Решение № 16091 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2012 г.

Решение № 16091 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на юрск. Дикова, в качеството й на процесуален представител на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Бургас срещу решение № 936/1.06.2012 г., постановено по адм. дело № 479/2011 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 02251000060/16.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-29/25.01.2011 г. на ДД "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Предмет на делото е и частна жалба, подадена от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас против определение № 1298/8.08.2012 г., постановено по адм. дело № 479/2011 г. по описа на Административен съд Бургас, с което са присъдени разноски в полза на "Бони комерс" АД. Счита, че въпросът за разноските е обусловен и следва да се разреши с оглед изхода на спора по касационната жалба срещу РА. Искането е за отмяна на определението с оглед преценката на основателността на подадената касационна жалба. Ответникът по жалбите - "Бони комерс" АД гр. Бургас, чрез процесуалния представител адв. Дюлгерова, оспорва жалбите, за което развива подробни съображения в съдебно заседание и в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 02251000060/16.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-29/25.01.2011 г. на ДД "ОУИ" - Бургас. Административният съд е отменил частично обжалвания пред него РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по ДФ № 290/8.01.2010 г., ДФ № 291/25.01.2010 г., ДФ № 292/28.01.2010 г., ДФ № 293/29.01.2010 г., ДФ № 294/5.02.2010 г. и ДФ № 295/11.02.2010 г., издадени от "Милена-2005" ЕООД. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства по делото, вкл. прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и е приел, че са събрани може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за д. п. м. 01 и м. 02. 2010 г. по горепосочената фактура, по ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Установената фактическа обстановка не е спорна, изрично е заявено в касационната жалба, че същата е установена правилно. Оплакванията в касационната жалба касаят фактическите и правни изводи, направени от съда въз основа на установените факти и обстоятелства. Касаторът счита, че съдът неправилно се е позовал на заключението на ССчЕ относно транспортирането на доставките, както и относно предаването им по силата на приемни бележки. Намира за установено, че получателят е придобил и използвал за облагаеми доставки количествата пшеница по процесните фактури, но намира за недоказано, че това е станало именно от доставчика "Милена-2005" ЕООД. Счита, че не е установен произходът на стоката /пшеница/ от предходните доставчици на "Милена-2005" ЕООД. Оплакванията са неоснователни. На първо място съдът правилно е определил спорния въпрос, а именно - налице ли са реални доставка по издадените фактури през д. п. м. 01. и м. 02.2010 г. от "Милена-2005" ЕООД за доставка на пшеница на ревизираното лице /РЛ/ "Бони комерс" ЕАД. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на получателя "Бони комерс" ЕАД е да докаже всички елементи на ФС по чл. 69, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 6 ЗДДС. Това е така, защото получателят "Бони комерс" ЕАД иска да упражни едно субективно материално право - правото на данъчен кредит, при което в негова полза и оттам в негова тежест е да установи всички предпоставки за възникване на това право, вкл. и спорната в случая - реалност на изпълнението по доставките. Съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон - ЗДДС - като е приел, че освен изискванията по чл. 71 вр. с чл. 114 и 115 ЗДДС - наличие на данъчен документ, посочване на ДДС на отделен ред и начисляване на ДДС, е необходимо да се установи наличие на данъчно събитие по см. на чл. 25 ЗДДС. Данъчно събитие е налице при прехвърляне на собствеността върху стоката. В случая стоките - пшеница - са фактурирани като родово определени вещи, поради което и на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността се прехвърля, щом вещта бъде определена по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъде предадена. Приетите като писмени доказателства са годни за установяване на фактите по предаване на стоките. В този смисъл касаторът не оспорва наличието им и доказателствената им сила като документи, а релевантността им спрямо фактите и обстоятелствата по предаване на стоката. Според приетото експертно заключение фактурираните количества зърно съответства на количествата зърно по приемни /кантарни/ или експедиционни бележки. Документите са номерирани, датирани и подписани, съдържат реквизити - дата и място