Решение № 123 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2015 г.

Решение № 123 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Цветан Ценов Дамянов от гр. София против решение № 8101/22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 8686/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 922/28.04.2010 г. и заповед № 3153/08.10.2012 г. на председателя на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените заповеди. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - председателят на Софийски градски съд, представляван от процесуалния представител Ел. Еленков - служител с юридическо образование, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните заповеди. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Цветан Ценов Дамянов против заповед № 922/28.04.2010 г. и заповед № 3153/8.10.2012 г., издадени от председателя на Софийски градски съд. За да постанови това решение съдът е приел, че двете заповеди са вътрешноведомствени актове, с които се засягат права на граждани и юридически лица, които не са техни адресати, поради което съдебния контрол е допустим на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК; оспорващият е включен в списъка за вещи лица към Софийски градски съд, освен това е страна по две граждански дела, което обуславя правния му интерес от оспорването. С двете заповеди e наредено за времето от 15 ч. до 17 ч. - по първата и от 14 ч. до 17 часа - по втората, справки по посочените видове дела да се извършват единствено в Адвокатска стая като се предоставят от деловодител на съответното отделение въз основа на електронната деловодна система "Lawsuit". Съдът е приел, че двете заповеди са издадени на основание чл. 164 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.), според която съдебните служители дават справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата в рамките на работното време без прекъсване от 9.00 до 17.00 ч., като обедната почивка се ползва по график. Съдът е посочил, че тази разпоредба е в главата "Права и задължения на съдебните служители" и кореспондира с разпоредбите на чл. 49, т. 7 и чл. 86, ал. 5 от същия правилник. Заповедите са издадени в изпълнение на правомощието на председателя на съда да прецени как по най-оптимален начин в рамките, установени от закона да организира работата на съдебните служители съобразно конкретно възникналите нужди. Със заповедите не е променена законовата продължителност на работното време на съдебните служители, а се касае за реорганизиране на дейността с цел ефективно изпълнение на възложените им функции. Наред с това съдът е заключил, че при съпоставка на нормите за непрекъснатост на работното време на деловодствата с граждани и юридически лица и задължението на Служба "Съдебно деловодство" да осигурява производството по висящи дела и влезли в сила съдебни актове - чл. 48 от правилника, разпореждането за разпределение на работното време съответства на целта на правилника и принципите на законност, отговорност, прозрачност, бързина, ефективност, лоялност и йерархична подчиненост съобразно изискванията за качествено обслужване на физическите и юридическите лица. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция са заповед № 922/28.04.2010 г. и заповед № 3153/8.10.2012 г. за изменение на първата, и двете издадени от председателя на Софийски градски съд. С първата от посочените заповеди е наредено следното: "Считано от 3.05.2010 г. справки по делата на Гражданско отделение /първоинстанционни и въззивни състави/, Търговско отделение, Частни жалби /частни граждански дела, образувани по частни жалби и молби за обезпечение на бъдещ иск/ от 15 часа до 17 часа се извършват единствено в Адвокатска стая. Те се предоставят от деловодител на съответното отделение въз основа на електронната деловодна система "Lawsuit". Завеждащите служби на Гражданско отделение търговско отделение и Частни жалби изготвят месечен график, по който деловодителите от отделението предоставят справките в Адвокатска стая. При необходимост завеждащият на съответното отделение извършва промяна на графика на дежурствата на деловодителите от отделението в Адвокатска стая. Нормалното функциониране на електронната деловодна система на съда се осигурява от системните администратори с предимство. При липса на достъп до електронната деловодна система справките по делата на Гражданско отделение, Търговско отделение и Частни жалби се предоставят в самите деловодства на отделенията от деловодителите въз основа на делата." В заповедта са дадени също нареждания относно начина на разгласяването на заповедта, както и относно лицата, до чието знание следва да бъде доведена същата. Втората от оспорените заповеди е с идентично съдържание, с изключение на частта, в която се определя времевия период, за който отнасят нарежданията, като същият е определен от 14 часа до 17 часа /по първата заповед началният час е 15/. В заповедта е посочено, че се прилага от 10.10.2012 г., а от съдържанието й е видно, че деловодство "Частни жалби" е с променено наименование - "Частни жалби и обезпечения". Като правно основание за издаване на двете заповеди са посочени разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. чл. 88 ЗСВ /има се предвид Законът за съдебната власт/. Във втората заповед е посочено, че се издава и на основание чл. 164 ПАРОАВАС. Безспорно е, че тази абревиатура означава Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, чл. 66 от 18.08.2009 г.; изм. с решение № 3013 от 4.03.2013 г. на ВАС на