Решение № 11093 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2015 г.

ВАСVIII отделение21.10.2016 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 941 от 26.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1038/14 г., по описа на Административен съд гр. Б. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - Б., при ЦУ на НАП, да заплати на А. С. С., гр. Б., сумата от 3900 лева, направени разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11093 от 21.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" - Б., при ЦУ на НАП, срещу решение № 941 от 26.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1038/14 г., по описа на Административен съд гр. Б./АС/, с което е отменен Ревизионен акт № 021302331/21.01.2014 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите, в частта, потвърдена с решение № 121/22.04.2014 г. на началника на отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на директор на дирекцията. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата- А. С., в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез адв. Г- Найденова излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА, с който на А. С. са установени допълнителни задължения за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 66 821.38 лева, ведно с лихви за забава в размер на 52 678.32 лева, както и изравнителни вноски за 2006 г. по ДОО в размер на 2 103.01 лева и лихва от 2 840.18 лева, за НЗОК в размер на 664.11 лева и лихва от 515.03 лева и за ДЗПО УПФ в размер на 553.42 лева с лихва от 747.41 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 - 124а от ДОПК, поради констатирано несъответствие между доходите на лицето за ревизирания период и извършените от него разходи за същия период, в т. ч. разходи за живот и издръжка; за закупуване на движими вещи и недвижими имоти; направени вноски на парични средства по депозитни сметки; за финансиране стопанската си дейност в качеството си на едноличен търговец, както и предоставени средства под формата на временна финансова помощ на дружества, в които лицето има участия и др. Подробно са обсъдени събраните в ревизионното производство доказателства от които в хода на ревизията е прието, че са недоказани твърденията за предоставени заеми от физически лица, тъй като не са представени на ревизията достатъчно доказателства за произход на средствата, за тяхното съхранение и за реалното им предоставяне в заем на съответната дата. Предвид установените кредитни салда на паричните средства в брой, ревизиращият орган е приел, че изразходените парични средства над размера на наличните такива в съответните дни от 2006 г, в размер на 284 021.38 лева според изготвената справка за движението на паричните средства в брой, представляват средства с недоказан произход, поради което е определен размер на данъчната основа по ЗОДФЛ (отм.) на основание чл. 122, ал. 2, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и данък за довнасяне в размер на 66821.38 лева, ведно с лихва в размер на общо 51 506.75 лева, съгласно приложен лихвен лист (Приложение № 10 към РД). Определени са и съответните изравнителни вноски по ДОО в размер на 2 103.01 лева и лихва от 2 840.18 лева, за НЗОК в размер на 664.11 лева и лихва от 515.03 лева и за ДЗПО УПФ в размер на 553.42 лева с лихва от 747.41 лева. Съдът е обсъдил приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която, при стойностите, посочени в паричния поток, изготвен в хода на ревизионното производство, е налице превишение в годишен размер на получените доходи над извършените разходи, със сумата от 61 680.45 лева. При така установеното съдът е приел, че установеният в хода на ревизията недостиг на парични средства за 2006 г. в размер на 284 021.38 лева, формиран като сбор от суми, с които в отделни дни от периода разходите превишават приходите на ревизираното лице е незаконосъобразен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съгласно която сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчна основа, формирана от облагаемия доход, придобит през данъчната година и практика на ВАС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопоризводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спорът е свързан с правилно приложение на материалния закон, а именно допустимо ли е при установен моментен недостиг на парични средства, в рамките на финансовата година да се приеме, че този недостиг представлява укрити доходи за цялата година. Настоящият състав намира, че законосъобразно съдът е приел, че приложимата материалноправна разпоредба изисква данъка да се определя въз основа на доход придобит през годината, а не за определен месец или ден от годината. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС, а доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съотношението между приходите и разходите следва да бъде определено на годишна база. В конкретния случай приходите, признати от приходните органи, превишават разходите на лицето на годишна база, което се установява от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Данни за положително крайно салдо за 2006 г. се съдържат и в изготвения от приходните органи паричен поток на ревизираното лице, поради което правилно съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че лицето не е доказало получените заеми от други физически лица. При така установеното за липса на несъответствие между декларирания и действителния годишен доход на ревизираното лице, не е налице и основание за определяне на допълнителни изравнителни вноски за ДОО, за НЗОК и за ДЗПО УПФ за 2006 г. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния съдебен акт и претенцията на ответника по жалбата, Дирекция "ОДОП" - Б., при ЦУ на НАП, следва да заплати на А. С. С., гр. Б., сумата от 3900 лева, съгласно представен списък на разноските. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

1