на товарене, както и име на шофьора. На основание чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че лицата, които са получили стоките от името на получателя и РЛ представляват надлежно дружеството, тъй като не само липсват данни за изрично противопоставяне на търговеца след узнаване, но е налице и изрично приемане на действията предвид извършеното заприходяване на количествата зърно, разплащането по банков път с доставчика, по всички фактури, липсата на данни за рекламации и извършването на последващи облагаеми доставки със същите стоки към получателя "А. П. П. Зоохранинвест" ЕООД. Изводът е, че предаването на фактурираните стоки е надлежно удостоверено, а оттам и прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Неоснователно е оплакването е, че изводите на съда относно установеното транспортиране на фактурираните стоки са направени само въз основа на приетото експертно заключение. В заключението е извършена систематизация и анализ на движението на стоките, въз основа на приетите като доказателства транспортни документи - товарителници и издадените фактури за превоза от превозвачите "Транс Русинов" ЕООД, "Кондор 62" ЕООД и "Макс транспорт" ЕООД. Установено е съвпадение между фактурираните и превозени количества зърно. Приетите като доказателства товарителници са годни и неоспорени писмени доказателства, удостоверяващи надлежно извършения превоз, транспортираната стока и страните по превозния договор - получател и изпращач. Вярно е, че в част от товарителниците не се съдържат всички реквизити - място на получаване или получател, или доставчик, но при анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, вкл. и при съпоставка с приемни или експедиционни бележки, анализни свидетелства, установеното заприходяване и изтегляне на стоките от склад, не може да се направи ползващият касатора извод, че транспортът на фактурираните стоки не е извършен. Последното касационно оплакване на касатора е за необоснованост на изводите на съда за наличие на реални доставки предвид недоказания произход на стоките при предходните доставчици на прекия доставчик на ревизираното лице. Счита, че прекият доставчик не може да прехвърли право на собственост върху стоки, които не е получил от своите доставчици, поради което не е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Оплакването е неоснователно. Правилно съдът е отбелязал, че неправомерно е разширен предметът на проверката на приходните органи до произхода на стоката при предходни доставчици на прекия доставчик, тъй като правото на данъчен кредит е отказано порази нереалност на доставките, осъществени между прекия доставчик и РЛ. Според уредбата по новия ЗДДС и константната съдебна практика релевантните за правото на приспадане на данъчен кредит факти са тези, касаещи единствено и само доставките между прекия доставчик и получателя. Освен това, въз основа единствено и само на събраните доказателства при ревизията на "Бони комерс" ЕАД, не може да се направи извод, че доставчикът "Милена-2005" ЕООД не притежавал право на собственост върху стоки, идентични по вид и количество с фактурираните. В тази връзка не е правена цялостна проверка на прекия доставчик, нито има данни спрямо него да е осъществено и приключило ревизионно производство за същите или предходни данъчни периоди. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за изцяло неоснователни касационните оплаквания. Обжалваният съдебен акт, проверен изцяло по отношение на своята валидност, допустимост и материална законосъобразност, не страда от пороци. Решението изцяло е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на подадената касационна жалба, направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство, както и предвид данните за направени разноски, в тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответника по касация разноски в размер на 1000 лв. Неоснователна е и подадената от ДД "ОУИ" частна жалба срещу определение № 1298/8.08.2012 г., постановено по адм. дело № 479/2011 г. по описа на Административен съд Бургас, с което са присъдени разноски в полза на "Бони комерс" АД. Определението е постановено в производство по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Обосновано и законосъобразно съставът на АС Бургас е съобразил, че в първоинстанционното производство са направени разноски от жалбоподателя, които са надлежно претендирани. Дължимият размер на разноските правилно е определен съразмерно на уважената част от жалбата. С оглед неоснователността на подадената касационна жалба от ДД "ОУИ" не се променя съотношението между уважения и неуважения материален интерес, поради което определението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение