Решение № 5544 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2016 г.

Решение № 5544 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора срещу решение № 275 от 08 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 277/2015 г., по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение е отменена по жалба на Иванка Денева Желева от с. Борилово, община Стара Загора, заповед № 10-00-876 от 04 май 2015 г. на кмета на община Стара Загора за премахване на част от строеж, пета категория, представляващ "стопанска постройка", навлизаща 7, 96 кв. м. в съседен УПИ IV 346, кв. 45, по плана на с. Борилово. Със същото решение са присъдени в тежест на Община Стара Загора направените от Иванка Денева Желева съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и неправилност - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Иванка Денева Желева, чрез пълномощника си адв. Валентина Настева оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Иванка Денева Желева от с. Борилово, община Стара Загора срещу заповед № 10-00-876 от 04 май 2015 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е разпоредено да се премахне част от строеж, пета категория -"стопанска постройка", навлизаща 7, 96 кв. м., в съседен УПИ IV 346, кв. 45, по плана на с. Борилово, находяща се в УПИ Х - 346, 352, кв. 45, по плана на същото село. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като заповедта е издадена при фактическа и правна необоснованост, което е довело до нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. От доказателствата по делото е установил, че за процесния строеж е издаден акт за узаконяване № 6 от 12 февруари 1987 г. на основание чл. 162 от ЗТСУ (отм.), поради което постройката не е незаконна. Поради това е отменил оспорената пред него заповед за премахване на собствения на Иванка Денева Желева незаконен строеж. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и на административно -производствените правила. Изложените в тази връзка мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, които са съобразени изцяло с приложимите разпоредби на ЗУТ. Безспорно е установено по делото, както от съдебно-техническата експертиза, така и приобщения доказателствен материал по делото, че за процесния строеж има акт за узаконяване № 6 от 12 февруари 1987 г., издаден от главния архитект на Общински народен съвет Стара Загора. С него е узаконен изграденият строеж, представляващ - стопанска сграда в село Борилово, кв. 45, парцел Х 346,352 собственост на Иванка Денева Койчева. Вещото лице е удостоверило, че разпореденият за премахване строеж е идентичен с този, описан в акта за узаконяване. Поради това, както инстанцията по същество е установила, за административния орган не са били налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 225а от ЗУТ, за издаване на обжалваната заповед. За строежа не са налице характеристиките на незаконен, тъй като по отношение на допълващото застрояване е налице акт за узаконяване. Последният е влязъл в сила стабилен административен акт и продава на стоежа качеството на законен такъв. При тези данни правилни са изводите на съда, че с акта за узаконяване са оборени констатациите в заповедта за наличие на незаконен строеж, извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Същият замества липсващото разрешение и придава с обратна сила законност на строежа, за който е издаден. В касационната жалба се твърди, че е разпоредено премахване на част от строежа - тази която е в отклонение от одобрените строителни книжа и акта за узаконяване. По делото липсват доказателства в подкрепа на тезата на административния орган. Вещото лице - инж. Живка Кондева, в заключението си изрично е заявило, че са идентични сградата предмет на премахване - описана в процесната заповед и тази описана в акта за узаконяване. Това заключение не е оспорено от страните и за съда липсва основание да не го кредитира. Ето защо, доводите в касационната жалба се преценяват като неоснователни. С оглед гореизложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и съдът не следва да присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,