Решение № 3627 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2014 г.

Решение № 3627 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7640/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свиленград чрез пълномощника си юриск. Жени Савова срещу решение № 54/7.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което по жалба на "СЖС България" ЕООД - гр. София е отменено решение № 8000-1026/13.11.2013 г. на началника на същата митница, потвърдено с решение № 630/18.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници" за определено митническо задължение 9 778,03 лв. мито и 45 413,52 лв. ДДС и лихви поради неприключване на транзитна операция на стоки - резервни части за МПС. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 206, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. (Регламента) и е приел, че за дружеството не възниква вносно митническо задължение. Излагат се доводи, че предмет на спора е не дали камионът, намиращ се под режим транзит, е претърпял злополука, а това, че отговорното лице не е уведомило митническите органи своевременно, че транзитната операция няма да бъде завършена, а и не са представени доказателства защо не е приключила. Сочи се в касационната жалба, че "СЖС България" ЕООД не е представило пред митническите органи никакви доказателства какво се е случило с товара и затова счита, че неправилно съдът е приел, че стоката е погинала, позовавайки се на декларация за приемане от 7.11.2013 г. Според касатора с неуведомяването на митническите органи за настъпилото обстоятелство, дружеството е възпрепятствало същите да извършат предвидените в чл. 39, § 3 от Регламента действия. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "СЖС България" ЕООД срещу решение № 8000-1026/13.11.2013 г. Ответникът по касационната жалба "СЖС България" ЕООД - гр. София чрез процесуалните си представители адв. Топалова и юриск. Панайотов я оспорва с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно по съображения, подробно развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "СЖС България" ЕООД срещу решение № 8000-1026/13.11.2013 г. на началника на същата митница за определено митническо задължение 9 778,03 лв. мито и 45 413,52 лв. ДДС и лихви поради неприключване на транзитна операция (външен общностен транзит) за стоки - резервни части за МПС. Направлението, което било дадено от отправното митническо учреждение МП "Капитан Андреево" на отговорното за транзита лице "СЖС България" ЕООД е Република Чехия с получател на стоките слънцезащитна козирка (авточасти) за "Fompak" A. S. Съдът е установил по делото, че митническите органи са изпратили чрез информационната система БИМИС запитване за издирване до декларираното получаващо митническо учреждение и на 13.06.2013 г. е получен отговор от чешкото митническо учреждение, че процесните стоки не са били представени пред декларираното получаващо митническо учреждение. Съдът е приел за достоверни твърденията на дружеството, че в района на гр. Кечкемет, Унгария автокомпозицията, с която се извършва режим транзит се е запалила и са изгорели, както камионът, така и стоката, намираща се в него. Според съда правилно митническите органи са приели, че "СЖС България" ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 39, § 1 от Регламента за уведомяване на получаващото митническо учреждение и е установено безспорно, че транзитната операция не е приключила, както и че е възникнал пожар и че отговорното за операцията лице не е уведомило митническите органи за това. Съдът обаче за да мотивира решението си е приел, че неизпълнението на посоченото изискване не е достатъчно, за да обоснове извод, че за процесните стоки е възникнало митническо задължение. Затова съдът е направил извод, че е налице безвъзвратна загуба на стоките, което се установява от удостоверението за пожар от 7.11.2013 г. и е счел, че поради настъпило форсмажорно обстоятелство не се дължи определенето от митническите органи митническо задължение. Приложима според съда е разпоредбата на чл. 206, § 1 от Регламента и затова е направен извод, че оспореното решение е незаконосъобразно и е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено. Между страните по делото не се спори, че при извършване на транзитна операция за превоз на стоки до Република Чехия, на територията на Унгария товарната композиция и превозваните с нея стоки са претърпели пожар и са погинали. Спорът според касатора е, не дали е възникнал пожар на товарната композиция, а дали поради несвоевременното уведомяване на отговорното за транзита лице "СЖС България" ЕООД дължи или не заплащането на определените с оспореното пред първоинстанционния съд решение публични задължения - 9 778,03 лв. мито и 45 413,52 лв. ДДС и лихви. Настоящият съдебен състав счита, че не може спорът да се разделя по този начин. Релевантни за правилното му решаване са, както факта на възникнал или не пожар и погиване на стоката, така и дали ако е установена безвъзвратната загуба на стоката по смисъла на чл. 206 от Регламента, то само поради несвоевременното уведомяване на получаващото митническо учреждение или най-близкото такова по време на инцидента, отговорното за транзитната операция лице дължи публичните вземания, определени с решението на митническия орган. Поради това не следва двете обстоятелства да се разграничават, а да се разглеждат в съвкупност. Никъде нито в Регламента, нито в българското законодателство не е дефинирано незабавното уведомяване, поради което следва да се счита, че то трябва да се осъществи при първа възможност за отговорното лице. В случая, като се има предвид избухналия пожар в товарната композиция, по обективни причини отговорното лице не е имало възможност за незабавно уведомяване и представяне на необходимите документи. Съмненията на митническите органи в случая са поради това, че според тях не е ясно дали стоката, превозвана за направление република Чехия наистина е унищожена или с нея отговорното лице се е разпоредило. В процесния случай са стартирани две процедури за издирване със запитване (изпращане на формуляр ТС20) до унгарските митнически власти, тъй като няма спор по делото, че пожарът е възникнал на територията на Унгария в района на гр. Кечкемет. Установено е, че доказателства за възникналия пожар са представени в по-късен момент с жалбата на "СЖС България" ЕООД по административен ред. Със служебно удостоверение от пожарна служба в Унгария се установява, че на 2.05.2013 г. е възникнал пожар на автомагистрала М5 в участък 70 км. - 71 км., като се е запалил седлови влекач с полуремарке, като влекачът е със словашки контролен номер, а полуремаркето с български Х9098ЕЕ. В повторно издаденото удостоверение за пожар от 7.11.2013 г. е пояснено, че пожарът се е разпространил по цялото протежение на ТИР-а (автомобил и товар). Следователно, макар, че отговорното лице се е снабдило в по-късен момент с необходимите документи за пожара и не е уведомило на основание чл. 39, § 1 от Регламента незабавно митническите власти и транзитната операция не е завършена, то е установено по безспорен начин, че непредставянето на стоката на получаващото чешко митническо учреждение не е поради извършване на действия по разпореждане със стоката, т.е. няма никакви данни те да са пуснати в обръщение, от което отговорното лице да е получило приход (печалба), а че стоката е погинала, вследствие на пожар. Това обстоятелство не води до възникване на задължения за заплащане на публични вземания - мито и ДДС, както е сторено с оспореното пред първоинстанционния съд. При липсата на данни, че е налице отклонение от митнически надзор на процесната стока, правилно решаващият съд е отменил решението на митническия орган, с което "СЖС България" ЕООД е бил задължен с мито и ДДС. Изрично в решение по дело С-273/12 г. СЕС е приел в т. 32, че и при безвъзвратна загуба на стоката, вследствие на непреодолима сила чл. 206 от Митническия кодекс не позволява да се изключи възможността от възникване на митническо задължение, когато е налице хипотезата на отклонение на стока от митнически надзор, посочена в чл. 203, § 1 от този кодекс. В случая такова отклонение на процесната стока не е установено, а тъкмо обратното - установено е, че стоката е погинала при пожара, поради което няма никакви данни, че тя е отклонена от митнически надзор (напр. продадена). В процесния случай унищожаването на стоката при пожара е установена. Освен това видно от представената декларация за приемане, вх. № К-2175/2013 от 7.11.2013 г. налице е дадено разрешение от унгарските власти за събиране и транспортиране на пластмасовите отпадъци с тежина 14000 кг., каквото е теглото на товара, установено в CMR 13KR142EX 1309328EX, като по този начин се потвърждава извода за унищожение на всички превозвани в товарната композиция стоки, а това означава, че те не са отклонени от митнически надзор чрез пускането им в обращение. Правилно съдът се е позовал и на декларация за приемане от 7.11.2013 г., от която се установява, че "Дизайн Кфт" ООД е приело, транспортирало и обезопасило промишлените отпадъци - замърсени пластмасови отпадъци (тенти и резервни части) в количество от 1400 кг, получени при транспортна дейност на "Ато Транс С. Р. О.". Правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да се приложи чл. 206, § 1 от Регламента, според който вносно митническо задължение не възниква при безвъзвратна загуба на стоката, какъвто е и процесният случай. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,