РБ - бр. 40 от 30.04.2013 г., в сила от 30.04.2013 г.; отм., бр. 8 от 28.01.2014 г. с Правилника за администрацията в съдилищата, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2015 г. В първата от оспорените пред съда заповеди - № 922/28.04.2010 г., е посочено, че се издава на основание "чл. 164 ПСАдм." Към момента на издаването на заповедта в позитивното право не съществува нормативен акт с такава абревиатура, но, както е приел и първоинстанционният съд, следва да се приеме, че се предвид разпоредбата на чл. 164 ПОРАОВАС, който е устройствения правилник, действащ към момента на издаването на заповедта и очевидно се касае до техническа грешка при изписването на наименованието му. В разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗСВ са регламентирани правомощията на председателя на окръжния съд, като по т. 1 е предвидено, че осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява. Съгласно чл. 88 ЗСВ, в град София има градски съд с правомощия на окръжен съд. Предвид тези разпоредби, първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорените пред съда заповеди са издадени в рамките на правомощията, предоставените на председателя на Софийски градски съд. Споделят се също изводите, че заповедите са издадени в писмена форма и имат необходимото съдържание, а доколкото не е предвидена специална процедура за издаването им и с оглед тяхната правна същност на вътрешнослужебни актове, следва да се приеме, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването им. Заповедите обаче не съответстват на материалния закон и на целта на закона и в този смисъл настоящият състав не споделя обратния извод на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 164 ПОРАОВАС (отм.), посочена като правно основание за издаване на двете заповеди /с направеното по-горе уточнение за заповед № 922/28.04.2010 г./, е предвидено, че съдебните служители дават справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата в рамките на работното време без прекъсване от 9.00 до 17.00 ч., като обедната почивка се ползва по график. Както е посочил и първоинстанционният съд, тази разпоредба се намира в глава двадесета от правилника, озаглавена "Права и задължения на съдебните служители" и нарежданията, които са дадени с оспорените заповеди не противоречат на посочената разпоредба. Действително, с двете оспорени заповеди са разпределени /между съдебните служители в посочените деловодства и времево/ задълженията на съдебните служители в рамките на установеното работно време от 9.00 до 17.00 ч., но не е изменена продължителността на работното време. Няма спор относно това, че служителите в Служба "Съдебно деловодство" имат правомощието да предоставят справки по делата, регламентирано в чл. 49, ал. 1, т. 7 ПОРАОВАС (отм.), както и че службата има общото задължение да осигурява производство по висящи дела и влезли в сила актове, предвидено в чл. 48 от същия правилник. Незаконосъобразността на оспорените заповеди произтича от несъответствието им с разпоредби от глава дванадесета от ПАРОАВАС (отм.), озаглавена "Достъп до информация". В чл. 86, ал. 1 е предвидено, че съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Според чл. 87, ал. 1, страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стаята за четене на делата, след като попълнят контролен лист; според ал. 2, копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от Служба "Съдебно деловодство"; според ал. 3, по писмена молба Служба "Съдебно деловодство" издава съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разрешение на съдията докладчик; според ал. 4, в деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите. На първо място следва изрично да се уточни, че правото на страните, техните представите и адвокатите да се запознават с делата /регламентирано в чл. 87, ал. 1 от правилника/ не се покрива по съдържание с правото им да получават справки за движението на делата. Първото право е значително по-широко по обем, тъй като запознаването на страните с делата несъмнено има предвид и физическия достъп на посочените лица до съответното дело, което от своя страна им дава възможност да се запознават със съдържанието на всички документи по делото, включително на представените доказателства и доказателствени средства, направените искания и възражения, на съответните доводи и съображения, съответно - на мотивите на съда по постановените от него актове и т.н., както и да направят справка по документите, удостоверяващи извършените от съда процесуални действия, като например призовки и разписки за връчването им, внасяне на такси и други подобни. Правото да се получи справка за движението на делото включва получаването на информация относно насрочването и разглеждането на делото в открито или закрито заседание, датите и евентуално - съдържанието на постановените съдебни актове по движението на делото и по същество, датите и евентуално - кратко съдържание на постъпилите молби и искания от страните и данни за представяне на писмено заключение по делото и други подобни. На следващо място, предоставянето на справка поначало означава предоставяне на изведена информация, в смисъл на даване на информация от едно лице на друго. Предоставянето се осъществява от съдебен служител на страна по делото, неин представител или адвокат, докато за случаите, при които посочената категория лица /страни, представители и адвокати/ сами извличат информацията за посочените факти и обстоятелства по движението на делото не става въпрос за "предоставяне