Решение № 8533 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2011 г.

Решение № 8533 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Пади Агро" ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Намук Кемал Карадаг, против Решение № 723/27.04.2011 г. по адм. дело № 2118/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 241000975/08.06.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Стара Загора, потвърден с Решение № 650/24.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за данъчен период м. 07.2009 г. в размер на 30 600 лева по две данъчни фактури, издадени от "Крез 2000" ЕООД, гр. София, с предмет "оран, брануване, подравняване", съответно - "жътва, сеитба"; в частта за допълнително начислен ДДС по реда на чл. 85 ЗДДС в размер на 60 000 лв. за данъчен период м. 04.2009 г. по данъчна фактура № 32/29.04.2009 г., издадена на "ЛМ" ЕООД, гр. Пазарджик, с предмет - продажба на 400 т оризова арпа, както и в частта за определените прилежащи на установените данъчни задължения лихви за забава в общ размер на 11 880,04 лева. Иска се отмяната на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК и връщане на делото за ново разглеждане, или по преценка на съда - постановяване на решение по същество, с което да се отмени оспорения РА и се присъдят всички направени по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП в представена писмена защита от процесуалния представител оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения пред него РА Административен съд - Пловдив е приел, че дружеството е упражнило неправомерно данъчен кредит в размер на 30 600 лв. за данъчен период м. 07.09 г., тъй като доставките по двете фактури, издадени от "Крез 2000" ЕООД, гр. София, с предмет "оран, брануване, подравняване", съответно - "жътва, сеитба" не е установено да са извършени реално от страна на доставчика и поради липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 9 от ЗДДС, не е налице правомерно начислен с тези фактури ДДС и за получателя на стоките, не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За допълнително начисления данъчен кредит по данъчна фактура № 32/29.04.2009 г., издадена на "ЛМ" ЕООД, гр. Пазарджик, с предмет - продажба на 400 т оризова арпа, съдът е обосновал изводи за законосъобразност на РА в тази част, мотивирани с констатации от насрещната проверка на получателя на доставката, установяващи че данъчната фактура е включена в ДП и СД за съответния период и е ползван пълен данъчен кредит, като липсват доказателства за изпълнена процедура по чл. 116 ЗДДС. В този смисъл е и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, която съдът е кредитирал. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения РА. В хода на съдебното оспорване не са опровергани фактическите констатации, въз основа на които е издаден РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Относно отказания данъчен кредит и в хода на съдебното оспорване не е установена реалност на доставките на услуги, отразени в двете данъчни фактури № 475/10.07.2009 г. и № 478/16.07.2009 г., издадени от "Крез 2000" ЕООД. Във връзка с представения договор и твърдения за подизпълнители - физически лица. За тези доставки съдът е възприел изцяло констатациите на органа по приходите, че липсва данъчно събитие и реално извършени облагаеми доставки, поради което начисленото ДДС по тях е неправомерно. Изводът е въз основа на установените данни за липса на кадрова и материално техническа обезпеченост у прекия доставчик за изпълнение на доставките на услуги. Оспорващият, а също така и прекият доставчик, не са ангажирали доказателства за наличието на кадрови ресурс, материална база и техника у последните за фактическо изпълнение на уговорените доставки. Няма доказателства за наемане на лица на работа, за осчетоводени разходи от доставчика, свързани с извършването на услугите, които са специфични при отглеждане на процесната култура - ориз. Специфична е и дейността по подготовката на почвата, както и впоследствие - дейността по събирането на ориза и доводите, изложени в касационната жалба в тази част са неоснователни. По делото има представени предавателно-приемателни протоколи за извършени селскостопански дейности на общо 5400 декара, а жалбоподателят е обработвал само 1000 декара, като в тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви за некредитиране на протоколите. По оплакванията на касатора, направени и пред първоинстанционния съд, последният е изложил мотиви, които настоящият състав, споделя, като правилни. Предмет на изследване с ревизията не е дали е налице производство на ориз и количеството произведен ориз - реколта 2009 г., а реалността на конкретни доставки на услуги и то именно от посочения в оспорените данъчни фактури доставчик. Поради това, че не е доказано по безспорен начин, че издателя на фактурите е действителният доставчик на отразените услуги, свързани с отглеждането на ориз, липсват основания за начисляването на ДДС, респ. за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че процесните фактури не обективират облагаеми доставки, респ. наличието на данъчно събитие. При липсата на данъчно събитие, по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и при липсата на доказателства за осъществяване на услугите от вписаният в процесните 2 бр. фактури доставчик на получателя, не са наличието на облагаеми доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, респективно - не е налице правомерно начислен с тези фактури ДДС. При неправомерно начислен ДДС, за получателя на стоките като фактически платец на данъка, не възниква правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно допълнително начисления ДДС по фактура № 32/29.04.2009 г. за продажба на оризова арпа от жалбоподателя на "ЛМ" ЕООД е установено, че платения ДДС не е осчетоводен като задължение към бюджета, а получателят е приспаднал данъка като данъчен кредит. С оглед на това правилно данъчните органи са начислили данъка. Правилно административният съд не е ценил представения протокол по чл. 116, ал. 4 ЗДДС с дата 31.12.2010 г. в последното съдебно заседание, проведено на 31.03.2011 г. От една страна, ако протоколът с дата 31.12.2010 г. е съществувал като такъв, е следвало да бъде представен още при оспорването на РА с подадената жалба до съда, освен това - същият е с дата след приключване на административното производство по оспорване на РА и поради това, че е частен документ, е възможно за целите на обжалването да бъде съставен във всеки един момент. Други доказателства, свързани с представения протокол, изходящи от счетоводствата на доставчика и получателя, не са представени, нито са направени доказателствени искания да се извърши проверка за редовността на счетоводните записвания с оглед разпоредбата на чл. 51 ДОПК. От друга страна, продажбата на ориз, за която не е заплатена продажната цена от получателя, както се твърди от касатора, не е основание за неначисляване на ДДС от доставчика. Напротив, издадената данъчна фактура следва да се отрази в счетоводните регистри на доставчика в определеният по закон срок и да се начисли съответния ДДС по доставката, а за анулиране на фактурата съществува специална процедура, предвидена в ЗДДС, която в случая не е изпълнена. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила разпределяйки доказателствената тежест в процеса. В процеса по оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е да установи със съответните за това доказателства положителните факти, от които черпи права. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК съдът указва на страната, че за твърдяно от нея обстоятелство не представя доказателства. В хода на процеса жалбоподателят не е твърдял, че има съставен протокол по чл. 116, ал. 4 ЗДДС, за да трябва съдът да му указва, че следва да го представи, включително и да представи доказателства за достоверна дата, още повече че в заседанието, в което е представен протокола, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател адв. Панчева не е имала други доказателствени искания и делото е приключило за постановяване на съдебен акт по същество. Поради това изводите на съда, че с оспорения РА правилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на касатора на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и законосъобразно е доначислен ДДС по реда на чл. 85 ЗДДС, са правилни. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. При отсъствие на касационни основания за отмяна, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение