Решение № 238 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5211/2007 г.

Решение № 238 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5211/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ГПК, ДВ бр. 59/2007 г. Образувано е по касационна жалба на В. В., М. К., Л. Д. и И. Д. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 341/2007 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. З. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Пл. З. срещу касаторите иск с пр. осн. чл. 109 от ЗС - те са осъдени да премахнат преградата с врата, разделяща надлъжно коридора на съсобствения на страните приземен етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. А., описана по делото и в решението. Прието е, че извършеното от ответниците преграждане на под стълбищното пространство и на коридора на етажа на две половини от по метър пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху разпределените му и ползвани като жилищни две стаи със санитарен възел в призема - затруднен е достъпът на хора и преносът на вещи за бита от и към тях. Страните не са обсъдили съвместно възможността и конкретния начин за преграждането, според предвидено в споразумението им от 11.12.2000 г. и ищецът не е участвал в извършването му. Затова не може да се приеме, че е дал съгласие за него. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С договор от 11.12.00 г. ищецът и първите двама ответници, като собственици на основни обекти - по един етаж от сградата, са се споразумели да разпределят ползването на съсобствения като обща част приземен етаж, като всяка от страните получи по две помещения, съответно в лявата и в дясната половина от етажа, с прилежащата им половина от общия коридор. В споразумението е предвидено още при възможност да се извърши преграждане на коридора към ползваните помещения. По делото е установено, че разпределените на ищеца помещения, заедно с изградения към тях санитарен възел, се ползват като жилищни - обитават се от майка му. Разпределението на ответниците стаи се ползват от вторите двама също като жилищни. Ответниците преградили под стълбищното пространство и общия коридор в призема с метална не носеща преграда с широчина от 5 см. - след преграждането двете части от коридора са с ширина от по един метър, видно от заключението на вещото лице. В частта на ответниците се влиза с преминаване през тази на ищеца, който няма достъп към останалата зад преградата част от стълбището и коридора към стаите на ответниците. Няма данни ищецът да е дал съгласие за конкретния начин на преграждане /надлъжно на коридора, заедно с под стълбищното пространство/ и не е участвал в изграждането на преградата /св. М., Г./. Преминаването през коридора към стаите на ищеца е трудно за хора и за пренасяне на покъщнина. Неудобствата се засилват от поставянето на вещи на ответниците /обувки/ пред вратата на преградата в частта на ищеца /св. Н./. При тези данни обоснован и законосъобразен е изводът на ОС, че поставената преграда следва да се премахне на осн. чл. 109 от ЗС - тя е неоснователно /несъобразено с площта и предназначението на коридора, ползването на помещенията към него като жилищни и волята на ищеца/ действие, което пречи на последния да упражнява правото си на собственост върху разпределената му част от призема. За поставянето й - като вътрешно преустройство в общата част, което не засяга конструктивно сградата - не се изисква арх. проект, но - като действие по управление на тази част, е необходимо решение /съгласие/ на съсобствениците - чл. 42 от ЗС и чл. 5 от ПУРНЕС. Ищецът не е дал конкретно съгласие, според предвиденото в закона и договора на страните от 11.12.2000 г., уреждащ отношенията им за призема. С договора се предвижда преграждане на общия коридор при възможност, която страните следва да доуговорят - обсъдят и одобрят конкретно и съвместно. Приетото в мотивите на гр. д. № 512/2002 г. с друг предмет няма обвързваща сила по настоящия спор - ТР № 1/2001 г. Разделянето на коридора и стълбището към призема на две равни части, според правата на страните, не е достатъчно, за да се приеме, че на всяка е подсигурено ползване според правата й - преградената част по естеството си следва да осигурява необходимия свободен, удобен и безопасен при бедствие достъп на хора и вещи към помещенията на всяка от страните. В случая достъпът на ищеца е силно затруднен и това налага премахване на преградата, както е приел и ОС. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.