на справка", а за "осъществяване на справка", тоест за информация за движението на делото, която самото лице извежда от документите по делото чрез четене, запознаване, разглеждане. Като се държи сметка за посоченото съдържателно разграничение между "запознаване с делата" по смисъла на чл. 87, ал. 1 от правилника и "даване/предоставяне на справки на страните" по смисъла на чл. 164 и чл. 49, ал. 1, т. 7 от правилника, се налага извода, че задължението на съдебната администрация по чл. 86, ал. 1 да осигури пълнота на информацията, събирана в съответния съд, не може да бъде изпълнено в случаите, при които на страните, техните пълномощници и адвокатите се предоставя само справка за движението на делата. На трето място, видът и съдържанието на информацията, която се попълва /качва/ в електронната деловодна програма "Lawsuit" не е нормативно регламентирано, но ноторно е, че в тази система се съдържа информация единствено относно движението на делата и по-точно - информация относно останалите обстоятелства, изброени неизчерпателно по-горе при обсъждането на съдържанието на понятието "справки по движението на делото". Отделно от това, съдържанието на информацията, която се попълва /внася/ и съответно се съдържа в електронната деловодна система "Lawsuit" и по-конкретност - подробността на тази информация, е различна в зависимост от личната преценка, включително прецизността и старателността на съответния съдебен служител, който я попълва. От изложеното се налага извода, че нарежданията, които са дадени в първия абзац на оспорените заповеди /цитиран дословно по-горе/, а именно в посочения часови диапазон, по посочените видове дела, справки да се извършват единствено в Адвокатска стая и тези справки да се предоставят от деловодител на съответното отделение въз основа на електронната деловодна система "Lawsuit", противоречат на разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ПОРАОВАС и в този смисъл ограничават достъпа на страните, техните пълномощници и адвокатите до делата. На първо място, в заповедите ясно е посочено, че се касае до справки, т.е. до извлечение на информация, а не достъп до самото дело. На следващо място, изрично е указано, че справката се извършва единствено в Адвокатска стая /по своята същност това е "стая за четене на делата" по смисъла на чл. 87, ал. 1 от правилника/ и се предоставя от деловодител на съответното отделение, т.е. правоимащите лица /страните, техните пълномощници и адвокатите/ не могат да направят самостоятелна проверка по делото. На трето място, изрично е указано, че справката се предоставя въз основа на електронната деловодна система "Lawsuit". Следва в тази връзка да се отбележи, че с оглед нареждането, дадено в четвъртия абзац на всяка от заповедите /при липса на достъп до електронната деловодна система, справките по делата на гражданско отделение, търговско отделение и частни жалби да се предоставят в самите деловодства на отделенията от деловодителите въз основа на делата/, не оставя никакво съмнение по въпроса, че при наличие на достъп до електронната деловодна система "Lawsuit", справките не се правят въз основа на делата, а само въз основа на данните, съдържащи се в тази електронна деловодна система. Наред с изложеното, при извършване на справки по делата в часовете от 14 до 17 /от 15 до 17 ч. по първата заповед/ само въз основа на електронната деловодна система "Lawsuit" е обективно невъзможно да се изпълнят задълженията на Служба "Съдебно деловодство", съответстващи на правата на страните, техните пълномощници и адвокатите, регламентирани в чл. 87, ал. 2 и 3 от правилника, да получат копия от приложените към делата книжа в деня на поискване и да получат съдебни удостоверения, преписи и извлечение от приложените към делата книжа в указания срок. След като в посочените часове страните, техните пълномощници и адвокати изобщо нямат достъп до самите дела, то същите обективно нито биха могли да поискат, нито да получат визираните документи. Разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и 3 от правилника не ограничават работния ден на съответните служби в съда само до 14 часа /съответно 15 часа при действието на първата заповед/, за да се приеме, че вменените с тях задължения биха могли да бъдат изпълнени в рамките на деня, но до 14 часа /съответно - 15 часа/. Нарежданията по двете оспорени заповеди ограничават изпълнението и на задължението по чл. 87, ал. 4 от правилника /в деня преди съдебното заседание делата да са на разположение на страните, техните представители и адвокатите/ само до 14 часа /съответно - до 15 часа при действието на първата заповед/. По изложените съображения, оспорените заповеди № 922/28.04.2010 г. и № 3153/8.10.2012 г. на председателя на Софийски градски съд противоречат на материалния закон и на целта на закона. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - в нарушение на материалния закон и при необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което двете заповеди да бъдат отменени. Следва за прецизност да бъде посочено, че се постановява отмяна и на двете заповеди, въпреки изменението на заповед № 922/28.04.2010 г. със заповед № 3153/8.10.2012 г., тъй като първата не е отменена и при отмяната на последващата, първата би продължила действието си. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 15 лв. за платени държавни такси за двете инстанции, затова в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноски в този размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение