Решение № 13664 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 784/2016 г.

Решение № 13664 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 784/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Т. З. от гр. Д. против решение № 274/25.11.2015 г., постановено по адм. д. № 446/2015 г. по описа на Административен съд - Х.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - община Д., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението на Административен съд - Х. следва да се отмени предвид ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд - Х. е отхвърлил иска на П. Т. З. против О. Д. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, причинени му във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № НП 7/23.03.2015 г. на кмета на община Д.. С решение № 195/30.07.2015 г., постановено по АНД № 369/2015 г. по описа на Районен съд - Х., е отменено посоченото наказателно постановление, с което на П. Т. З. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лева за нарушение на чл. 13, ал. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК и на основание чл. 273 от ДОПК. Посоченото решение на РС - Х. не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.08.2015 г. Претендираните имуществени вреди в размер на 600 лева представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, образувано по жалбата на П. Т. З. срещу наказателното постановление. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Според съда причинените имуществени вреди на Запрянов произтичат от договора за правна помощ и съдействие, сключването на който представлява договор за поръчка и договаряне на равнопоставени субекти. Отделно от това, в производството по обжалване на наказателно постановление, разноски не се присъждат, поради и което държавата не дължи заплащането на такива разноски в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. П. Т. З. не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена община Д. да заплати на П. Т. З. обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление № НП 7/23.03.2015 г., издадено от кмета на община Д.. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите. Те са в общ размер на 510 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 500 лева заплатен адвокатски хонорар, видно и от приложения договор за правна защита и съдействие. Пред касационната инстанция разноските са в общ размер на 605 лева, съгласно приложения списък по настоящото дело. От посочената сума 5 лева е заплатената държавна такса, а 600 лева са заплатен адвокатски хонорар. Въз основа на изложеното до тук, следва в полза на П. Т. З. да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1115 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,