Решение № 11200 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на БА ООД, [ЕИК], съдебен адрес гр. София, ул. Владайска 49, представлявано от управителя А. Арнаудов, чрез процесуалния представител адв. О. Варадинов, срещу Решение 231/13.01.2020 г., постановено по адм. дело 778/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220216007553-091-001/19.04.2017 г., издаден от органи по приходите и потвърден с Решение 1077/07.07.2017 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, е отхвърлена. С РА е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл. 177 ЗДДС за задължения в размер на 137 237,46 лв. главница и 38 757,72 лв. лихви за забава. Касаторът твърди, че оспорваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК. Счита, че не са изпълнени задължителните указания на ВАС при повторното разглеждане на делото от Административен съд София-град. Излага съображения, че в процесния случай не е осъществен фактическият състав на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Оспорва наличието на знание у управителя на дружеството, доколкото въпреки че същият е бил член на съвета на директорите на БАЛ МЕДИЯ АД и е налице свързаност между лицата по смисъла на ДР на ДОПК, то той не е участвал активно в управлението и съответно - не е знаел за данъчните задължения на дружеството. Смята за неотносимо обстоятелството, че счетоводството на дружеството касатор и това на свързаното му БАЛ МЕДИЯ АД се води от едно и също лице. Прави оплакване, че съдът напълно е игнорирал назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че са извършвани плащания между двете дружества, което обстоятелство изключва приложението на 177 ЗДДС. При тези съображения моли за отмяна на оспорваното решение, като претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касация директор на Дирекция на ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е второ по реда си пред настоящата инстанция. При предходното разглеждане на делото състав на АССГ, с Решение 3339/21.05.2018 г., постановено по адм. дело 8794/2017 г., е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА. С Решение 677/16.01.2019 г., постановено по адм. дело 9198/2018 г., състав на Осмо отделение на ВАС е отменил решението на АССГ, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане, а именно да укаже на данъчната администрация да представи доказателства бил ли е съставен ревизионен акт на доставчика за процесните периоди; да представи доказателства за липса на имущество на доставчика, както и дали по образуваното публично изпълнително производство има плащания от страна на длъжника. При новото разглеждане на делото съдът е приел за установено, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 2 ЗДДС осъществени са доставки на услуги между регистрирани по ЗДДС субекти (БА ООД и БАЛ МЕДИЯ АД); начисленият от доставчика ДДС не е внесен; получателят на услугата е упражнил право на пълен данъчен кредит, като е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. За да формира този извод, съдът е приел, че между доставчика и ревизираното дружество е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. г и б. д, тъй като през периода 01.12.2011 г. 02.01.2012 г. лицето А. Арнаудов е бил управител на БА ООД и представляващ и член на съвета на директорите на БАЛ МЕДИЯ АД. Също така от 03.01.2012 г. 12.11.2015 г. БА ООД е член на съвета на директорите на БАЛ МЕДИЯ АД. Процесните фактури, по отношение на които възниква солидарна отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС, са издадени именно в периода 01.12.2011 г. 12.11.2015 г. Настоящото производство е било спряно с протоколно определение от 27.05.2020 г., тъй като е установено, че пред ВАС е образувано тълкувателно дело 7/2019 г., по което един от поставените въпроси е Обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва ли и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице?. Установено е, че при допълване предмета на тълкувателното дело, с определение 17246/16.12.2019 г. по адм. дело 6236/2019 г., тричленен състав на ВАС е отправил преюдициално запитване до СЕС съгл. чл. 267 ДФЕС със следните въпроси: 1. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно до погасяване на задължението? 2. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 от ДОПК, според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?. По така поставените въпроси, с Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. е решено, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. С Решение от 20 май 2021 г. по дело С-4/20 Съдът на ЕС е решил, че член 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на данъка върху добавената стойност (ДДС), който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма да плати този данък. По касационните оплаквания: Противно на твърденията, изложени в касационната жалба, административният съд е изпълнил дадените задължителни указания на ВАС. Установено е, че на доставчика по процесните фактури БАЛ МЕДИЯ АД не е извършвана ревизия за задължения по ЗДДС за процесния период. От приложените от данъчната администрация документи е установено, че задълженията за ДДС на доставчика са формирани посредством подавани справки декларации, по които дължимият данък не е бил внесен. По отношение на указанията за установяване липса на имущество и извършени от длъжника плащания по образуваното изпълнително производство е представена служебна бележка. Установено е, че задълженията на БАЛ МЕДИЯ АД не могат да бъдат ефективно събрани. По отношение на оплакването, че въпреки установената свързаност, не може да се презумира знание за невнасяне на данъка от страна на доставчика: Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В случая безспорно установената свързаност между касатора и неговия доставчик по смисъла на § 1, т. 3, б. г и б. д от ДР на ДОПК и съвкупната преценка на доказателствата по делото установява знание у получателя, че данъкът по процесната доставка няма да бъде внесен. Правилно е прието от съда, че макар фактът, че счетоводството на двете дружества е водено от едно и също лице, да не е изрично предвидена законова хипотеза, то това обстоятелство се явява в потвърждение на презумпцията за знание, че данъкът няма да бъде внесен. В подкрепа на твърдението за наличието на знание се явява и обстоятелството, че по някои от процесните фактури липсва плащане, по отношение на което не се спори по делото. С оглед последното не е логично и обосновано у получателя да се формира извод, че данъкът ще бъде внесен. Твърдението, че назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е игнорирана при формиране на решаващия извод на съда е невярно. Решаващият съд е обсъдил експертното заключение, като е съобразил, че задълженията на доставчика надвишават размера на установените с процесния ревизионен акт. Заключението на вещото лице не противоречи на доказателствата по делото, а напротив явява се в подкрепа на наличието на предпоставки за приложение на чл. 177 ЗДДС. В заключение така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Изводите на решаващия съд са в съответствие и с даденото задължително тълкуване с Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ВАС и Решение от 20 май 2021 г. по дело С-4/20 на Съда на ЕС. При този изход на спора и навременно искане на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото на ответника се следват разноски в размер на 4 289,95 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение