Решение № 14795 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2020 г.

Решение № 14795 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Морска администрация – Варна" в Изпълнителна агенция "Морска администрация", гр. Варна, бул. "Приморски" № 5 срещу Решение № 658 от 9.06.2020 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 2696/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № В-3-157 от 5.09.2019 г. на директора на дирекция "Морска администрация – Варна", с която е заличен плавателният стаж на И. Маринов за периода 9.03.2017 – 2.05.2017 г.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" в Изпълнителна агенция "Морска администрация", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че едва в хода на съдебното производство И. Маринов представя три разписки с титулна част, която сочи фирмата на корабопритежателя, подпечатани с корабния печат на моторен кораб "Michelle 1". Сочи, че разписките не съдържат достоверни дати, съставени са за периода на престой на кораба, който завършва на деня, предхождащ отплаване, а в екипажния списък при отплаване на кораба морското лице не е посочено като заемащо длъжност на борда. Счита свидетелските показания за неубедителни поради функционална зависимост на свидетелите от И. Маринов.

Счита, че преценката за наличието на плавателен стаж следва да се основава на анализ на всички доказателства.

При условията на евентуалност моли съда да отмени решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилност на извода на съда за нарушение на чл. 35 АПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на И. Маринов. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник М. Николова.

1. Ответникът по касационната жалба – И. Маринов, счита същата за неоснователна.

Изложената в жалбата фактическа обстановка счита за превратна. Излага фактите по делото и сочи, че представянето на доказателствата едва в съдебното производство е по причина на невъзможността да се снабди с тях. За неоснователни счита доводите за функционална зависимост на свидетелите от него. Обяснява процедурата по регистрация в граничния контролно-пропусквателен пункт и по преминаване на контролно-пропусквателния пункт на "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД, както и обстоятелствата по ремонта на кораба и вписването във временните екипажни списъци.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. Димитров, Адвокатска колегия, гр. Ловеч.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. В регистрите на морските правоспособни лица в дирекция "Морска администрация – Варна" е бил вписан плавателен стаж на И. Маринов, въз основа на заявена услуга "Вписване на плавателен стаж в моряшкия паспорт и моряшкия картон" и представени: 1.) трудов договор № 339 от 7.03.2017 г. за наемане на длъжността "старши помощник" на моторен кораб "Michelle 1", International Maritime Organization (IMO) № 9615246, плаващ под знамето на Република Малта, сключен с "Виктория Маритайм Трейдинг" ЕООД – агентска компания; 2.) Записка № 246 от 7.03.2017 г. за записване и 3.) Записка № 252 от 3.05.2017 г. за отписване, издадени от управителя на "Виктория Маритайм Трейдинг" ЕООД, за плавателен стаж за периода 9.03.2017 г. – 2.05.2017 г. на борда на моторен кораб "Michelle 1".

1. На 7.08.2019 г. началникът на Гранично полицейско управление – Варна уведомява директора на дирекция "Морска администрация – Варна", че в периода 1.02.2017 г. – 25.05.2017 г. в архивното досие на моторен кораб "Michelle 1" няма данни за вписване или отписване на И. Маринов.

1. На 14.08.2019 г. директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" уведомява г-н Маринов за образуваното административно производство по заличаване на плавателен стаж за периода 9.03.2017 г. – 2.05.2017 г. на моторен кораб "Michelle 1" и възможността да представи доказателства.

1. На 19.08.2019 г. г-н Маринов представя на директора на дирекция "Морска администрация – Варна" Договор № 339 от 7.03.2017 г. с "Виктория Маритайм Трейдинг" ЕООД за наемане на работа за длъжност "старши помощник" на борда на моторен кораб "Мишел 1"; записка за назначаване № 246 от 07.03.2017 г. и записка за освобождаване № 252 от 3.05.2017 г.

1. На 23.08.2019 г. "Виктория Маритайм Трейдинг" ЕООД потвърждава автентичността на Договор № 339 от 07.03.2017 г., съгласно който г-н Маринов е назначен на длъжност "старши помощник" на борда на моторен кораб "Michelle 1" със срок 2+/-1 месеца с начален момент – момента на качване на борда на кораба, и на Записка за назначаване № 246 от 7.03.2017 г. и Записка за освобождаване № 252 от 3.05.2017 г., както и факта, че в периода 1.02.2017 г. – 25.05.2017 г. моторният кораб "Michelle 1" се е намирал на кей в пристанището със специално предназначение "Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна".

