08 г., издадено от началник митница София и началник митническо бюро Пирдоп, в частта относно дължимите лихви върху определената главница ДДС, взета под отчет по ЕАД № 07BG005003H000205/15.05.2007 г. С решението си съдът е прогласил за нищожно атакуваното пред него решение в обжалваната част, като е посочил, че е постановено при липса на компетентност на органа, обусловена от наличието на издадено преди това уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.08 г., което според АССГ е със същия предмет като процесното решение и е предмет на съдебен контрол. След като административният орган не се бил съобразил с това, че се обжалвано това уведомление и съд решава въпроса за същите публичните вземания, то той е издал решение извън своята компетентност. Така постановеното решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Като доказателство по делото е представено уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.08 г., но не и доказателства за наличие на висящо дело, неговото образуване, движение или постановяване на краен съдебен акт. Без тези данни не би могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на допустимостта на жалбата срещу уведомлението също е от значение. Особеното е в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето производство прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК - чл. 229. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за прогласяване на нищожност на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение за развитието на производството по уведомлението, страните по него и т. н. Едва тогава следва да бъде направена преценка по чл. 229 от ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това, както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По разноските за настоящето производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховен административен съд, първо "А" отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК