Решение № 9850 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2016 г.

Решение № 9850 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13101/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Недялкова като процесуален представител, против решение № 5909/17.09.2016 г. по адм. дело № 3625/2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и се претендират разноски. Ответникът - "ННН" ЕООД, чрез управителя К. Н., оспорва жалбата по съображения, изложени в отговор на касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил решение за възстановяване на акциз № Н 47-0009/22.02.2010 г. на началника на М. С., мълчаливо потвърдено от директора на Агенция "Митници", в частта на постановен отказ на възстановяване на акциз за 1 887, 38 литра дизелово гориво и е върнал преписката на началника на М. С. за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите задължителни указания по спазването и тълкуването на закона. Административното производство, по повод на което са постановени посочените административни актове, е по реда на чл. 32, ал. 3 ЗАДС (отм.), вр. чл. 26а, ал. 2 ППЗАДС (отм.), във връзка с искане на "ННН" ЕООД за възстановяване на акциз на земеделски производител, одобрен за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители. По реда на чл. 26г, ал. 2 ППЗАДС (отм.) е постановено решение от началника на М. С., с което на дружеството е възстановен акциз в размер на 1 349,48 лв. и му е отказано възстановяване на акциз за закупено гориво за разликата до 1 887,38 лв., като е прието, че дружеството обработва 336, 109 дка земеделски площи, съгласно предоставена по реда на чл. 32, ал. 4 ЗАДС (отм.) информация от регистъра на земеделските производители към МЗХ, а не посочената от него в искането му по чл. 26а, ал. 2 (отм.) ППЗАДС площ от 1 398, 7 дка. За да отмени издаденото от административния орган решение, първоинстанционният съд е приел, че информацията за площта на обработваната от "ННН" ЕООД земеделска земя, на която се основава процесният акт, се опровергава в хода на съдебното производство. Така постановеното съдебно решение е правилно. Във връзка с изложените твърдения от касатора за недопустимост на първоинстанционната жалба на "ННН" ЕООД поради просрочие, настоящият съдебен състав намира, че решаващият състав на АССГ е изложил изключително подробни мотиви относно спазването на сроковете по чл. 152, ал. 1 ДОПК и чл. 149 АПК, които настоящата инстанция напълно споделя и не следва да бъдат преповтаряни. Първоинстанционният съд законосъобразно е приложил материалноправната норма на чл. 32 ЗАДС, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които се установява реалната площ на регистрираната обработваема земеделска земя на "ННН" ЕООД. От писмените доказателства, които не са оспорени от страните, съдът правилно е установил, че процесното дружество е земеделски производител, одобрен за финансово подпомагане за 2009 г. по ЗПЗП за обработваеми земи с площ от 1396,6 дка и, че доставките за възстановяване на фактури с предмет гориво са реално извършени. Правилно е прието от съда, че действителната площ на регистрираната през 2009 г. обработваема земеделска земя от земеделския производител е тази, установена по делото с официални документи от ДФЗ, а не тази, посочена в списък на МЗХ, изпратен до А. М.. Видно от Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/463 от 1.10.2011 г., за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, за 2009 г. на "ННН" ЕООД е предоставена финансова помощ за обработваеми земи с площ именно от 1 396,6 дка от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б.. Правилно съдът е отчел, че пропуските при обмена на информация между отделните органи, натоварени с различни правомощия в областта на подпомагането на земеделските производители или неизпълнението на правомощията им с необходимата ефективност, не следва да води до ограничаване на правата на земеделските производители, предвидени в закона. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че отмененият административен акт е правилен, защото е съобразен с получените от него данни от компетентния орган по чл. 32, ал. 4 ЗАДС. З. правилността и законосъобразността на решението на началника на М. С. по искане за възстановяване на акциз, от правно значение са обективно осъществените факти, които обуславят възникването на правото на възстановяване на акциза. Предвид това, отказът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосновано първоинстанционният съд го е отменил и разпоредил ново произнасяне по претенцията за възстановяване. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение на Административен съд С.- град е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдяното касационно основание, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането на ответника за възстановяване на направените разноски, настоящата инстанция намира, че претенцията за заплащане на разноски, направени пред първоинстанционния съд, е несвоевременно заявена, а за извършване на разноски пред касационната инстанция не са представени доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,