Решение № 9150 от 18.10.2022 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба от Заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, против Решение 265/25.02.2022 г., постановено по административно дело 1276/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова Заповед 3475/15.11.2019 г., нареждаща на Д. Димитров де премахне незаконен строеж Масивен гараж, находящ се в УПИ VIII-367, кв. 48 /бивш УПИ VIII-160 в бивш кв. 53/ по плана на кв. Долно Езерово, гр. Бургас. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорва възприетия от съда правен извод за търпимост на процесния строеж при условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което съдът да постанови друго, с което да се потвърди заповедта. Ответната страна Д. Димитров чрез процесуалния си представител адвокат Д. Стойков оспорва касационната жалба и изразява писмено становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. На проведеното открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, нареждаща премахването на незаконния строеж. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отмени процесната заповед, съдът е развил доводи за неговата търпимост при условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, като допустим по строителните правила норми, действали към периода на изграждане на строежа 1977 г. 1980 г. Приел е, че към този период, планът от 1966 г. по отношение на имота, в който се е построен гаражът не е бил приложен, респективно този имот /дворно място/ не е бил разделен на два УПИ, тоест гаражът не е бил разположен на регулационната граница между двата УПИ, а е долепен до сградата на основното застрояване, което е било допустимо. Настоящият съдебен състав счита съдебното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Не е спорно по делото, че нареденият за премахване строеж представлява гараж, че за неговото изграждане липсват строителни книжа, установени са размерите и местоположението му, не е спорен и периодът на изграждане, посочен по-горе. Основният спор касае наличието или не на предпоставките, посочени в нормата на § 16, ал. ПР ЗУТ, определящи строежа за търпим. От събраните по делото доказателства, в това число и от експертното заключение на вещото лице се установява, че както според плана от 1966 г., така и според действащия план от 1990 г., регулационната граница между УПИ VIII-367 и УПИ VII-370, не е променяна и е съществувала. Това обстоятелство е видно и от документа за собственост, с който адресата на заповедта се легитимира като собственик на УПИ VIII-160 в кв. 53 по плана на кв. Долно Езерово, гр. Бургас /идентичен с настоящ УПИ VIII-367 кв. 48/ Нотариален акт 191/03.08.1966 год., в който имотът е идентифициран като самостоятелен урегулиран парцел с конкретно посочени регулационни граници. Следователно, към момента на изграждането на строежа регулационната линия между двата парцела е съществувала, като същият е разположен именно на тази граница. С оглед периода на изграждане на строежа приложими са нормите на ЗТСУ/отм./, ППЗТСУ/отм./ и Наредба 5/1977 г. за правила и норми на териториално и селищно устройство/отм./. Установено е, че не е предвидено изграждането на гараж съгласно устройствения план,одобрен през 1966 г., както и съгласно действащия такъв от 1990 г., както и липсва одобрена частична квартална разработка. Строежът е разположен на вътрешната регулационна линия между УПИ VIII-367 и УПИ VII-370, но не покрива калканна стена на заварена сграда в съседния имот и липсва съгласие на собственика на съседния имот, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба на общинския народен съвет или декларация,подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба на съвета. Предвид утановеното се налага изводът, че не са спазени изискванията на чл.121 ал.2 от Наредба 5/1977 г. за правила и норми на териториално и селищно устройство/отм./, като не са налице изключенията, предвидени в следващите две алинеи на тази норма. Строежът не отговаря и на сега действащите строителни правила, регламентирани в чл.42, ал.2, изр. 2 ЗУТ, съгласно който този вид постройки могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. С оглед на изложеното, в противоречие с изводите на административния съд, настоящата инстанция счита, че процесният строеж е недопустим съгласно действащите градоустройствени планове, както и по правилата и нормативите действали по време на извършването му и сега. Строежът не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и подлежи на премахване. Като е достигнал до извод в обратния смисъл, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед 3475/15.11.2019 г. на Заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас. В горния смисъл е и Решение 3132/09.03.2021 г., постановено по административно дело 13177/2020 г. по описа на Върховния административен съд, II отделение, с което е разрешен сходен случай друга второстепенна постройка, изградена на същата регулационна линия в същия имот. При този изход на делото, в полза на Община Бургас следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, по 100 лева за всяка от тях, на основание чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение