Решение № 15735 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2014 г.

Решение № 15735 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "8-ми март" АД, чрез адв. Димитър Пелов като процесуален представител, против решение № 3599 от 29.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3818/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора в частта, в която се претендира нищожност на заповед № РД-09-407/1.12.1998 г. на кмета на район "Надежда". Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му или за връщана не делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - "Стройинвест" ООД, чрез адв. Бакалова и адв. Христова като процесуални представители, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - кметът на район "Надежда", чрез процесуалния му представител юрк. Йорданова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "8-ми март" АД в частта, в която се претендира нищожност на заповед № РД-09-407/1.12.1998 г. на кмета на район "Надежда". С оспорения акт на основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.) и заповед на кмета на СО № РД-09-9/9.01.1996 г., приложение № 2, т. 1; чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗТСУ във връзка с чл. 84, ал. 1, чл. 21 и чл. 23 от Наредба № 5, са одобрени 1. Протокол на РАГК № 18/6.11.1998 г.; 2. Частично изменение на застроителния план за п. I, III и V, кв. 16, м. НПЗ "Военна рампа - запад" по корекциите в зелен цвят и 3. Частично изменение на регулационния план на м. НПЗ "Военна рампа - запад", кв. 16, като от парцели I и III се образуват п. I, III и V по зелените линии, цифри и щрихи. За да отхвърли жалбата в частта, в която се претендира нищожност на заповедта, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, който е бил надлежно овластен да го подпише, при липса на съществени нарушения в предписаната форма, а твърдените нарушения на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби не обосноват извод за неговата нищожност. Решението на Административен съд София - град е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира служебно страните. Административният орган не е изпълнил законовото си задължение по чл. 152, ал. 2 АПК с жалбата срещу административния акт да приложи списък на страните в производството по издаването на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовавани. Ако органът не изпълни задължението си по ал. 1 - 3 на чл. 152 АПК, съдът на основание ал. 4 изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста. В случая съдът е изискал административната преписка, но не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК да разпореди представянето на списък със заинтересованите страни. Административният съд е сезиран с жалба срещу заповед № РД-09-407/01.12.1998 г. на кмета на район "Надежда". Въпросът с недопустимостта на оспорването в частта, в която се иска отмяна на заповедта е разрешен с влязло в сила протоколно определение от 6.03.2014 г., потвърдено с определение № 8779/25.06.2014 г. по адм. дело № 5275/2014 г. на Върховен административен съд. В тази част жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Като предмет на оспорването правилно е определено искането за прогласяване на нищожност на заповедта. По делото са налице данни за извършени приватизационни сделки с обособени части от имотите, предмет на изменението на застроителния и регулационен план. Техните собственици (с изключение на "Стройинвест" ООД) според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ не са конституирани и не са участвали като заинтересовани страни в съдебното производство. Преценката относно заинтересованите лица следва да се извърши към момента на подаване на искането за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, тъй като към този момент се преценява и наличието на правен интерес за оспорващия съгласно ТР № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСК на ВАС. Обнародването на оспорването в Държавен вестник не води до саниране на констатираното процесуално нарушение. Процедурата по чл. 218, ал. 1 ЗУТ в случая е неприложима. Предвид изложеното Върховният административен съд, второ отделение, намира, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение. Същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да определи кръга на заинтересованите лица и служебно да конституира собствениците на имотите, засегнати от измененията на застроителния и регулационен план, предмет на оспорената заповед. След това и предвид претендираната нищожност на административния акт съдът на първо място има задължение да изледва компетентността на издателя на заповедта с оглед приложимата в конкретния случай към датата на постановяването й нормативна уредба - чл. 6, т. 7 във вр. с чл. 184, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.). По въпроса за разноските за водене на делото пред настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,