Решение № 10964 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13412/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") срещу Решение 148 от 27.05.2019 г. и Решение 221 от 29.10.2020 г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 81/2019 г. С Решение 148 от 27.05.2019 г., в обжалваната му част, съдът е отменил Заповед РД-01-92 от 31.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в частта й по т. II и III, с която на основание чл. 148, ал. 10, т. 4, пр. 2, хипотеза 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 26, ал. 1, т. 5, пр. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2, т. 4, пр. 2 хипотеза 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба Н-32) е прекратен достъпът на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението И. Стоев и А. Ташев, до информационната система (ИС) по чл. 147, ал. 9 ЗДвП и същите са заличени от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. С Решение 221 от 29.10.2020 г. е отменена Заповед РД-01-92/31.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в частта й по т. I, с която на основание чл. 148 б, ал. 1, т. 5, пр. 1, ал. 2 и 3 ЗДвП и чл. 26, ал. 1, т. 5, пр. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 4, пр. 2 от Наредба Н-32 са отнети: 1.) Разрешение 304 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност (ПППТИ) на пътните превозни средства (ППС), както и списъка към него, на "Метеор-61" ООД, валидно до 13.04.2023 г.; 2.) предоставените на "Метеор-61" ООД документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед; 3.) индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваните решения поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото, като счита, че издадените и отменени наказателни постановления, както и мотивите на съда за липса на умисъл са ирелевантни и неприложими като аргумент в настоящото производство, което се провежда по реда на АПК, а не по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Безспорен е фактът, че е издаден документ за техническа изправност на пътно превозно средство, което не е представено на преглед. Моли съда да отмени обжалваните решения. Касаторът се представлява от юрк. Г. Иванов. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - И. Стоев и А. Ташев, не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът "Метеор-61" ООД, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди, че оспорената заповед е постановена от административния орган в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Моли съда да остави в сила оспорените решения. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. К. Караиванов, Адвокатска колегия - Пловдив. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими подадени са в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. За да постанови обжалваните съдебни актове, решаващият съд приема за установено от фактическа страна следното: На 13.04.2018 г. на "Метеор-61" ООД е издадено Разрешение 304 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътните превозни средства, валидно до 13.04.2023 г. Към разрешението е издаден списък на линиите и списък на техническите специалисти. В последния са вписани лицата: А. Ташев и И. Стоев. На 15.02.2018 г. И. Стоев, в качеството си на председател на комисия, и А. Ташев, като член на комисия, издават протокол с 15504688 за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност (ПППТИ) на пътно превозно средство (ППС) с регистрационен [рег.номер на МПС] , марка Фолксваген, модел Мултиван знак за техническа изправност 14858780 и удостоверение за техническа изправност, които удостоверяват, че ППС е технически изправно. На 09.03.2018 г. е извършена проверка от инспектори в Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) - Кърджали в КТП с Разрешение 304 за извършване на ПППТИ на ППС. От извършена проверка на цифрово-графичното изображение в информационната система (ИС) по чл. 147, ал. 9 ЗДвП за цитирания ПППТИ е установено, че ППС с рег. [рег.номер на МПС] не е представено на ПППТИ, а вместо него е преминало ППС с рег. [рег.номер на МПС] , марка Фолксваген, модел Голф. На 12.03.2018 г. с Доклад 11-16-2579, началникът на ООАА - Кърджали е предложил да бъде образувано административно производство за заличаване на председателя на комисията И. Стоев от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. На 09.03.2018 г. на председателя на комисията И. Стоев е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 237190 за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, буква а пр. 1 от Наредба Н-32. На 17.04.2018 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, Метеор 61 ООД, И. Стоев и А. Ташев са уведомени за започналото производство за отнемане на Разрешение 304 и списъка към него, на документите, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, на индивидуалните печати, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, и за заличаване на технически специалисти И. Стоев и А. Ташев от регистъра по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП и за прекратяване на достъпа на техническите специалисти, определени за председатели на комисии, до информационната система по чл. 147, ал. 9 ЗДвП. На 19.04.2018 г. е постъпило възражение от Метеор 61 ООД. На 31.01.2019 г., със Заповед РД-01-92, изпълнителният директор на ИААА, на основание чл. 148б, ал. 1, т. 5, пр. 1, ал. 2 и 3 и чл. 148, ал. 10, т. 4, пр. 2, хипотеза 1 ЗДвП и чл. 26, ал. 1, т. 5, пр. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2, т. 4, пр. 2, хипотеза 1 от Наредба Н-32, са отнети Разрешение 304 за извършване на ПППТИ на ППС, както и списъка към него с включени технически специалисти, валидно до 13.04.2023 г.; предоставените на дружеството документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, както и индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението; прекратен е достъпът на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението до ИС по чл. 147, ал. 9 ЗДвП и същите са заличени от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. Въз основа на така установените факти, съдът, с идентични мотиви и в двете оспорени решения, приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че заповедта е несправедлива и несъразмерна, издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Приема, че това нарушение е един изолиран, единичен и инцидентен случай и не се касае за някаква тенденция и продължително такова неправомерно поведение, което да се осъществява от длъжностни лица в този контролно-технически пункт, като причина за нарушението е допусната компютърна грешка. Според съда в случая липсва какъвто и да е умисъл за така извършеното нарушение, а от друга страна, от същото не са настъпили каквито и да е неблагоприятни последици, т.