Решение № 16791 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2019 г.

Решение № 16791 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Кичашки, подадена чрез адв. З. Наумов против Решение № 62/10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 274/2018 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-04000517005041-091-001/28.05.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение № 163/28.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е извършил преценка на събраните доказателства и не съобразил допуснатото съществено нарушение от приходната администрация, изразяващо се в това, че органите са преминали към ревизия по специалния ред с връчено уведомление на 23.11.2017 г., преди да са събрани доказателствата за наличие на основанията за ревизия по особения ред, станало с приобщаването на протокол от 06.03.2018 г. за приключване на проверката. Счита, че представените още в хода на ревизията покупно – изплащателни сметки доказват получаването на приходи, които е следвало да формират начално салдо различно от приетото такова в размер на 0, 00 лева от приходната администрация. В нарушение на съдопроизводствените правила, поради неправилно разпределение на доказателствената тежест, съдът изключил от доказателствата по делото оспорените от приходната администрация покупно – изплащателни сметки. По изложените доводи се претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество, като се отмени издадения РА. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли Върховен административен съд да постанови решение, с което да потвърди решението, и присъди разноски за касационната инстанция в размер на 1712 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд (АС) – Видин, е отхвърлил жалбата на И. Кичашки против РА № Р-04000517005041-091-001/28.05.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение № 163/28.08.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2013 г. в общ размер на 12 176, 00 и лихва в размер на 5 041, 14; за 2014 г. данъчни задължения в общ размер на 7 527, 00 лева и лихва в размер на 2 351, 53 лева; за 2015 г. – главница в размер на 3 519, 00 и лихва в размер на 741, 07 лева; за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. са определени вноски за здравно осигуряване в общ размер на 6 140, 10 лева, от които за внасяне в размер на 6 020, 10 лева и лихва в размер на 1 914, 89 лева. За да постанови решението, АС - Видин е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при лиса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След това съдът подробно е описал установената в хода на ревизията фактическа обстановка, която приел за безспорно установена. Приел е за безспорно установено, че за ревизирания период 2013 – 2015 г., ревизираното лице (РЛ) И. Качашки е участвало в управлението и е притежавало дялове в "Китекс Агро" ЕООД, "Китекс" ЕООД, "Лиди Ком" ЕООД, "Китекс Метал" ЕООД и "Китекс Транс Континентал" ЕООД, като за него има подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключен трудов договор от 02.02.2015 г. с "Китекс Ойл" ЕООД, с управител и представляващ Б. Кичашки – негов син. От РЛ за 2013 г. имало подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за придобит доход от производство на риба. Приел е за безспорно установено от извършена проверка на "Китекс Ойл" ЕООД, че през 2013 г., РЛ е предоставило в заем суми на това търговско дружество по договор за заем от 28.01.2013 г. в размер на 27 500 лева и по договор за заем от 07.01.2013 г. в размер на 56 500 лева, както и предоставило суми по договор за дарение от 02.08.2013 г. в размер на 57 500 лева. А при извършена насрещната проверка на "Китекс Транс Континетал" ЕООД се установило, че РЛ е внесло сумата от 65 500 лева на 31.01.2014 г. - за захранване на касата на дружеството. Съдът е приел е за установено, че през 2014 г. РЛ, заедно със съпругата си е закупило МПС на стойност 300 евро / 586, 75 лева, от които 1/2 част на А. Кичашка/. Прието е, че горните суми основно формират разходната част на паричния поток за 2013 г. и 2014 г., която не съответства на декларираните и получени приходи от РЛ за същите периоди. Съдът е приел за безспорно установено, че от РЛ са получени преводи на суми по банковите му сметки, както следва от "Монтемил" на 16.06.2013 г. в размер на 7 000 лева от В. Младенова в размер на 1 700 лева, както и на 19.09.2013 г. от С. Христов в размер на 7 550 лева. През същата 2013 г. били получени и суми от продажба на недвижимо имущество на "Слънчоглед 125" в размер на 45 000 лева, от които 1/2 част са на А. Кичашка. Установени били също доходи от продажба на царевица през 2014 г. в размер на 31 622, 20 лева, като доходът не е деклариран в декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. При липсата на подадена декларация за доходите, с изключение на тази за 2013 г. съдът е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Приел е, че за 2013 г. и 2014 г. са установени укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК от неизяснен източник, които следва да се третират като облагаеми суми от други източници по смисъла на чл. 12 и чл. 35, т. 6 от същия закон и следва да се облагат с данък по чл. 48 от него. В тази част са включени постъпленията по банковата сметка на РЛ. По отношение на получените суми от "Монтемил", В. Младенова и С. Христов в общ размер на 16 250 лева, съдът е посочил, че не е установено, те да представляват грешни преводи, поради което представляват облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Като по отношение на дохода от продажба на земеделска продукция в общата годишна данъчна основа е включена сумата от 18 973, 32 лева, тъй като придобития доход от продажба на царевица в размер на 31 622, 20 лева е намален с нормативно признати разходи в размер на 40 % - 12 648, 88 лева. Приел е, че за 2013 г., 2014 г. са установени основания по чл. 22, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като разходите на лицето, основно формирани от предоставени от същия заеми и дарения на "Китекс Ойл" ЕООД превишават приходите и декларираните доходи на РЛ. Приел е че за 2015 г. е определена данъчна основа под формата на държавни помощи и субсидии в размер на 3 627, 56 лева, доход също включен в общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. В хода на проверката е установено, че сумата получена по схемите за директни плащания в размер на 6 045, 93 лева, за които по чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ са определени нормативно признати разходи в размер на 40 % - 2 418, 37 лева. След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е обосновал самостоятелни правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение началното салдо към 01.01.2013 г., установените укрити приходи и превишения на разходите над доходите на ревизираното лице