Решение № 3403 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 109/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Матеев, чрез адв. Хорозов, срещу решение 6158 от 19.10.2023 г. по адм. д. 4856/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът главния архитект на Столична община, чрез юрк. Стефанова , оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Претендира разноски юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-09-09-13/01.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която по реда на чл.99, т.4 АПК е отменено удостоверение за въвеждане в експлоатация 949/08.10.2010 г. на строеж: Преустройство на магазин 1 в кафе- бар, находящ се в УПИ Х-133, кв.390, м.Център, с административен адрес [улица], район Средец - Столична община; възобновено е производството по заявление по чл.177, ал.З ЗУТ с вх. ТК-94-Й-14/12.07.2010 г. и е отказано издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Прието е, че съдът дължи произнасяне единствено по съответност на правното основание на чл.99, т.4 АПК, тъй като в тази насока са задължителните указания по съдебно решение 4955 от 10.05.2023г. по адм.д. 1325/2023г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено предходно решение по оспорването на А. Матеев по адм.д.6020/2022г. по описа на Административен съд София град и делото е върнато за ново произнасяне със задължителни указания. В тази връзка съдът е приел, че след отмяната на разрешение за строеж 43/02.06.2010 г. на главния архитект на район Средец , Столична община със заповед ДК-10-ЮЗР-22/18.03.2019 г. на началника на РДНСК ЮЗР /решение 2561/18.05.2020 г. по адм. д. 5135/2019 г. по описа на Административен съд София град , оставено в сила с решение 8399/12.07.2021 г. по адм. д. 11194/2020 г. по описа на Върховен административен съд/ липсва основание за издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл.178, ал.2, пр.2 ЗУТ. Решението е обосновано и законосъобразно. В изпълнение на задължителните указания на Върховният административен съд, дадени в отменително решение решение 4955 от 10.05.2023г. по адм.д. 1325/2023г., първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по законосъобразността на процесната заповед с оглед посоченото основание за възобновяване по чл. 99, т. 4 АПК. Обоснован е решаващият правен извод, че отмяната на Разрешение за строеж 43/02.06.2010 г. на главния архитект на район Средец при Столична община за " Преустройство на магазин 1 в кафе-бар" е основание по реда на чл.99,т.4 АПК за възобновяване на производството и отмяна на издаденото Удостоверение 949/08.10.2010 г. за въвеждане в експлоатация за строежа. Безспорно е по делото обстоятелството , че Разрешение за строеж 43/02.06.2010 г. на главния архитект на район Средец при Столична община е отменено с влязла в сила на 12.07.2021 г. заповед ДК-10-ЮЗР-22/18.03.2019 г. на началника на РДНСК ЮЗР / решение 8399/12.07.2021 г. по адм. д. 11194/2020 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение/. Отмяната на разрешението за строеж съставлява основание за отмяна на Удостоверението за въвеждане в експлоатация, тъй като този административен акт е основан на документ, който по надлежния ред е бил отменен. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта " Преустройство на магазин 1 в кафе-бар" е издадено след преценка на предпоставките по чл.178, ал.3 ЗУТ, като е преценено съответствието на строежа със строителните книжа /проекти и разрешение за строеж/. При липсата на разрешението за строеж, обектът не може да бъде въведен в експлоатация, поради което основанието за отмяна по чл.99,т.4 АПК е налице. Възраженията по касационната жалба касаят компетентността на издателя на процесната заповед, неспазване на срока по чл. 102, ал. 2 АПК и допуснати съществени нарушения на процедурата, по които има произнасяне с влязло в сила решение на Върховният административен съд- решение 8399/12.07.2021 г. по адм. д. 11194/2020 г.. Следователно се явяват ирелевантни в настоящето производство и не следва да бъдат обсъждани. Обосновано са отхвърлени от административния съд и доводите за допуснати съществени нарушения на административната процедурата, поради неучастие на другия заявител Й. Матеев, тъй като практиката на Върховния административен съд приема безпротиворечиво, че нормата на чл. 103, ал. 1 АПК предвижда служебното конституиране в производството на третите лица, придобили права от административния акт, но не и на адресатите на акта. Уведомлението на заинтересуваните лица е способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. Когато въпросът е изяснен от фактическа страна към момента на произнасяне по допускане на възобновяването и не се налага събиране на нови доказателства, административният орган няма задължение да уведомява адресатите на подлежащия на отмяна административния акт, а може да пристъпи към отмяната му. Предвид изложеното, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед надлежно и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът далжи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100лв , определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,