1. На 21.08.2019 г. управителят на "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал – Варна" ЕООД, уведомява директора на дирекция "Морска администрация – Варна", че при направена справка от пропусквателната система на завода за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2017 г. не е постъпвало искане за издаване на пропуск и не е регистрирано влизане на И. Маринов. Не е регистрирано влизане на същия и въз основа на регистъра за временен достъп, не са установени искания от агента на моторен кораб "Michelle 1" за достъп или смяна на екипажа. Приложен е екипажен списък на моторен кораб "Michelle 1" при пристигане на кораба – 1.02.2017 г., в който г-н Маринов не фигурира.

1. На 5.09.2019 г., със Заповед № В-3-157, издадена "на основание чл. 80, т. 1 – 5 във вр. с 4, ал. 1, т. 11, предложение второ и чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (Устройствения правилник), директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" нарежда да бъде заличен плавателният стаж по партидата в дирекцията на И. Маринов за периода 9.03.2017 г. – 2.05.2017 г.

1. В хода на съдебното производство:

а) г-н Маринов представя три броя фишове за заплата за периода 9.03.2017 г. – 9.05.2017 г., издадени от капитана на моторен кораб "Michelle 1";

б) съдът разпитва свидетелите Р. Генчев, капитан на моторен кораб "Michelle 1", и П. Димов – директор на "Виктория Маритайм Трейдинг" ЕООД;

в) съдът изисква от "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД информация в периода 9.03.2017 г. – 2.05.2017 г. г-н Маринов фигурира ли в екипажния списък на моторен кораб "Michelle 1" и получава информация, че лицето не фигурира в екипажния списък, за него не е постъпвало искане за издаване на пропуск, не фигурира в регистъра за временен достъп и не е правено искане от агента на моторен кораб "Michelle 1" за смяна в екипажа.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма, но при нарушение на чл. 35 АПК. Органът е постановил акта си, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. От събраните в хода на съдебното производство доказателства приема за установено по безспорен начин наличието на плавателен стаж по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България (Наредба № 6) в периода 9.03.2017 г. – 2.05.2017 г.

Съдът приема за доказано сключването на договор за процесния период за длъжността "старши помощник капитан" с оглед на представения Договор № 339 и два броя записки, както и показанията на разпитаните свидетели. Приема за установена причината, поради която г-н Маринов не фигурира в екипажния списък при входяща и изходяща гранични контроли – към тези дати той не е бил член на екипажа. Тъй като е български гражданин не е вписан/отписан на борда на кораба и за него няма информация в Гранично полицейско управление – Варна. С оглед на показанията на свидетелите приема за доказано осъществяването на дейността на "старши помощник капитан".

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и при условията на евентуалност – поради съществени процесуални нарушения. Така твърдените касационни основания налагат съдът да посочи следно:

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

И трите твърдени от касатора касационни основания, ако се докажат, биха направил обжалваното съдебно решение неправилно, т. е. то е валидно и допустимо, но противоречащо на действителното правно положение, защото съдът е допуснал грешка при издирването или прилагането на материалната правна норма, защото съществено е нарушил процесуална норма, която е гаранция за правилността на решението, или защото са опорочени фактическите му констатации поради грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормираните от закона насоки.

От същността на тези три твърдени порока на съдебното решение е видно, че тогава, когато е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила сигурността за истинността на фактическите констатации на съда, която нарушената съществена процесуална норма гарантира, е накърнена и е налице вероятност те да не са истински. Самата вероятност фактическите констатации на съда да не отговарят на действителното положение е достатъчна за отмяната на съдебното решение, без да е необходимо да се проверява възможността решението да е правилно въпреки допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, защото законът изисква пълна сигурност, че фактическите констатации на съда отговарят на действителното правно положение. Именно поради това тогава, когато касационният съд установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила той отменя съдебното решение, без да извършва проверка за съответствието му с материалния закон и обосноваността му.

С оглед на горното няма как съдът при условията на евентуалност да разгледа твърденията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като е разгледал твърденията за противоречие с материалния закон и необоснованост. Логиката на касационната проверка, при твърдени и трите основания за неправилност на съдебното решение, е първо да се извърши проверка за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото ако такова нарушение е налице обжалваното съдебно решение трябва да бъде задължително отменено независимо от факта, че и при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд може да достигне до същия правен резултат.

Изложеното налага съдът първо да се произнесе по твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК съдът се произнася само по посочените в касационната жалба пороци на обжалваното съдебно решение, а съгласно алинея 2 служебно следи само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Следователно за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се произнася служебно, а само когато е сезиран и с оглед на сочените доводи.

За да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо касаторът да сочи нарушение на съществена процесуална норма, което само по себе си е съществено. Същественото процесуално нарушение трябва да е накърнило процесуални права на касатора. Именно поради това за този порок съдът не следи служебно, а се произнася само когато изрично е сезиран от касатора, защото само касаторът е този, който може да прецени дали и кои негови права е нарушил съдът.

Касаторът не сочи нито една нарушена от съда процесуална норма, а сочи като довод в подкрепа на твърдения порок несъгласие с извода на съда за допуснато нарушение на чл. 35 АПК в хода на административното производство. Разпоредбата на чл. 35 АПК е производствена правна норма, която регламентира правилата, при спазването на които административният орган следва да постанови своя акт. Тя не е правна норма, която съдът е длъжен да спазва.

С оглед на това изводът на първоинстанционния съд, че органът е нарушил чл. 35 АПК не е нарушение от съда на съществена процесуална норма, а би могло да бъде грешка в правната квалификация на фактите или на техните правни последици, т. е. нарушение на материалния закон.

С оглед на горното твърдението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно.

1. По твърдението за нарушение на материалния закон и необоснованост:

В изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е извършил проверка за законосъобразност на оспорения акт.

От съдържанието на акта – заличаване на плавателен стаж, е видно, че актът безспорно е индивидуален административен по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, тъй като с него се отрича (заличава) признаването на факт с правно значение. Плавателният стаж на морско лице е предпоставка за придобиване на правоспособност – чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6.

Компетентен да се произнесе по признаването на плавателния стаж е директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" с оглед на факта, че Изпълнителна агенция "Морска администрация", която съгласно чл. 4, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник води регистъра на морските лица, осъществява това си правомощие чрез съответната дирекция – чл. 22, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник. А тогава, когато в нормативен акт не е посочен изрично компетентният орган, но е посочена административната структура, чиято функция се осъществява чрез издаването на индивидуален административен акт, компетентен да стори това е ръководителят на структурата. Това прави извода на първоинстанционния съд за компетентност на органа, издал оспорения акт – директорът на дирекция "Морска администрация – Варна", правилен.

Правилен е и изводът на съда за спазване на изискването за форма на акта. Актът е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Следва само да се отбележи, че когато посочва правното основание за издаване на акта си органът трябва точно да наименува нормативните актове, на които се позовава. Факта, че в случая релевантните нормативни актове са два – Наредба № 6 и Устройствения правилник, не е основание органът да си спестява наименованието на единия.

Първоинстанционният съд приема, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като е нарушил чл. 35 АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да издаде акта си. Този извод съдът прави въз основа на представените от г-н Маринов писмени доказателства в хода на съдебното производство – три броя фишове за заплата за периода 9.03.2017 г. – 2.05.2017 г., издадени от капитана на моторен кораб "Michelle 1", и показанията на двамата разпитани свидетели – капитанът на кораба и управителят на агентската компания.

Изводът на съда е неправилен. Видно от доказателствата по делото административното производство е започнало по инициатива на органа, но за започването г-н Маринов изрично е уведомен като му е предоставена възможност да ангажира доказателства. В дадения му срок г-н Маринов е представил доказателства относно плавателния си стаж на моторен кораб "Michelle 1" – Договор № 339 от 7.03.2017 г., Записка № 246 от 17.03.2017 г. и Записка № 252 от 3.05.2017 г. Други доказателства г-н Маринов не е представил.

В рамките на компетентността си органът е изискал 1.) потвърждение за Договор № 339 от 7.03.2017 г., Записка за назначаване № 246 от 7.03.2017 г. и Записка за освобождаване № 252 от 3.05.2017 г. от "Виктория Маритайм Трейдинг" ЕООД – агентската компания, която е наела г-н Маринов от името на корабособственика и чийто служител е подписал договора за наемането му, а чийто управител е издал двете записки; 2.) изискал е информация от "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД, на чието пристанище със специално предназначение се е намирал в процесния период моторен кораб "Michelle 1" и от 3.) Гранично полицейско управление – Варна.

Следователно към датата на издаване на оспорения акт органът е разполагал със същите документи, представени от морското лице, въз основа на които е осъществено вписване на плавателния стаж – договор и два броя записки, но от получената от началника на Гранично полицейско управление – Варна и от управителя на "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД информация е приел за недостоверна информацията, отразена в представените документи.

Какво показва анализът на така събраната информация от органа?

Както приема и първоинстанционният съд получената от Гранично полицейско управление – Варна информация е ирелевантна с оглед на факта, че спорният плавателен стаж е осъществен в периода след влизането на моторен кораб "Michelle 1" в пристанището със специално предназначение на "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД на 1.02.2017 г. и преди напущането на кораба на 25.05.2017 г. Поради това и поради факта, че г-н Маринов е [гражданство], дори и да е бил член на екипажа в рамките на периода на престой на кораба той не би бил обект на входен и изходен граничен контрол.

Относима обаче към процесния плавателен стаж е предоставената от "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД информация. Пристанището със специално предназначение на "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД, с оглед на чл. 94, т. 3 във вр. с чл. 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (Законът за морските пространства), е технологично свързано с производствения процес на кораборемонтния завод, което значи, че е част от неговата територия – чл. 112, ал. 1 от Закона за морските пространства. Ноторно е, че достъпът до територията на "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД е при условията на специален режим, т. е. не би могло член на екипажа на кораб, който се намира на кей на пристанището със специално предназначение и по отношение на който се извършват ремонтни работи да изпълнява ежедневно в продължение на близо два месеца служебните си задължения на борда на кораба, без за това лице да е налична информация в разрешителната система за достъп до завода. Доводите на ответника в настоящото производство, че от предоставената от "ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал" ЕООД информация не ставало ясно в екипажния списък от коя дата не фигурира е несъответен на доказателствата, тъй като информацията е, че той изобщо не е фигурирал в никакъв екипажен списък и нещо повече нито негово влизане е регистрирано по какъвто и да било начин, нито за него е правено искане за достъп или за смяна на екипажа от агента на кораба.

Тази информация, необорена от г-н Маринов, безспорно е достатъчно основание за органа да постави под съмнение осъществяването на претендирания плавателен стаж, защото представеният от г-н Маринов трудов договор не установява началната дата на договора. Видно от изрично посоченото в самия договор неговата начална датата е "при качване на кораба". Това значи, че договорът е подписан на 7.03.2017 г., но кога влиза в сила зависи от датата, на която г-н Маринов се е качил на кораба. Този факт би могъл надлежно да удостовери капитанът на кораба, а в случая записката за назначаване е издадена от управителя на агентската компания. Доказателства за датата на качването на кораба г-н Маринов не е представил, въпреки изрично посоченото в уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК, че е необходимо да представи доказателства за действителен плавателен стаж. И това е в отличие от представените от него доказателства, в т. ч. и екипажни списъци, за посочения в уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК плавателен стаж на друг кораб.

Не съответства на предмета на административното производство прието от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест в административното производство. В случая става въпрос за признаване на факт с правно значение, доказателствата за който би следвало да са изцяло във възможностите на морското лице. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6 плавателният стаж се отчита по данните, вписан в моряшкия картон на лицето при постъпване на длъжност на кораб чрез запис в моряшкия паспорт и/или записа на капитана на кораба в моряшката книжка за работа на море. С оглед на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 6 за плавателен стаж се признава и времето, прослужено на кораб при ремонт до три месеца, поради което ако е осъществен процесният стаж би бил плавателен. Съгласно Приложение № 3 към чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6 страници 8 – 29 на моряшката книжка съдържат информация за записване на и отписване от кораба. Видно от указанията на стр. 31 записване на кораба може да извършва само капитанът при постъпване на кораба, като попълва данните в съответствие с корабните документи. Пак той прави и записа в раздела отписване от кораба като попълва изискуемите данни. А на стр. ЗЗ като задължение на притежателя на моряшката книжа е посочено да я предава на капитана при постъпване и да го информира при слизане (отписване) от кораба, че следва да я попълни.

