Решение № 12835 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Силистра ленд АД, с ЕИК 203215533, представлявано от управителя Д. Т., чрез пълномощник адв. Гладкова, срещу Решение 2110 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 2971 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221421005205-091-001/18.10.2022 г., издаден от П. Т. в качеството на орган възложил ревизията и Г. Б. ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение 122/26.01.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати разноски на НАП в размер на 300 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че установените в хода на ревизията приходи на дружеството напълно съответстват на декларираните в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Счита, че не са налице нарушения на условията за приспадане на данъчна загуба. Позовава се на приложените документи, които удостоверяват основанието за отписване на вземанията. Подробни съображения в тази насока развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение и претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции по представен списък. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП София, чрез процесуален представител юрк. Аврамова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е РА Р-22221421005205-091-001/18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, в която е потвърден с Решение 122/26.01.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Силистра ленд АД са установени задължения по ЗКПО за 2018, 2019 и 2020 г. ведно с начислените лихви. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Извършваната от Силистра ленд АД дейност е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти - основно земеделски земи. В рамките на ревизионното производство и по инициатива на органите по приходите от ревизираното дружество са изискани документи и писмени обяснения, в отговор на които са представени част от изисканите доказателства - счетоводни справки, оборотни ведомости, отчети, баланси и ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, които според органите по приходите не са подадени в НАП, с изкл. на ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2017 година. На тази база ревизиращите органи са пристъпили към прилагане на особения ред на облагане, регламентиран в чл. 122-124 от ДОПК. Установено било, че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. не са подадени ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, като по реда на чл. 122 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък, като при определяне приходите на дружеството са приети отразените в счетоводните регистри данни. Коригирани са частично осчетоводените разходи, като са установени такива в по-малък размер. За изясняване на фактите по делото е била допусната ССчЕ и допълнителна ССчЕ, приета без оспорване от страните. Съдът е преценил, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и е законосъобразен. Според решаващата съдебна инстанция, органите по приходите са доказали наличието на основания по чл. 122, ал.1 за провеждане на ревизията по особения ред. Стигнал е до извод, че по отношение на всяко от отписаните вземания е налице надлежно решение на СД за отписване. Липсвали обаче първични документи за някои от отписаните вземания. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно. В настоящия казус е видно, че за да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът най-общо се е мотивирал с липсата на първичен счетоводен документ за отписване на някои от вземанията на дружеството. Основателно е обаче, оплакването на касационния жалбоподател, че са събрани необходимите документи, удостоверяващи основанието за отписване на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата по т. 1 - 6 от разпоредбата. В конкретния казус се касае за отписване на вземания, попадащи в хипотезата на чл. 37, ал.1, т.1 ЗКПО, (изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо). С представените доказателства се доказва наличието на предпоставките на чл. 37, ал.1, т.1 ЗКПО, а именно протоколи за проведени заседания на съвета на директорите, на които са взети решения за счетоводно отписване на посочените суми, нотариална покана до предходния управител на дружеството във връзка с изтеглени парични средства, договор за заем с Екомит ЕООД, споразумение между Силистра ленд АД и Г. Ц. Н. и други, което се потвърждава и от приетото без възражения от страните заключение по допълнителна ССчЕ. Върху приходните органи пада доказателствената тежест, че задълженията са събираеми, но липсват аргументи и доказателства в тази насока, (вж. приетото в Решение 4420 от 10.04.2024 г. по адм. дело 11142/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение). Съобразно тези мотиви е обоснован извода на настоящата съдебна инстанция, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено,като неправилно и вместо него бъде постановена друго, отменящо оспорения РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед резултата по делото и направеното искане от дружеството, в полза на Силистра ленд АД трябва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни производства. За първа съдебна инстанция на дружеството се следват разноски в размер на 41 250 лево. За касационната съдебна инстанция е доказано, че дружеството е направило разноски в размер на 51 707,30 лева - за адвокатски хонорар и за държавна такса. Общо НАП - София трябва да бъде осъдена да заплати на Силистра ленд АД разноски в размер на 92 957,30 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,