за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Съдът приел за неоснователен довода на жалбоподателя за включване в началното салдо на сума в общ размер на 527 980, 78 лева, изплатени му по покупко – изплащателни сметки от "Биметал" ЕООД и "Маркетметал" ЕООД за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Изложил е съображения, че посочените документи не са взети предвид от органите по приходите при извършването на ревизията, поради факта, че при насрещни проверки на търговските дружества не са установени документи, които да доказват изплащането на сумите по въпросните покупко – изплащателни сметки, като разходни касови ордери или други такива. Съдът също ги е изключил от доказателствения материал, като е приел, че след оспорването истинността на представените от жалбоподателя частни документи - покупко – изплащателни сметки от "Биметал" ЕООД и "Маркетметал" ЕООД за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и разпределение на доказателствената тежест, от страна на жалбоподателя не се представили доказателства в подкрепа на истинността им. Именно поради недоказване на истинността на представените частни документи от страна на жалбоподателя, съдът е кредитирал заключението на счетоводната експертиза само в нейната т. 1, в която то съвпадало с установеното от органите по приходите, тъй като в т. 2 от заключението било прието за начално салдо за 2013 г. сума в размер на 527 980, 78 лева от придобити доходи / приходи от 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съобразно представените покупко – изплащателни сметки. Предвид установените обстоятелства и определени нови размери на облагаемия доход по ЗДДФЛ на РЛ, съдът е приел, че правилно са определени допълнителни задължения за вноски за ЗО в общ размер на 6 140, 10 лева, от който за внасяне 6 020, 10 лева и лихви върху тях в размер на 1 914, 89 лева. Обжалваното решение е правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати такива, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Първоинстанционния съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията, както и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключение по назначена експертиза, като е изложил собствени фактически констатации и правни изводи по всички спорни по делото въпроси. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът не съобразил допуснатото съществено нарушение от приходната администрация, изразяващо се в това, че органите са преминали към ревизия по специалния ред с връчено уведомление на 23.11.2017 г., преди да са събрани доказателствата за наличие на основанията за ревизия по особения ред, станало с приобщаването на протокол от 06.03.2018 г. за приключване на проверката. Такова нарушение на първо место не е допуснато, предвид, че след като РЛ е уведомено на 23.11.2017 г., с изпращане на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за определяне на данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред, органа по приходите е определил не по-кратък от 14 дни срок на РЛ за представяне на доказателства и за вземане на становище, а РД и РА са издадени след изтичане на определеният срок от уведомлението по чл. 124 от ДОПК. На второ место, АС – Видин се е съобразил със задължението му като съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК да се произнесе дължат ли се или не от И. Кичашки определените с ревизионния акт данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Това задължение на съда като съд по същество означава, че дори да установи, че ревизията е допуснала процесуални нарушения, стига те да не са свързани с основанията за нищожност на ревизионния акт, при всички останали случаи задължение на съда е да се произнесе по съществото на спора - приложението на материалния закон. За да отговори на спорния по делото въпрос относно началното салдо към 01.01.2013 г., съдът не е взел предвид единствено декларацията по реда на чл. 124 от ДОПК за 2006 г. на ревизираното лице, в която не са декларирани налични парични средства, които да се включат в началното салдо, а е разгледал в съвкупност всички доказателства относно този спорен въпрос. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за установено по делото нулево начално салдо към 01.01.2013 г., поради следните съображения: При правилно разпределение на доказателствената тежест на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК, при оспорване от страна на приходната администрация на представените от РЛ частни писмени документи - покупко – изплащателни сметки от "Биметал" ЕООД и "Маркетметал" ЕООД за 2009 г., 2010 г. и 2011 г, които не носят подписа на оспорващата ги страна, правилно първоинстанционния съд е приел, че тежестта за доказване истинността на документа пада върху страната, която го е представила, а в случая това е бил жалбоподателя. При липса на ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя за установяване истинността на оспорените документи, и отделно от това въз основа на установените в хода на ревизията факти, че при насрещни проверки на търговските дружества не са установени документи, които да доказват изплащането на сумите по въпросните покупко – изплащателни сметки, като разходни касови ордери или други такива, настоящата инстанция счита за правилен извода на АС – Видин, че оспорените документи са неистински, поради което твърдението на РЛ налични суми към 01.01.2013 г., получени по покупко – изплащателни сметки от "Биметал" ЕООД и "Маркетметал" ЕООД за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е недоказано. Ето защо като е кредитирал заключението по т. 1 от назначената ССчЕ, като е взето предвид 0, 00 лева начално салдо, съдът е постановил съдебния си акт в съответствие със събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон. В касационната жалба не се твърди неправилност на решението в частта на установените доходи с недоказан произход, нито неправилност на решението относно установените превишения на разходите над приходите на годишна база за 2013 г., 2014 г., и 2015 г. При липса на други касационни оплаквания и след служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящата инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По тези съображения, решението на АС - Видин, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответната по касация страна за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид обстоятелството, че Дирекция "ОДОП" – Велико Търново е депозирала само отговор на касационната жалба, чрез юрисконсулт, без да е осъществено процесуално представителство, дължимите разноски в полза на Национална агенция по приходите следва да се определят на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3/4 от 1 712 лева или това е сумата от 1 284 лева, които И. Кичашки, следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение.