Решение № 177 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 965/2016 г.

ВКСIV гражданско отделение02.06.2016 г.докладчик т Светла Цачева

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 1103166 от 21.10.2015 г., подадена от Н. Г. Г. и М. Х. Г., двамата от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Н. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. Х. Г. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] да заплатят на Л. Т. Б. с ЕГН [ЕГН ] и на С......... разноски по делото в размер на по 2318 (две хиляди триста и осемнадесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 177 от 2.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 965/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение № 439 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е отменено решение по гр. д. № 2932/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С......, [населено място] против Н. Г. Г. и М. Х. Г., двамата от [населено място] и предявеният иск за предаване на владението върху дворно място в [населено място], местността "Равнище" е уважен като основателен. В решението е прието за установено, че ищцата по делото А. К. Ч. (починала в хода на процеса и заместена от наследник по завещание от 31.10.2001 г. С......... и наследник по закон Л. Т. Б., по отношение на който искът е отхвърлен с влязло в сила първоинстанционно решение) се легитимира като собственик на процесния имот в [населено място] по наследство и земеделска реституция. С договор по нот. акт № 49 от 14.06.1996 г. имотът е бил продаден на ответниците срещу цена от 790000 стари лева. Прието е, че така извършената сделка е недействителна, тъй като пълномощникът на продавачите (към момента на сделката имотът е бил съсобствен между А. Ч. и нейният брат И. Ч.) е действал във вреда на представляваните - разпореждането с имота е увреждащо продавачите действие по смисъла на чл. 40 ЗЗД, тъй като отчуждаването му е на цена 71,44 пъти по-ниска от средната пазарна. Прието е, че сделката по нот. акт № 49 от 14.06.1996 г. е недействителна и поради липса на съгласие, обусловена от липса на представителна власт на пълномощника и на потвърждаване на действията му - в даденото от А. Ч. пълномощно за продажба не е била посочена конкретна продажна цена, а имотът не е бил индивидуализиран по площ, граници и местонахождение; идентично е било и съдържанието на пълномощното, дадено от А. Ч. за частта на нейния брат И. Ч., чиито пълномощник е била, а при потвърждаване от страна на И. Ч. на извършеното преупълномощаване не е бил потвърден конкретният договор за продажба по нот. акт № 49 от 14.06.1996 г. Прието е, че договорът за продажба е нищожен; не е произвел вещнопрехвърлително действие; продавачите не са изгубили правото си на собственост, съответно - това право не е придобито от купувачите по договора, ответници по иска. С молба вх. № 1103166 от 21.10.2015 г., подадена от Н. Г. Г. и М. Х. Г. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Поддържа се наличието на ново обстоятелство и установяващо го писмено доказателство от съществено значение за делото - саморъчно завещание от 25.07.2006 г., обявено на 21.07.2015 г., с което А. Ч. е анулирала всички предишни завещателни разпореждания, в т. ч. в полза на С.... и е определила за свой универсален наследник лицето Г. Д. П. Ответниците С........., [населено място] и Л. Т. Б. считат че молбата за отмяна е недопустима като просрочена, а по същество я оспорват като неоснователна. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. При липса на данни за момента на узнаване от молителите на обявеното в полза на трето лице завещание (няма данни завещанието да е вписано по реда на чл. 112, ал. 1, б. "и" ЗС), следва да се приеме, че тримесечният срок по чл. 205, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочените в молбата за отмяна обстоятелства, макар и нови нямат съществено значение за делото. Предявеният срещу ответниците (молители в настоящето производство) иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен по съображения, че сделката, чрез която са придобили имота не е породила правни последици като нищожна - сделка, сключена с ищцата по делото А. Ч., действала лично и като представител на своя брат И. Ч.. Обстоятелството, че в хода на процеса ищцата е била заместена от наследниците си по закон и завещание няма отношение към решаващите изводи на съда за нищожност на придобивното основание на ответниците. Извършените завещателни разпореждания, предмет на волеизявлението в саморъчно завещание от 25.07.2006 г. касаят вътрешните отношения между наследниците на А. Ч., без да рефлектират в правната сфера на молителите. Решението по евентуален спор между наследниците по завещание относно правата им върху наследството на А. Ч. не обвързва молителите, а при положително решение по този спор за наследника по завещание Г. Д. П., то той следва да проведе срещу молителите нов ревандикационен иск, тъй като силата на пресъдено нещо на атакуваното съдебно решение на Върховния касационен съд не се простира спрямо него. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по молбата за отмяна Л. Т. Б. и С.............следва да бъдат присъдени съдебни разноски. Извършените разноски - изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 16.12.2015 г. с адвокат П. от САК в размер на 13600 лева и от 17.05.2016 г. с адвокат Г. от САК в размер на 9500 лева, следва да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал.5 ГПК предвид направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото до размер на 2318 лева, определени при условията на чл. 9, ал. 4 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1