е. няма настъпил никакъв вредоносен резултат, като освен това, самото нарушение е отстранено в много кратък след констатирането му. С тези мотиви съдът отменя оспорената заповед като незаконосъобразна в нейната цялост с Решение 148 от 27.05.2019 г., в обжалваната му част - в частта й по т. I и II, а с Решение 221 от 29.10.2020 г. в частта й по т. III. Решенията са неправилни. Безспорно е, с оглед на разпоредбата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, че основание за отнемане на разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е издаването на документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Безспорно е също така, с оглед на разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП, че председателят на комисията, извършваща прегледите, както и техническите специалисти, вписани в регистъра по ал. 9, се заличават от регистъра, когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен ПППТИ на ППС, без то да е представено на преглед или без да е извършен преглед. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са свързани основно с възприетото от съда нарушение на принципа на съразмерност, липсата на умисъл при извършване на нарушението, както и квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. а) ЗАНН, като съдът е цитирал и възприел мотивите на съдебния състав, разгледал производството по оспорване на издаденото във връзка с деянието наказателно постановление по реда на ЗАНН. Това налага да се посочи характера на оспорения административен акт. Заповедта по чл. 148б, ал. 2 ЗДвП е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Заповедта е изрично волеизявление на овластен със закон орган, с което пряко се засягат субективни права на адресата. По своя характер този акт е утежняващ, тъй като налага забрана за упражняване на правно-регламентирана дейност. Той погасява възникналото по силата на друг индивидуален административен акт субективно право на адресата да упражнява контролираната от държавата дейност по чл. 148, ал. 2 ЗДвП. Погасяването на правото възниква директно по силата на административния акт и цели да предотврати по-нататъшно извършване на дейността в нарушение на законовите изисквания. Безспорно, то е и определен вид санкция за неправомерно поведение, но отнемането на разрешителното за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства не е административно наказание по смисъла на ЗАНН. Отнемането на разрешението по чл. 148б, ал. 2 ЗДвП е акт, който погасява субективното право да се извършва дейността. За осъществяване на предпоставките, предвидени в хипотезите на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП и чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, законодателят не е предвидил като елемент на фактическия състав форма на вина. Законът не държи сметка за наличието на умисъл при извършване на нарушението, както и относно резултата от същото и настъпването на вреди, доколкото се презумира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, е допуснато да се движи ППС, което не е преминало на периодичен преглед за проверка на техническата изправност. В тази връзка несъответен на материалния закон е изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта поради липса на умисъл. Заповедта е мотивирана с резултатите от проверката, с която са констатирани следните обстоятелства: издаване на протокол за извършен ПППТИ на ППС с рег. [рег.номер на МПС] , знак за техническа изправност и удостоверение за техническа изправност, които удостоверяват, че ППС е технически изправно, без то да е представено на преглед; подписът и личния печат на технически специалисти И. Стоев и А. Ташев в качеството им съответно на председател и член на комисия са положени в съответните графи както в протокола, така и в издаденото въз основа на този протокол удостоверение. Тези обстоятелства са установени чрез представените и приети по делото доказателства и не се оспорват от страните по делото. Следва да се има предвид, че в посочената хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед на императивния характер на приложената правна норма. При наличие на предпоставките на чл. 148 б, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗДвП и чл. 148, ал. 10, т. 4 пр. 2, хипотеза 1 ЗДвП, се отнема разрешението и списъкът към него, а председателят на комисията и техническите специалисти се заличават от регистъра. Именно поради това, заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Задължителните периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС целят опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата чл. 2 ЗДвП, което налага ППС да бъдат проверявани коректно и при спазване на едни и същи правила, уредени в цитирания подзаконов акт. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК, защото законодателят е въвел тази мярка, която макар и действително изключително рестриктивна, има за цел опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Решенията на съда са постановени в нарушение на материалния закон и като неправилни следва да бъдат отменени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. От гореизложеното е видно, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Подадените от Метеор-61 ООД, И. Стоев и А. Ташев жалби са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, съдът следва да осъди ответниците да заплатят на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" юридическото лице в чиято структура е органът касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение