Решение № 14 от 5.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2015 г.

Решение № 14 от 5.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалвано е решение от 12.03.2015 г. по гр. д. № 55/2015 г., с което ОС Плевен е уважил иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. С определение от 02.10.2015 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т. 1 от ТР № 1/2009 г. ОСГ ТК на ВКС/. Жалбоподателят - [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът - К. Д. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С решение от 12.01.2015 г. по гр. д. № 1837/2014 г., III г. о. на ВКС е обезсилено решение № 572 от 08.11.2013 г. по гр. дело № 750/2013 г. на Плевенски окръжен съд като недопустимо . ВКС е констатирал, че първоначалната ищца В. И. И. е починала в хода на въззивното производство и при двама конституирани нейни наследници по закон, взели участие в същото като въззиваеми страни, поради кото не по нейният иск въззивният съд е следвало да произнесе с обжалвания съдебен акт за отхвърляне на иска. Прието е, че след конституирането на наследниците по закон като страни в процеса, те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение, с което искът на праводателката им е бил уважен, въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на починалата страна, както недопустимо е сторил . Изложени са съображения за това, че порокът засяга въззивното решение и по отношение на необжалвания пред ВКС ищец, Н. Х., поради което въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Плевенски окръжен съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни, съобразявайки естеството на спорното право, което не легитимира активна солидарност при вече двамата ищци, като кредитори. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на Плевенски Районен съд от 26.04.2013 г. по гр. д. № 7276/2012 г. по описа на същия съд, на основание на основание чл. 59 ЗЗД отново е осъдил [община] да заплати на В. И./ починала в хода на производството/ сумата 9482,09 лв., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата през периода 28.06.2009 г. до 28.06.2012 г., лишавайки я от ползването на собствения й недвижим имот. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. е допуснал касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт /т. 1 от ТР № 1/2009 г. ОСГ ТК на ВКС/. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. С отменителното решение от 12.01.2015 г. по гр. д. № 1837/2014 г., III г. о. на ВКС е констатирано, че първоначалната ищца В. И. И. е починала в хода на въззивното производство и при двама конституирани нейни наследници по закон, взели участие в същото като въззиваеми страни, съдът е следвало да се произнесе не по нейния иск с обжалвания и понастощем отхвърлителен диспозитив, а по иска на наследниците. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса, те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и при отмяна на първоинстанционното решение, с което искът на праводателката им е бил уважен, въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на починалата страна, както недопустимо е сторил . Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Плевенски окръжен съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни, съобразявайки естеството на спорното право, което не легитимира активна солидарност при вече двамата ищци, като кредитори. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да присъди и дължимите се за всички инстанции разноски. Предвид изложените съображения, съдът