Представените от г-н Маринов записки за назначаване и освобождаване (приложение № 14) са удостоверителни документи за вписване на данните по чл. 82, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредба № 6 и именно с оглед на тези документи, както и на представения индивидуален договор за наемане на работа, сочените в тях данни са били вписани в регистъра по чл. 80, т. 4 от Наредба № 6. Но вписването на тези данни в регистъра не лишава органа от правомощието да извърши проверка и при съмнение да изисква доказателства за действителността на претендирания плавателен стаж. Такова доказателство, с оглед и на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6, са моряшкият картон и/или записа на капитана в моряшката книжка за работа на море. Моряшкият картон не е първичен удостоверителен документ, тъй като той възпроизвеждана данните, вписани от капитана на кораба в моряшката книжка на морското лице – чл. 82, ал. 4 от Наредба № 6. Моряшката книжка, с вписани периода на работа и заеманата длъжност, би следвало да е налична у г-н Маринов. По делото няма данни, а и г-н Маринов не твърди, да е загубил моряшката си книжка или същата да е унищожена.

С оглед на изрично регламентираните в чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6 допустими доказателства за установяване на плавателен стаж, напълно лишен от правна логика е доводът на ответника в настоящото производство, че органът трябвало да разпита капитана на кораба за действителността на претендирания плавателен стаж. Поради това и установяването на факта на действително осъществяване на плавателен стаж в претендирания период чрез разпит на допуснатите от първоинстанционния съд двама свидетели е в противоречие със закона. Съдът се е позовал на недопустимо доказателство, с което е нарушил съществено процесуално правило, но такъв довод касаторът не релевира, а съдът не може служебно да се произнася по наличие на съществени процесуални нарушения.

Що се отнася до представените в хода на съдебното производство три броя фишове за заплата следва да се посочи, че те първо, не са допустимото от чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6 писмено доказателство, и второ, по никакъв начин не доказват действително прослужен стаж. Фишът за работна заплата дори не е документ, удостоверяващ получаването на посочената в него сума, тъй като не материализира признание за получаването. Той е само документ, който съдържа информация за това каква сума е начислена, на какво основание, какви удръжки са направени и каква сума подлежи на плащане. Подписването на фиша доказва само уведомяването на морското лице за посочените в него факти (виж mutatis mutandis Решение № 89 от 29.03.2013 г. на Върховния касационен съд, ІV гр. о., по гр. д. № 558/2012 г.; Решение № 241 от 7.01.2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр. о., по гр. д. № 3269/2014 г.; Решение № 114 от 13.05.2016 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 101/2016 г.). Дали соченото във фиша възнаграждение е изплатено или не е не се доказва от фиша, а и да би се доказало фактът на изплащане на възнаграждението не доказва по надлежния начин претендирания плавателен стаж.

Видно от изложеното нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство г-н Маринов е представил моряшката книжа или поне е поискал представянето на екипажния списък, за който самия капитан на кораба заявява в съдебно заседание, че е на борба на кораба. Представените записки са издадени от управителя на агентската компания и поради това не удостоверяват релевантния факт на "началната дата на договора – при качване на кораба".

Следователно г-н Маринов би следвало да разполага с намиращи се у него доказателства, чрез които с оглед на установеното в чл. 8, ал. 4 от Наредба № 6 да докаже действителността на претендирания плавателен стаж. Той не е ангажирал релевантни доказателства, а негова е доказателствената тежест да установи чрез допустимите доказателства претендирания плавателен стаж. Органът няма задължение вместо него да издирва доказателства. Органът има задължение да провери достоверността на представените доказателства.

Първоинстанционният съд като не е установил гореизложеното е направил необосновани фактически изводи и неправилно е приложил материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Съдът следва да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Маринов.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди И. Николов да заплати на Изпълнителна агенция "Морска администрация" – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, за настоящата инстанция са в размер на 70, 00 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 150, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд