Решение № 7716 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2013 г.

Решение № 7716 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12015/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Димитър Георгиев Стаматов от Свиленград против решение от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10774/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано със заповед № ЗАМ-662/11.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" за образуване на дисциплинарно дело срещу Димитър Стаматов, изпълняващ длъжността "инспектор" в Агенция "Митници", МП Капитан Андреево, Митница Свиленград, с ранг V младши, по повод докладна записка на директора на дирекция "Организация и управление на човешките ресурси" - ЦМУ относно констатирани неправомерни действия извършени от митнически служител от МП "Капитан Андреево", Митница Свиленград. На 12.10.2012 г. дисциплинарния съвет /ДС/ е провел заседание по образуваното дисциплинарно дело № 18/2012 г. и е съставил протокол, съгласно който нарушението, описано в докладната записка, е извършено от Стаматов и е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Преписката е изпратена на дисциплинарнонаказващия орган на 12.10.2012 г., като същият е уведомил държавния служител за образуваното производство и го е поканил за изслушване на 17.10.2012 г. Изслушването е проведено на 17.10.2012 г. в 10.40 часа в кабинета на директора на АМ, на същата дата Стаматов е депозирал и писмените си обяснения. На 18.10.2012 г. е издадена оспорената пред АССГ заповед № 8439/18.10.2012 г., с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение, ангажиращо дисциплинарна отговорност. Като мотиви в заповедта са посочени следните обстоятелства: На 14.09.2012 г. в 13:00 часа на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" на линията за митническа проверка спира микробус марка "Мерцедес Вито" с рег. № Х9758 ВР, като митнически служител Димитър Стаматов извършва проверка за две минути и пропуска микробуса към вътрешността на страната, след което микробусът е спрян на трета бариера от Гранична полиция и около 13:10 часа е върнат за щателна митническа проверка и при осъществената такава от Борислав Георгиев Вакрилов - старши експерт в Агенция "Митници" в микробуса са открити 222 броя тениски с дълъг ръкав, 59 броя ризи, 32 броя спортно долнище, 21 броя суитчери, 4 броя спортни горнища с качулка, 4 броя тениски с шал яка, 6 чифта маратонки, 19 пакета прах за пране, 6 броя шампоан, 40 броя препарат за почистване, 54 пакета бебешки пелени (2150 броя). Съставени са четири акта за установяване на митнически нарушения - един срещу Петър Росенов Илиев, един срещу Демир Шабанов Демирев и два срещу неизвестни извършители. Въз основа на събраните писмени доказателства е прието, че Стаматов е допуснал внасяне на територията на Европейския съюз на стоки без заплащане или обезпечаване на дължимите мита и данък добавена стойност. Предвид така посоченото нарушение, директорът на Агенция "Митници" е приел, че с действията си Стаматов е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 4, във връзка чл. 2, ал. 3 от Закона за митниците, чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител, както и точка V. 1, V. 3, V. 9, V. 12 и VII. 3 от длъжностната му характеристика. Посоченото представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Пред АС са разпитани трима свидетели, като от показанията на свидетеля Русков - бивш колега на оспорващия е установено в какво се изразява проверката на стоките, механизмът на същата, как се извършва една проверката и колко време е продължителността й, като свидетелят Русков не е очевидец на процесната проверка, тъй като не бил на работа при извършването й. Показанията на свидетеля Илиев съдът не е кредитирал като достоверни, тъй като същите не са последователни и логични, както и не кореспондират с други доказателствени източници. Съдът не се е позовал и на показанията на разпитания свидетел Маргаритов, като е приел, че не може да бъде установено по категоричен начин, че същият е присъствал при извършване на първата проверка на процесния микробус, а по негови твърдения и на повторната такава, с оглед на което съдът е приел, че ангажираните доказателства не способстват и не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При така установената фактическа обстановка Административен съд - София град е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно, а касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Правилни са мотивите на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването - директорът на Агенция "Митници", на когото изрично разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" е предоставено правото да назначава държавните служители и прекратява служебните правоотношения с тях. При издаването на заповедта органът по назначаването е спазил изискването за писмена форма предвиденото в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Следва да бъдат споделени и мотивите относно издаването на заповедта при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на ЗДСл. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. След получаване на решението на Дисциплинарния съвет, дисциплинарнонаказващият орган е изслушал държавния служител, даден му е срок за представяне на писмени обяснения, които той депозирал в дадения му срок след изслушването. Изслушването на държавния служител е извършено на 17.10.2012 г., като на същата дата са приети и писмените му обяснения. Обосновани са правните изводи на АССГ са липса на нарушение на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл, което е подробно обсъдено от първоинстанционния съд. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител за резултатите от проверката, което е реализирано на 12.10.2012 г. с изпращане на решението на ДС, и налагането на наказанието е в срока по ал. 1, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 18.10.2012 г. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Обосновани са и правните изводи на първоинстанционния съд, досежно доказаност на нарушенията, посочени от дисциплинарнонаказващия орган като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доказателствата по делото сочат, че с поведението си Стаматов не е изпълнил точно, добросъвестно и безпристрастно задълженията си в съответствие със законите на страната, и устройствения правилник на съответната администрация, не е изпълнил задължението си в качеството на митнически орган да изпълнява дейности, свързани с изпълнение на задачи в областта на митническия надзор и контрол; както и пряко да осъществява митнически контрол и надзор, не е изпълнил задължението си да осъществява контрол на стоките, превозните средства и лица, митнически и придружаващи ги документи; не е изпълнил своевременно задължението си да образува административно-наказателни производства при установяване на нарушения на митническото, валутно и акцизно законодателство, както и да познава и спазва утвърдения от министъра на финансите Кодекс за поведение на митническите служители и Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация; при изпълнение на служебните си задължения не е следвал поведение, което създава увереност, че служителят носи отговорност за опазване интересите на обществото и на националната икономика, като се ръководи единствено от закона и обществения интерес, като изпълнява своевременно, добросъвестно, точно и с нужния професионализъм възложените му задачи и води борба срещу митническите и валутните нарушения и престъпления, както и срещу други правонарушения. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на АССГ, че жалбоподателят не е осъществил дължимия митнически надзор и контрол и с това е допуснал да бъдат накърнени интересите на обществото и националната икономика, както и не изпълнил задължението си да води борба срещу митническите нарушения. Дисциплинарнонаказващият орган е ангажирал дисциплинарната отговорност на оспорващия Стаматов, след като е отчел тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник претендира разноски пред касационната инстанция и съобразно изхода на спора следва да му бъдат присъдени 150 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Съдът счита за неоснователно искането на юрисконсулт Димитров да му заплатено юрисконсулско възнаграждение в размер на 1150 лева, която сума се равнява на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора. За разлика от адвокатско възнаграждение, което е предмет на договор между страната и нейния пълномощник и по отношение на него само при направено възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът има правомощия да го намали, юрисконсултското възнаграждение се определя от съда съобразно правната и фактическа сложност на делото, поради което по отношение на него не може да се прилага института на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение пред касационната инстанция, съдът е съобразил, че процесуалния представител на ответника не е депозирал писмен отговор по касационната жалба, не е представил доказателства, а само е взел участие в откритото съдебно заседание по делото. Съдът намира, че за явяване в едно съдебно заседание е пропорционална сумата от 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение