Решение № 4718 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2014 г.

Решение № 4718 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "МДЛ Сервиз" ООД, ЕИК 131360271, чрез управителя Веселин Веселинов и от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 1926 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 9275/2012 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът - "МДЛ Сервиз" ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2141200227 от 19.04.2012 г., издаден от органа по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП София, потвърдена с решение № 1724 от 16.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - София (понастоящем с променено наименование дирекция "ОДОП") при ЦУ на НАП, досежно доначислен ДДС в размер на 1000 лв. за данъчен период м. 08.2010 г. за продажба на автомобил, ведно със съответната лихва за забава. Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението, в обжалваната част да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен РА № 2141200227 от 19.04.2012 г., издаден от органа по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП София, потвърдена с решение № 1724 от 16.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - София (понастоящем с променено наименование дирекция "ОДОП") при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано данъчен кредит на "МДЛ Сервиз" ООД по фактури, издадени от ЕТ "Алекс-97-Александър Ценов" гр. София за данъчен период МЕСЕЦ 08.09.2010 г. в размер на 29623,38 лв. и лихва в размер на 4258,07 лв. Касаторът е посочил, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Представените от страна на ревизираното лице доказателства, не са достатъчни, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са реално осъществени. Приложената от съда практика на СЕС е неприложима в настоящия случай, защото спорните доставки не са реални. Иска касационната жалба да бъде уважена и да се отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "МДЛ Сервиз" ООД, е взел становище за неоснователност на тази касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срок, от страни по делото, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, настоящата инстанция съобрази следното: По касационната жалба на "МДЛ Сервиз" ООД: Основателно е оплакването в касационната жалба, че решението на административния съд в обжалваната част е неправилно. Процесното МПС е продадено на 30.07.2010 г, видно от нотариално заверения договор, като в същия е отразено, че продажната цена е платена на жалбоподателя. При договарянето не е посочено, че данъкът се дължи отделно. Данъчното събитие е възникнало през м. 07.2010 г., а фактурата е издадена през м. 08.2010 г., поради което незаконосъобразно данъчния орган е приел, че следва да се доначисли ДДС за м. 08. 2010 г. Според чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, т. е. датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В случая това е месец 07.2010 г., който е извън ревизирания период. Отделно от това начисленият данък е определен в противоречие с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. От договорът е видно, че няма уговорка данъкът да се дължи отделно, поради което по законова презумпция се приема, че той е включен в договорената цена. Данъчният орган е използвал данъчна ставка над 20 % и при несъобразяване с горепосочената норма. Първоинстанционният съд, като е потвърдил изводите на приходният орган в тази им част, е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: По отношение на частта от решението, с която е отменен частично процесния ревизионен акт, касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка. Без да са допуснати процесуални нарушения съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, от които е приел за установено, че по спорните фактури, издадени от ЕТ "Алекс-97-Александър Ценов" гр. София, е доказано, че отразяват реални облагаеми доставки в полза на ревизираното лице, от което следва, че данъкът по тях е правомерно начислен и е възникнало право на приспадането му. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. По отношение на спорните доставки по делото са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, касови бележки, пътни листи с фактури за закупуване на гориво, доказателства за собственост на товарен автомобил и др. Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. В случая съдът е изпълнил това задължение, като в хода на процеса е попълнил и пропуските на органите по приходите по изясняване на фактическата обстановка, като е назначил съдебно-счетоводни и техническа експертизи и е изслушал свидетелски показания, чрез които са установени обстоятелства от значение за реалността на извършените доставки. Заключенията по тези експертизи не са оспорени в предвидения от закона срок, извършени са след проверки в счетоводството на ревизираното лице, доставчика и на представените по делото доказателства, както и след огледи на място и правилно са кредитирани от съда. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно решението по делото "Макс Пен" ЕООД, на което първоинстанционният съд правилно се е позовал (реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г.) обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град в разглежданата част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - София и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161 ДОПК на "МДЛ Сервиз" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 1946 лв. разноски по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,