Решение № 6825 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2021 г.

Решение № 6825 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. срещу Решение № 6110/5.11.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 3658/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. С. срещу Заповед № 4/15.01.2020 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) и Б. С. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните норми. Счита, че неправилно съдът е приел, че са налице и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Излага съображения, че заповедта е издадена след изтичане на едногодишния срок за изпитване. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя Списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. С.. Ответникът по касация – Председателят на КПКОНПИ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. К. и юрк. А.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От приетите по делото доказателства от фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Със Заповед № ДС-858/28.11.2018 г. на председателя на КПКОНПИ, Б. С. е назначен на длъжност "младши експерт" в сектор "Автотранспорт", отдел "Стопански дейности и управление на собствеността", Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" при КПКОНПИ, считано от 28.11.2018 г. Заповедта е издадена на основание чл. 9, чл. 10, чл. 10д, ал. 4 и чл. 12 ЗДСл. Във връзка със заповедта, със Заповед № ТД-165/28.11.2018 г. е председателят на КПКОНПИ е прекратил трудовото правоотношение с Б. С. поради постъпването му на държавна служба. Със Заповед № ДС-78/04.02.2019 г. председателят на КПКОНПИ е определил на С. нова индивидуална месечна работна заплата и нова степен, считано от 1.01.2019 г. С процесната Заповед № 4/15.01.2020 г. председателят на КПКОНПИ е прекратил без предизвестие служебното правоотношение с Б. С., считано от 15.01.2020 г. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 8 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) и чл. 108, вр. чл. 12, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗДСл. Със Заповед № 1922/17.10.2019 г., Заповед № 1751/17.09.2019 г., Заповед № 1683/4.09.2019 г., Заповед № 1555/21.08.2019 г., Заповед № 1306/31.07.2019 г., Заповед № 1242/22.07.2019 г., Заповед № 1241/22.07.2019 г., Заповед № 919/12.06.2019 г., Заповед № 654/3.05.2019 г., Заповед № 580/19.04.2019 г., Заповед № 322/11.03.2019 г., Заповед № 276/1.03.2019 г., Заповед № 1714/22.11.2018 г. на Б. С. е разрешавано ползването на платен годишен отпуск. Съдът е посочил, че същият е в размер на 31 работни дни. При така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – председателя на КПКОНПИ, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и чл. 21, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е постановена в съответствие с материалноправните норми. В тази връзка е изложил съображения, че са налице и двете предпоставки на нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл – жалбоподателят (сега ответник по касация) е назначен за държавен служител за първи път и не е изминала една година от датата, на която е встъпил в длъжност. Посочил е, че работодателят не дължи мотиви за прекратяване на правоотношението в срока за изпитване. Срокът за изпитване е предвиден изцяло в полза на органа по назначаване и ползваният от служителя отпуск следва да се преценява само с оглед спазване на срока за прекратяване на правоотношението, като в този смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗДСл. Съдът е приел, за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, защото служебното правоотношение е прекратено след изтичането на едногодишния срок. В тази връзка е посочил, че жалбоподателят в периода, в който е бил назначен на длъжността "младши експерт" е ползвал платен годишен отпуск. Периодът, през който служителят реално е изпълнявал длъжността, или от 28.11.2018 г. до 15.01.2020 г., при изключване на 31 работни дни отпуск, на основание чл. 12, ал. 3 ЗДСл, е по-кратък от една година, каквото е изискването на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания на съда съответстват на събраните по делото доказателства. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорът по делото е правен и се свежда до това правилно ли е приложен материалния закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДСл когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗДСл срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. Правилно решаващият съд е посочил, че в процесния случай са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. С. е назначен за първи път на държавна служба, а прекратяването на служебното му правоотношение е станало преди изтичането на едногодишния срок съгласно ЗДСл от първоначалното назначаване. От събраните писмени доказателства категорично се установява, че С. е ползвал законоустановен отпуск в размер на 31 работни дни, които се равняват на 49 календарни дни. Тези дни не могат да бъдат включени в срока за изпитване. Поради това срокът на ползвания законоустановен отпуск следва да се прибави към едногодишния срок, предвид изричната разпоредба на чл. 12, ал. 3 ЗДСл. В случая едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 е започнал да тече от датата на встъпване в длъжност - 28.11.2018 г (доколкото между страните не се спори, че това е датата на встъпване в длъжност съгласно чл. 14 ЗДСл) и е изтекъл на 16.01.2020 г., при удължаването му със срока на ползвания законоустановен отпуск. Изложените в касационната жалба съображения за прекратяване на служебното правоотношение след изтичането на едногодишния срок са неоснователни. Ползваните 31 работни дни отпуск не се равняват на 31 календарни дни, както счита касационният жалбоподател. Редовният платен годишен отпуск на държавния служител (какъвто е ползвал С.) се разрешава в работни дни – чл. 56, ал. 1 ЗДСл. Срокът по чл. 12, ал. 1 ЗДСл се брои в календарни дни. Работните дни платен отпуск следва да се преизчислят в календарни дни (доколкото в периода на ползването на платен отпуск винаги има и почивни дни, които се включват в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл.) и съобразно това се прецени спазването на срока по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. В случая изискуемият от закона едногодишен срок от първоначалното назначаване не е изтекъл и работодателят е бил в правото си да прекрати едностранно и без предизвестие служебното правоотношение. Като е достигнал до този извод съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Правилно решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган – органът по назначаването, в предвидената от закона писмена форма – чл. 97, ал. 1 ЗДСл и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите за необоснованост на съдебното решение и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда са базирани на правилен анализ на събраните по делото доказателства съотнесени към приложимата нормативна уредба, като не е допуснато нарушение на логическите, опитните и научните правила. Конкретно допуснато процесуално нарушение от съда не се сочи, поради което доводът за наличието на отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК е бланкетен. Предвид чл. 218, ал. 2 АПК за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила настоящата инстанция не следи служебно. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд и предвид фактическата и правна сложност на делото, същото следва да се определи в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение